Поведението на хората при спасяването на ранени другари на бойното поле е наблюдавано и при вид мравки Мegaponera analis. Макар да не са известни като приятелски настроени създания, тъй като зависят изцяло от нападения на термитници за своето препитание, тези мравки винаги се грижат за пострадалите в битка другари, съобщава Popular mechanics.
Откритието е публикувано в Science Advances. Това е първото доказателство, че мравките спасяват своите другари, въпреки че за ранените няма пряка опасност от задушаване или да бъдат изядени.
Ако създанията в природата могат да бъдат разделени на добри и лоши, то Мegaponera analis със сигурност са от лошите - те преследват, убиват и изяждат термитите, за да си набавят хранителни вещества. Следотърсачи намират местоположението им и се връщат в мравуняка, за да извикат войските. Походът е страховит - 200 до 500 мравки маршируват в строга формация, подготвени за атака на всяка цена.
"Три касти мравки една до друга в редица, дълга 2 метра. Много е внушително и изглежда като змия, която се вие по земята", описва биологът Ерик Франк (Erik Frank), който заедно със своите колеги прави своето откритие по време на серия от наблюдения в националния парк Комое в Кот Д`Ивоар. В него са включени 52 различни колонии мравки, извършили общо 420 нападения над термитници.
Нападенията на колониите с термити се превръщат в кървава баня. Нападнатите обикновено се опитват да избягат, но мравите са подготвени. "След около 20 минути битката е приключена", обяснява Франк - студент-докторант в Университета на Вюрцбург, Германия, който проучва поведението и еволюцията на животните.
В тунелите и из прашната земя термитите биват побеждавани от многочислеността на мравките. По земята лежат множество мъртви термити, но воините на мравките губят крайници и се изтощават от битката с ужасните челюсти на термитите. След победата мравките правят оглед на бойното поле и се подготвят да отнесат термитите. Те забелязват ранените си бойци - много от тях без крака. Пострадалите обаче са щастливци, защото са членове на Мegaponera analis, които за разлика от други мравки, никога не изоставят ранените си воини.
За да проверят дали поведението на мравките е фокусирано върху ранените другари от една и съща колония, учените премахват по два крака на общо 40 мравки по време на няколко нападения. Те откриват, че ако мравката е от различна колония, тя бива или атакувана или извлачвана далеч от колоната, но ако е от същата колония, тя бива отнесена в мравуняка. Но това се случва само при битка или при завръщането към мравуняка.
Когато екипът спира 60 мравки да бъдат отнесени, те откриват, че 32% от тях умират по време на опита си да се завърнат в мравуняка сами, като основно биват изядени от паяци. Обратното - ако мравките биват спасени и им бъде позволено по този начин да се възстановят, те оцеляват. "Това, което открихме, е, че почти всички от тези мравки, около 95%, участват отново в бъдещи битки", отбелязва Франк ,цитиран от Guardian. Около една четвърт от всички мравки от нападение, показали някакъв вид дълготрайно нараняване, скоро се приспособяват и връщат скоростта на придвижването си.
И макар все още да е спорно защо мравките спасяват другарите си, много вероятно е това да няма нищо общо със съчувствието или другарството. Експериментите показват, че две съединения - диметил дисулфид и диметил трисулфид в резервоарите на жлезите в мандибулите- mandibular gland reservoirs????, предизвикват това поведение. Нещо повече - учените разкриват, че това поведение всъщност помага на колонията - то е прагматичен отговор, а не алтруистичен жест. Преброителен модел на това поведение показва, че спасителните действия спомагат за поддържането на размера на колонията с 28,7% по-голям.
Снимка: Wikimedia Commons
"Това е красив пример за еволюцията на поведение без необходимостта отделните насекоми да знаят защо действат по този конкретен начин. Това поведение увеличава продължителността на живота им, но по-важното в контекста на еволюцията - то спасява ресурси на колониално ниво", обяснява Франк. Това се подчертава от факта, че мравките не спасяват ранените си другари ако отиват на битка - правят го само след приключването й.
И докато човешките "спасявания" се дължат на съчувствие, проучването показва, че при мравките действат други механизми. Експериментите разкриват, че ранените мравки изпращат своя зов за помощ чрез отделяне на феромони от мандибулите си. "Тези мравки не могат да съчувстват, те използват химическа комуникация", обяснява Франк.
Според Пеги Мейсън (Peggy Mason), невробиолог от Университета в Чикаго, която проучва по какъв начин плъховете спасяват други плъхове от капани, отбелязва разликите между спасяванията при мравките и тези при бозайниците. В основата си става дума за това, че при бозайниците има емоционален отговор, който ги кара да действат по този начин.
"Дали ми напомня на помощта при бозайниците? Не съвсем", коментира тя, като отбелязва, че мравките не изглежда да си помагат преднамерено. В края на краищата всичко опира до броя на мравките - те са армия, а армията се опитва да спаси своите ресурси и да увеличи числеността си. Фактът, че го правят дори без да разберат, прави действията им дори още по-впечатляващи.
"Броят на мравките, спасявани чрез това поведение, е равен на броя на мравките, които се раждат всеки ден в колонията", отбелязва Мейсън. "Така че по този начин те имат значителен принос за мравешката колония. Именно това вероятно е причината да се избере това поведение, и то да еволюира в едно стабилно поведение", добавя тя.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари