Някои животни са просто мързеливи. Как успяват да оцеляват?

Ваня Милева Последна промяна на 22 декември 2022 в 00:01 2607 0

Кредит Pxhere

Има ли мързеливи животни?

Биолози, проследяващи животните, често откриват, че има поне един индивид, който седи и не прави нищо в продължение на дни. Как оцеляват тези мързеливци?

За Дани Рабайоти (Dani Rabaiotti) всичко започва с проучване, включващо синтетична урина на лисици. Планът е бил да се провери дали този материал влияе на териториалното поведение на лисиците. За съжаление проучването се провалило, защото избраната лисица не направила почти нищо. През целия тримесечен период на проследяване тя седяла под един навес и излязла само два пъти: веднъж, за да ги разведе "из всички къщи", и веднъж, за да нахлуе за кратко в съседна градина.

Рабайоти, която сега работи в Института по зоология в Лондон, си спомня за тази лисица по-рано тази година, когато GPS сигналът от африканско диво куче в Кения, което тя проследява, внезапно спира да се движи. Разбира се, че животното може и да е умряло. Но тя е заинтригувана от едно алтернативно обяснение. Може би, мисли си тя, дивото куче "просто е решило да седи неподвижно".

Изследователката се обръща към Twitter: "Любимият ми момент е, когато хората поставят проследяващи устройства на животни и едно от тях не прави буквално нищо интересно и седи на едно място през 99 % от времето, а изследователите казват: "О, да, тази странна точка е мързеливият Джеф, той никога не прави нищо по причини, които не разбираме напълно."

Скоро се включват и други изследователи, които споделят подобен опит. За кратък период от време през март #LazyGeoff (мързеливият Джеф) се превръща в тенденция в Twitter.

Но защо някои животни се движат толкова малко? Макар че отговорът на този въпрос е труден, има някои обяснения - и се оказва, че признаването на съществуването на мързеливите Джеффове може да бъде жизненоважно за всеки, който изучава поведението на животните.

Не липсват животни, които на пръв поглед не правят нищо. Въпреки че ленивците са известни с това, те не са единствените. Вземете например представител на вид саламандър, наречен протей, който живее в европейските пещери. Преди няколко години изследователи откриват един от тях на същото място, на което са го видели за последен път преди седем години - макар че може би се е преместил, докато не са го гледали.

Но можем да разберем защо тези животни не се движат много. Ленивците са се приспособили да се хранят с храна с лошо качество, която се усвоява с месеци, докато протеите са хищници, които "седят и чакат" и се насочват към ракообразни, които са рядкост в пещерите, които обитават. При подобни обстоятелства е логично да се движат бавно или изобщо да не се движат.


Когато се каже "мързелив", ленивецът често е едно от първите животни, които ни идват на ум, и това не е изненадващо. Те спят до 20 часа в денонощието и са известни с това, че се движат изключително бавно. Живеят в тропическите дъждовни гори на Южна Америка и прекарват по-голямата част от времето си, висейки по клоните на дърветата, като се движат само когато е необходимо. Понякога им трябват няколко часа, за да направят нещо, след което обикновено си почиват още малко. Можем да разберем защо тези животни не се движат много. Ленивците са се приспособили да се хранят с храна с лошо качество, която се усвоява с месеци. Кредит: PickPik Public Domain Certification

Животните от типа "Мързелия Джеф" са различни: те са животни, които трябва да се движат, но не го правят. Понякога това има прозаично обяснение. Например се оказа, че дивото куче на Рабайоти все още се движи, но вече не предава сигнал поради изтощена батерия в GPS нашийника му. Но други "мързеливи Джефове" наистина са специализирани в това да останат на място.

Изследване, публикувано по-рано тази година, потвърди съществуването им. В него са анализирани резултатите от 41 проучвания за проследяване на различни бозайници, птици, влечуги, риби и земноводни, според които отделните животни имат уникални начини на придвижване, които са постоянни във времето.

Индивидуалността на животните

Може би типът личност в по-общ смисъл обяснява защо някои животни са толкова малко подвижни. Изследователите на личността на животните често се фокусират върху няколко черти, като например колко са срамежливи или смели, дали предпочитат да изследват или да избягват определени ситуации и каква е тяхната агресивност - и има намеци, че поне някои от тях могат да повлияят на количеството движение.

Например Бенджамин Тоскано (Benjamin Toscano) от колежа "Тринити" в Кънектикът и колегите му имат непубликувани данни за това как охлювите реагират на риска от хищници.

"Вземаме един охлюв и го докосваме с пинсета, след което го поставяме в чаша", разказва той. Когато бъдат потупани, охлювите се прибират в черупките си. "След това просто пускаме таймер и казваме колко време е необходимо на този охлюв да излезе от черупката и да продължи нормалния си живот?" Повечето излизат в рамките на десетки секунди, казва той, но някои се крият в продължение на много минути - което показва, че предпочитат да избягват, вместо да изследват съответната ситуация.

Охлювите също могат да имат личностни характеристики. Кредит: Pexels, Public Domain Certification

"При хората имаме тези пет големи оси на поведенчески различия", посочва Кимбърле Мато (Kimberley Mathot) от Университета на Алберта в Едмънтън, Канада. Те са откритост, добросъвестност, екстровертност, сътрудничество и невротизъм. Резултатите на човека по тези пет черти са предназначени за прогнозиране на поведението му.

Изкушаващо е да си помислим, че неактивните животни просто не са добросъвестни: те не се движат, въпреки че знаят, че трябва да го правят. Въпреки това Мато отбелязва, че не можем да правим изводи за когнитивните процеси, които са в основата на поведението, подобно на това на "мързеливия Джеф", освен ако не е направен експеримент, който да изследва това - а такъв до момента не е направен.

Алтернативното обяснение, че "мързеливото" поведение се дължи на физиологията. Някои животни имат по-бърз метаболизъм от други, което означава, че усвояват храната с различна скорост и изразходват енергията по-бързо или по-бавно. Изглежда правдоподобно да си представим, че животните с различен метаболизъм могат да се различават по нивото на активност.

Връзките между метаболизма и нивата на активност обаче са сложни, посочва Мато. През 2018 г. тя и колегите ѝ публикуват анализ на скоростта на метаболизма и активността, комбинирайки данни от повече от 8000 отделни животни, включително бозайници, птици, влечуги и земноводни, които са били изследвани в повече от 70 публикувани преди това анализи. Някои поведения, като например максималната скорост на бягане, действително корелират с базовата метаболитна скорост. Но при други, включително нивото на активност, изследването не установява връзка.

Някои класации определят коалите като най-мързеливите животни - те са известни със способността си да спят, като прекарват будни само от два до шест часа дневно. За сънливостта им обаче е виновна диетата им. Листата на евкалипта са богати на фибри и затова изискват много енергия за храносмилането им. Кредит: Pxhere

Дали хората правят животните по-мързеливи?

Всъщност се оказва, че поне в някои ситуации "мързеливите" животни може да дължат съществуването си на нашия свят, доминиран от човека. В проучване, публикувано през 2018 г., са събрани данни за GPS проследяване на 803 индивида от 57 вида бозайници, включително слонове, мравояди и павиани. То установява, че бозайниците, живеещи в райони с голямо човешко влияние, се движат с една трета до една втора по-малко от онези, живеещи в райони със слабо присъствие на човека.

Първоначално авторите интерпретират това като резултат от негативното въздействие на пътищата или други пречки пред придвижването. Две години по-късно обаче последващо проучване предлага алтернативно обяснение. То установява, че животните в доминираните от човека места обикновено живеят с по-висока гъстота на популацията и имат по-малки ареали.

"Това е така, защото в градовете те получават много храна и не им се налага да ходят надалеч", обяснява Рабайоти. Нейната ленива лисица може да е пример за това. "Тук [във Великобритания] е доста разпространено хората да хранят лисиците", добавя тя.

Рабайоти смята, че във всичко това има поука. Когато се проследява поведението на животните, е необходимо да се изследва голяма извадка, така че резултатите да не се влияят прекомерно от случайния мързелив Джеф.

"Има много изследвания на движението на животните, в които участват само един или двама индивида", посочва Рабайоти. "Важно е да се има предвид, че [тези индивиди] може просто да са малко странни."

Като изключим някои домашни кучета, които са отглеждани, за да бъдат енергични, животните не изразходват калории, освен ако не им се налага. Кредит: Pxhere

Дали обаче тези животни наистина са мързеливи?

"Потърсих определението в Гугъл", разказва Мато. "Това е "нежелание да се изразходва енергия"."

Това, смята тя, е хипотеза, която може да бъде проверена. Мато коментира, че "мързелив" обикновено се използва като обида, което е погрешно.

"Моето предположение е, че ако наблюдаме тези животни, в много случаи те ще правят малко, защото това е правилният избор за тях, и ако правеха повече, от това нямаше да има повече полза."

Рабайоти е на подобно мнение, но няма нищо против тази дума. Като изключим някои домашни кучета, които са отглеждани, за да бъдат енергични, животните не изразходват калории, освен ако не им се налага, отбелязва тя.

"Повечето животни са мързеливи в своята същност."

Справка: Spatial personalities: a meta-analysis of consistent individual differences in spatial behavior
Erica F Stuber, Ben S Carlson, Brett R Jesmer
Behavioral Ecology, Volume 33, Issue 3, May/June 2022, Pages 477–486, https://doi.org/10.1093/beheco/arab147

Източник: Some individual animals are really lazy. How do they get away with it?,  New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !