Мозъкът ми ме накара да го направя

Трябва ли хората с мозъчни разстройства да получават различно наказание за престъпленията си?

Австралийското законодателство може би е на прага на коренна промяна на начина, по който ще се отнася с престъпниците.

Някои изследователи като неврологът Дейвид Игълмен (David Eagleman) твърдят, че невронауката трябва коренно да промени практиките ни за наказание. Според Игълмен, съдилищата трябва да се откажат от идеята за наказание изцяло и вместо това да се съсредоточат само върху контрола на престъпници и тяхното поведение заради безопасността на останалите.

Дали това е добра идея? Тя е отговор на нарастващите ни познания за невробиологичните основи на човешкото поведение.

Два подхода

Може да се обобщят два подхода, които обосновават наказанието на човек, извършил престъпление. Първият е от гледна точка на "моралната вина" , "според заслуженото" или т.нар. *ретрибутивизъм. Грубо казано, ако някой е причинил вреда, то заслужава да му се нанесе вреда в замяна.

^{*Ретрибутивизъм - теория в наказателното правосъдие, която се застъпва за наказание на престъпниците като възмездие за вредите, които са нанесли.}

Това е така нареченият "наказателен" подход, който цели възмездие за вредите, които са нанесени, да се въздаде заслуженото или "справедливото наказание".

Вторият подход е да се мисли от гледна точка на последиците от наказанието. Ако наказанието може да възпре престъпника или да го предпази от извършване на друго престъпление или ако би могло да послужи като спирачка за другите престъпници, тогава и само тогава наказанието е оправдано.

Ако наказанието ще навреди само на лицето, извършило престъплението или няма да попречи на други престъпления, по тогава по чисти *консеквенциалистични основания не е оправдано.

^{* Консеквенциализъм е клас нормативни етични теории, според които последствията от нечие поведение са най-добрата основа за всяко решение за правилността или неправилността на това поведение.}

В Австралия съдиите обикновено вземат предвид едновременно и наказателни, и консеквенциалистки съображения  при определяне на наказанието.

В някои случаи защитата може да се ангажира с психолог или психиатър, за да осигури експертни доказателства за психично или неврологично увреждане, което да покаже, че нарушителят е по-малко морално виновен за престъплението и затова заслужава по-леко наказание.

Изображение: gawkerassets.com

Невронауката ще промени правосъдието

Някои учени като например американските психолози Джошуа Грийн (Joshua Greene) и Джонатан Коен (Jonathan Cohen) твърдят, че съображенията на консеквенциализма ще бъдат всичко, което ще остане след революцията на невронауката в наказателното право.

Наказанието като възмездие ще остане в миналото.

Според Грийн и Коен наказателният подход разчита на идеята, че хората имат свободна воля. Те твърдят, че напредъкът на невронауката ще ни излекува от тази представа като отвори черната кутия на ума и разкрие механичните процеси, които предизвикват цялото човешко поведение. След като тези причини се разкрият, ще се откажем от идеята, че хората са отговорни за лошите си действия.

Ние ще започнем да мислим, че увреждане на челния лоб на престъпника го е накарало да престъпи закона например, и да се съсредоточим върху това, как можем да предотвратим това да се случи отново, вместо да мислим, че след като е направил престъпление, заслужава наказание.

Всеки случай е отделен

Грийн и Коен обявиха своя аргумент за смъртта на ретрибутивизма преди десет години. Интересно да се проучи как правната система  реагира на нарастващото използване на невронаучни доказателства.

Австралийската база данни за приложението на невронауката в правосъдието (Australian Neurolaw Database) стартира през декември 2015 г. и е съвместен проект между Университета Macquarie и Университета в Сидни. Тя включва както граждански, така  и наказателни дела, в които са взети предвид доказателства, получени от невронауката.

Интересното е, че случаите на осъждане в базата данни не показват, че наказателния подход в правосъдие е изоставен, когато съдът се сблъсква с доказателства за увреждане на мозъка на нарушителя.

Когато се използват такива доказателства, те често се представят само като повлияващи оценката на моралната вина на нарушителя. По този начин те се използват само, за да помогнат да се определи какво наказание заслужава нарушителят.

^{Снимка: ncdistrictattorney.org}

Един пример за начина, по който австралийските съдилища разглеждат доказателствата, получени от невронауката е делото на Джордан Фурлан през 2014 г. В присъдата на 49-годишният Фурлан за насилствен инцидент, включващ 76-годишна жертва, съдията Croucher взема предвид въздействието на доказана мозъчна травма няколко години преди престъплението, за моралната вина Фурлан.

Обосноваващ присъдата от три години и шест месеца, съдията заяви на подсъдимия, че "моралната му вина е намалена, но само в умерена степен, защото способността му да взема решения му е нарушена в резултат на мозъчната му травма".

Съдията твърди, че простото наказание е важен фактор (между другите) в издаването на присъдата.

Още по-впечатляващ случай се отнася до осъждането на бившия член на законодателния съвет на Тасмания Тери Мартин за сексуални престъпления срещу деца. Експертно доказателство посочва, че е изработил натрапчива форма на сексуалност в резултат на въздействието на лекарство за болестта на Паркинсон на допаминовата система на мозъка.

Съдията наложи много по-лека присъда, защото има ясна връзка между лекарството и нарушението. И в тази връзка заяви, че "намалява моралната вина на Мартин".

Революцията е бавна

Няма как да знаем по какъв начин невронауката ще се отрази на закона в бъдеще. Защото съществува съпротива срещу тази форма на доказателства.

Какво показват случаите на Фурлан, Мартин и други, австралийските съдии все още претеглят моралната вина, дори когато са налице невронаучни данни за нарушени механизми. Те не стигат до чист консеквенциализъм.

Това означава, че ретрибутивизмът е все още жив и справедливото възмездие все още има значение за австралийските съдилища. Така че поне засега не се е случила революцията на невронауката в правосъдието.

Източник: The Conversation 

Още по темата

30/03/2016

Технологии

Създадоха софтуер, предсказващ на престъпления (видео)

22/07/2015

Медицина

Докато изследвал психопати, учен установил, че е един от тях