Няколко женски динозаври са снасяли яйцата си в общо гнездо

Анализ на черупки от яйца на динозаври

Ваня Милева Последна промяна на 05 април 2023 в 00:01 5124 0

Няколко женски птицеподобни динозаври троодон снасят яйцата си в общи гнезда

Кредит Alex Boersma/PNAS

Няколко женски птицеподобни динозаври троодон снасят яйцата си в общи гнезда.

Международен изследователски екип, ръководен от Университета Гьоте във Франкфурт, Германия, установява, че динозавър, много близък до съвременните птици, наречен Троодон, е топлокръвно животно (ендотерм), но има репродуктивна система, подобна на тази на съвременните влечуги.

Учените прилагат нов метод, който позволява точно определяне на температурата, при която се е образувала карбонатната черупка на яйцето. Освен това изследователите показват, че Троодонът снася от 4 до 6 яйца на люпило. Тъй като са открити гнезда с 24 яйца на този динозавър, учените заключават, че няколко женски са снасяли яйцата си в общи гнезда.

В продължение на милиони години и с дълга последователност от малки промени, еволюцията е оформила определена група динозаври, тероподите, в птиците, които днес наблюдаваме да летят над нас. Всъщност птиците са единствените потомци на динозаври, оцелели след катастрофалното им измиране преди 66 милиона години, което слага край на периода Креда.

Троодонът е бил точно такъв теропод. Месоядният динозавър е бил дълъг около два метра и е населявал огромните полусухи територии на Северна Америка преди около 75 милиона години. Подобно на някои от своите динозавърски роднини, Троодонът има някои птичи характеристики като кухи и леки кости. Троодонът е ходел на два крака и имал напълно развити пернати крила, но сравнително големият му размер не му е позволявал да лети. Вместо това вероятно е тичал доста бързо и е хващал плячката си със силните си нокти.

Женските Троодони са снасяли яйца, по-подобни на асиметричните яйца на съвременните птици, отколкото на кръглите яйца на влечугите. Техните яйца са оцветени и са намерени наполовина заровени в земята, което вероятно е позволявало на Троодоните да седят на тях и да ги мътят.

Международен екип учени, ръководен от Матиа Талиавенто (Mattia Tagliavento) и Йенс Фибиг (Jens Fiebig) от Университета Гьоте във Франкфурт, Германия, сега е изследвал калциевия карбонат в някои добре запазени черупки от яйца на Троодон. Изследователите са използвали метод, разработен от екипа на Фибиг през 2019 г., наречен „термометрия с двойни групирани изотопи“ (dual clumped isotope thermometry).

Термометрия с двойни групирани изотопи

Параметърът Δ 47 е измерената разлика в концентрацията между изотополози с маса 47 u (в сравнение с 44) в проба и хипотетична проба със същия обемен изотопен състав, но стохастично разпределение на тежки изотопи. 

Палеотермометърът Δ 47 отваря нов път за определяне на температурите на образуване на карбонат, независимо от изотопния състав на кислорода на течността, от която карбонатът е кристализирал. Основно ограничение на тази термометрия идва от кинетичните ефекти, т.е. ако не се постигне хомогенно изотопно равновесие в рамките на утаения карбонат. Термометрия с двойни групирани изотопи, т.е. едновременни ∆47 и ∆48 измерванията на единичната карбонатна фаза могат да идентифицират произхода и да определят количествено степента на тези кинетични отклонения.

Използвайки този метод, те имат възможност да измерят степента, до която по-тежките разновидности (изотопи) на кислород и въглерод се слепват заедно в карбонатни минерали. Количеството на групираните изотопи, което зависи от температурата, направи възможно учените да определят температурата, при която са кристализирали карбонатите.

Когато анализира черупките от яйца на Троодон, изследователският екип успява да определи, че черупките от яйца са произведени при температури от 42 и 30 градуса по Целзий.

„Изотопният състав на яйчените черупки на Троодон предоставя доказателства, че тези изчезнали животни са имали телесна температура от 42°C и че са успели да я намалят до около 30°C, като на съвременните птици", обяснява Матиа Талиавенто, водещ автор на изследването.

След това учените сравняват изотопните състави на яйчени черупки на влечуги (крокодил, алигатор и различни видове костенурки) и съвременни птици (кокошка, врабче, орехче, ему, киви, казуар и щраус), за да разберат дали Троодонът е по-близо до птиците или влечугите. Те разкриват два различни изотопни модела: черупките от яйца на влечуги имат изотопни състави, съответстващи на температурата на околната среда. Това е така, защото тези животни са студенокръвни и образуват яйцата си бавно.

Птиците обаче оставят разпознаваем така наречен нетермичен подпис в изотопния състав, което показва, че образуването на яйчена черупка се случва много бързо.

„Смятаме, че тази много висока продуктивност е свързана с факта, че птиците, за разлика от влечугите, имат един яйчник. Тъй като те могат да произвеждат само едно яйце наведнъж, птиците трябва да го правят по-бързо“, пояснява Талиавенто.

Когато сравняват тези резултати с черупките от яйца на Троодоните, изследователите не откриват изотопния състав, който е типичен за птиците.

„Това показва, че Троодонът е формирал яйцата си по начин, по-сравним със съвременните влечуги, и предполага, че неговата репродуктивна система все още е била съставена от два яйчника“, убеден е Талиавенто.

Изследователите комбинират своите резултати със съществуващата информация относно телесното тегло и теглото на яйчената черупка, заключавайки, че един женски Троодон произвежда само 4 до 6 яйца на репродуктивна фаза.

„Това наблюдение е особено интересно, тъй като гнездата на Троодоните обикновено са големи, съдържащи до 24 яйца“, обяснява Талиавенто. „Смятаме, че това е силно предположение, че женските Троодони са снасяли яйцата си в общи гнезда, поведение, което наблюдаваме днес сред съвременните щрауси.“

Това са изключително интересни открития, коментира Йенс Фибиги добавя:

„Първоначално разработихме метода на двойните групирани изотопи, за да реконструираме точно повърхностните температури на Земята от минали геоложки епохи. Това проучване демонстрира, че нашият метод не се ограничава до температурна реконструкция, той също така предоставя възможност за проучване как карбонатната биоминерализация се е развила през цялата история на Земята."

Справка: Tagliavento, Mattia, Evidence for heterothermic endothermy and reptile-like eggshell mineralization in Troodon, a non-avian maniraptoran theropod, Proceedings of the National Academy of Sciences (2023). DOI: 10.1073/pnas.2213987120

Източник: Analysis of dinosaur eggshells: Bird-like Troodon laid 4 to 6 eggs in a communal nest, Goethe University Frankfurt am Main

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !