Нашите предци са се кръстосвали със загадъчни древни хора

Известно е, че в ДНК на съвременния човек са запазени следи от контакти с неандерталците, обаче африканците почти не притежават такива. 

Една нова карта на древните подписи в гените ни, публикувана на 28 март в Current Biology показва, че много кръвни линии по целия свят, особено от Южна Азия, че всъщност следите от друга мистериозна популация хоминиди - денисовия човек (Homo denisova), които са живели по едно и също време с неандерталците, не са по-малко.

Анализът също така показва, че съвременни хора са се кръстосвали с Денисовия човек около 100 поколения след срещата им с неандерталците, разказва сайтът Рhys.org.

Изследователския екип от Медицинското училище в Харвард (Harvard Medical School) и Университета на Калифорния Лос Анжелис (UCLA), който е създал картата, чрез сравнително изследване на геномите прогнозира и къде гените на денисовия човек и неандерталците е възможно да са оказали въздействие върху биологията на съвременния човек.

Въпреки че има още много да се изследва, вече е установено, че гените на денисовия човек са потенциално свързани с по-финото обоняние у жителите на Папуа и Нова Гвинея и височинната адаптация на тибетците. В същото време, неандерталските гени, открити в хора по целия свят, най-вероятно допринесат за по-здравата кожа и коса.

"Има определени класове гени, които съвременните хора са наследили от древните хора, с които са се кръстосвали, което може да е помогнало на съвременните хора да се адаптират към новата среда, в която са се оказали", заяви водещият автор Дейвид Райх, генетик в Медицинското училище в Харвард. "От друга страна е налице систематична отрицателна селекция за премахване на наследството, което е било проблематично от съвременните хора. Ние документираме това отстраняване в период отнад 40 000 години, откакто е станало това смесване."

Това негативно наследство, коригирано в продължение на 40 хиляди години след контакта с различни видове Homo, е отстранено от X хромозомата, както и от гените, чиято експресия се влияе от мъжките полови жлези. Може би това се дължи отчасти на намалена плодовитост при мъжете - потомците на тези, които са родени от връзките между силно различаващи се групи, представители на вида Homo.

Изследователите събират своите данни чрез сравняване на известни генни последователности на неандерталци и денисовци от една страна и хора от друга в повече от 250 геноми от 120 неафрикански популации публично достъпни чрез Simons Genome Diversity Project (има малко доказателства за следи от неандерталци и денисовци в африканците). Анализът се извършва от обучаващ се алгоритъм, който може да направи разлика между компонентите на двата вида древна ДНК, които са по-близки един до друг, отколкото при съвременните хора.

Резултатите показват, че хората от Океания притежават най-висок процент на гени на денисовци, а жителите на Южна Азия притежават повече следи от денисовия човек, отколкото се смяташе досега. Това разкрива неизвестни досега събития на кръстосване. Между другото, най-малко от всички имат "чужди" гени, включително неандерталски имат жителите на Западна Евразия.

"Взаимоотношенията между съвременните и древните хора са сложни и може би включват няколко събития", обяснява Райх.

Въпросът за произхода и разселването на човека на планетата постепенно се изяснява. В един момент от еволюцията представителите на Homo са станали достатъчно много и са достигнали достатъчно високо ниво на развитие, за да напуснат Южна Африка и с изненадваща лекота предприемат пътешествия по целия свят. Най-поразителното е, че голямото преселение от Африка не е било еднократно събитие, макар и продължило векове.

^{Костичката от кутре, от която е извлечена митохондриалната ДНК на денисовия човек. Снимка: Thilo Parg / Wikipedia}

Още по темата

16/03/2016

Животът

Най-старата човешка ДНК още заплете историята на произхода ни

13/02/2016

Човекът

Нашето скрито неандерталско ДНК може да повишава риска за алергии и депресии

15/09/2015

Животът

Дешифрирана е най-древната човешка ДНК

01/03/2015

Животът

Учените са открили генa, който прави човешкия мозък уникален