Задържането на бременността до подходящ за раждане момент може да звучи невероятно, но за много бозайници, т.нар. ембрионална диапауза е нормален начин за износване и раждане на поколението.
Повече от 130 вида бозайници могат да забавят бременността си. Периодът на задържане може да продължи от няколко дни до 11 месеца. При повечето видове (освен някои прилепи, при които се случва малко по-късно), това се случва, когато ембрионът е кълбо от около 80 клетки, преди да се захване за стената на матката.
Различни видове бозайници са развили такава способност, заради нуждата от успешно възпроизводство. Повечето месоядни могат да задържат бременността си, включително всички мечки и повечето тюлени, както и много гризачи, елени, броненосци и мравояди.
Повече от една трета от бозайниците, които имат ембрионална диапауза са от Австралия, включително някои опосуми и всички, освен три вида кенгуру.
Рекордьорът по задържането е видът от семейство Кенгурови - Macropus eugenii, който има изключителната способност да задържа бременността си до 11 месеца.
Основното предимство на задържането на бременността е отделяне на периодите на чифтосване и раждане. Това се случва по два основни начина.
При първият, женската се чифтосва много скоро след раждането, за да има резервна бременност, в случай, че нещо се случи с новороденото. Стресът от кърменето провокира задържането, което трае докато бебето суче и бременността се възобновява след отбиването.
Вторият начин е всяка бременност да се задържи до подходящия момент за раждане (обикновено според сезона). Например норките се чифтосват в началото на март, но забавят развитието на ембрионите до след пролетното равноденствие (21 март), когато дните стават по-дълги в Северното полукълбо, където живеят. Това гарантира раждането на малките през пролетта, когато условията са по-благоприятни.
Macropus eugenii съчетават и двата метода (малките сучат през първата част на годината, а през втората дните са по-къси) и така забавят раждането с почти година до януари. Така малките напускат торбата на майката през пролетта след зачеването, а не по време на горещото австралийско лято.
Диапаузата е открита за пръв път през 1854 г., когато ловци в Европа забелязват, че бременността на сърните продължава повече от обичайното. Оттогава насам учените разглеждат този процес, който помага да се научи повече за основните процеси на възпроизводство при бозайниците.
Едва през 1950 година познанието за бременността достига достатъчно ниво, за да потвърди това, което ловците наблюдават сто години по-рано.
Все още не е ясно обаче как процесът работи на молекулярно ниво. До скоро не се открива обща връзка между видовете, които го правят, нито единен механизъм на задържането. Дори хормоните, контролиращи ембрионалната диапауза са различни при различни групи бозайници.
Въпреки това учените предполагат, че без значение как хормоните влияят на матката, молекулната сигнализация между нея и ембрионът се запазва, поне при мишките, норките и Macropus eugenii.
Полски учени успяват да задържат ембрион от овца (вид без диапауза), прехвърляйки го в матка на мишка и след това обратно в овцата, без това да има странични ефекти. Това разкрива потенциала, който диапаузата може да разкрие при всички бозайници, включително и при хората.
Надали задържането на бременността ще стане норма при хората. Като за начало трябва да се знае за бременността до пет дни след зачеването, защото това е моментът, в който диапаузата започва при повечето видове.
Разбирането на механизма, по който бозайниците забавят бременността си има приложение за познанието как се създават здрави ембриони. Моментът, в който ембрионът влиза в диапауза е същият, в който оплоденият ин витро ембрион се имплантира в матката.
Възможно е диапаузата да помогне на развитието на ембриони в изкуствената среда и разпознаването кой е най-подходящият от тях. С този процес е възможно да се създадат и по-добри стволови клетки или да помогне в откриването на терапии срещу рака.
Затова разбирането на молекулния механизъм на диапаузата може да помогне за създаването на нови лечения, които спират клетъчното делене или идентифицират маркерите на туморните стволови клетки, които са считани за отговорни за появата на карциномни метастази.
Източник: The Conversation - Some animals pause their own pregnancies, but how they do it is still a mystery
Още по темата
Животът
Изследователи откриват различия в генната експресия между мъжки и женски бозайници (видео)
Животът
Бозайниците реагират на глобалното затопляне като намаляват размера си
Животът
Вирусите контролират пола на бозайниците чрез маркер в ДНК
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари