Някои видове бактерии "пищят" когато умират, за да предупредят съседите си за опасност. Тези смъртни викове не могат да се чуят, а са химически "аларми", които бактериите изпускат в момента преди да умрат, действие, познато като некросигнализация. Изследване върху този феномен е публикувано в списание Nature Communications.
Чрез некросигнализацията бактериите съобщават на съседите си за наличието на смъртоносна заплаха и така спасяват основната част от колонията. Когато се сблъскат със заплаха като например антибиотик, химичните смъртни викове на бактериите може да осигурят на оцелелите достатъчно време да мутират така, че да станат резистентни, обясняват учените в новото изследване.
Много видове бактерии плуват с помощта на израстъци, наречени камшичета. Понякога бактерии като например Escherichia coli (E. coli) се струпват на конгломерати от милиарди и използват камшичетата си, за да се придвижват заедно по твърди повърхности като рояк.
"Бактериалните конгломерати са метаболитно активни и нарастват стабилно", почти като единичен организъм, поясняват учените. Затова те предполагат, че тези колонии имат и собствени механизми за еволюция на антибиотична резистентност, които може да се различават от онези на единичните бактерии.
Изследователи забелязват преди, че когато колониите се срещнат с антибиотик, около 25% от тях умират. Мъртвите бактерии сякаш предпазват оцелелите - те изглежда се изместват по-активно далече от антибиотиците след като част от тях са умрели, но не е ясно какво ги води в поведението им.
В новото изследване учените наблюдават колонии E. coli докато взаимодействат с антибиотици, за да открият как мъртвите клетки помагат на живите.
Мъртвите изпускат сигнални молекули, които се свързват с външната мембрана на живите клетки и след това те се преместват, което предполага, че веществото е дало информация за "извънредно положение", предупреждавайки живите бактерии за наличието на опасност.
Но саможертвата на бактериите не само изпраща сигнал, тя активира и системата в мембраните на живите клетки, които "започват да изпомпват антибиотика навън", разказва Расика Харши (Rasika Harshey), професор по молекулярна бионаука в Университета на Тексас в Остин и съавтор на изследването.
Каскадата от гени, активирани от некросигнализацията, не само предпазва оцелелите части на колонията от антибиотиците, но и подобрява бъдещата резистентност към веществата, убили събратята им. Още повече, учените откриват, че субпопулациите в рояка са генетично променливи - някои са по-поддатливи на антибиотиците от други. Роякът бактерии може колективно да култивира различни субпопулации като еволюционна стратегия на оцеляване - ако нови антибиотици убият уязвимите членове на колонията, тяхната смърт ще помогне за предпазването на останалите.
Тези открития предполагат, че в плътните бактериални колонии излагането на ниски дози антибиотици може дори да засили развитието на антибиотична резистентност - важно съображение в търсенето на стратегии за борба с бактериалните инфекции, допълва Харши.
Източник: Live Science - 'Death screams' of swarming bacteria help their comrades survive antibiotic attacks
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари