Обърнахме се към избрани учени от Европа с молба да хвърлят светлина върху изследванията си и да споделят предвижданията си за новата година.
Въпреки пандемията, която преобърна толкова много страни от живота ни, учените са оптимистични в очакванията си за серия обещаващи научни постижения в различни изследователски области през 2022 г. Някои открития ще се появят поради COVID-19, с новите технологии за ваксиниране и лечение, които може да се прехвърлят в други области, за да донесат полза за лечението на други болести, като например рака.
Предстоят стъпки напред в изследването на космоса – с тестовете за планетарна защита – докато успехите в квантовите изчисления ще положат основата за напредък в много области, а вероятно ще породят и дискусия за някои етични аспекти на тяхното използване. С по-мощно, основано на данни и леснодостъпно моделиране интердисциплинарните изследвания ще ни водят към изграждането на по-устойчиво бъдеще. Различните отрасли, като например модата, също ще възприемат новите технологии, за да проверяват и проследяват веригите си на доставка, за да гарантират по-голяма прозрачност, устойчивост и етични практики.
Очаквайте интелигентни приложения, изкуствен интелект и сензорни технологии, които ще направят транспорта, образованието и здравеопазването по-достъпни и приобщаващи за всички. И внимавайте да не изпуснете прехода към използваща по-чиста енергия авиационна промишленост, докато електрическите и хибридните самолети правят първите си стъпки.
Новите проучвания на поведението и здравето на животните ще ни даде възможност също така по-добре да предвиждаме и по този начин да предотвратяваме когнитивното стареене и болестните състояния при хората.
Темата за изменението на климата и как да смекчим последиците от него ще продължи да бъде сред водещите заглавия – редом с COVID – през 2022 г., като извежда на преден план необходимостта от насърчаване на биологичното разнообразие, както и рециклирането за по-устойчива, кръгова и зелена икономика.
Те ще съвпаднат с призиви за по-голяма устойчивост в хранителните и другите вериги на доставка, както и с по-сериозен пренос на знания между различните области.
Четете по-нататък, за да се запознаете с прогнозите за развитието на науката, изследванията и иновациите през 2022 г., направени от избрани европейски учени.
ЗДРАВЕ
Успехи във ваксините и лечението на COVID-19, с ползи от изследванията и за други области
Както може да се очаква, учените прогнозират, че COVID-19 ще продължи да заема централно място в научните новини през 2022 г. По тази тема списание Horizon разговаря с професор Питър Пайът, който е един от откривателите на вируса Ебола през 1976 г., а понастоящем – главен научен съветник на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по въпросите на епидемиите, както и Handa професор по глобално здравеопазване в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, чийто директор бе до неотдавна.
Питър Пайът (снимка, предоставена от Хайди Ларсон)
„Предполага се, че пандемията от COVID ще продължи да засяга всички части на света в последователни вълни и изследванията в тази област вероятно ще продължат да доминират новините в науките за живота. Те би трябвало да включват работа върху адаптирани ваксини, ефективни срещу постоянно изменящата се вирусна инфекция SARS-CoV-2, върху още по-ефективни лечения и, да се надяваме, лесно и на приемливи цени диагностициране, както и все по-усъвършенствано моделиране и включване на социалните науки в изучаване на вирусното разпространение и човешкото и общественото поведение, които го задействат – в допълнение към по-доброто разбиране на обществените колебания спрямо ваксинирането и доверието в науката и политическите решения. Въздействието на пандемията и реакцията срещу нея в държавите с ниски доходи трябва да се докладва с по-големи подробности, като възникват оригинални подходи. Би трябвало да има и нарастващ брой доклади за новите знания за патогенезата и лечението на „продължаващия COVID“. В същото време можем да видим съпътстващата полза от свързаните с COVID изследвания в други области, като например разработването на иРНК ваксини срещу други заразни болести.“
Нановаксините срещу рака: превантивна, терапевтична, персонализирана терапия
Хвърляйки светлина върху тази вдъхновяваща област, д-р Нанасахеб Торат, стипендиант на действие „Мария Склодовска-Кюри“ в Оксфордския университет, Обединеното кралство, говори пред Horizon за вълнуващите изследвания, провеждани наред с тези на колегите му по цял свят, работещи върху лечението на рака чрез нанотехнологии.
Д-р Н. Торат
„След като миналата година милиарди хора бяха ваксинирани с основаната на нанотехнология иРНК ваксина срещу COVID-19, през 2022 г. ще станем свидетели на лечение на рака от ново поколение, което ще даде тласък на имунотерапията на раковите заболявания. Учените по целия свят разработват нанотехнологични инструменти за персонализирани туморни ваксини, които могат да предотвратят рецидивите на рака и проблемите с метастазите. В комбинация с липиди, полимери, пептиди и наночастици платформите за ваксини на основата на иРНК и други имунни клетки, вирусни вектори и нуклеинови киселини скоро ще бъдат на разположение за имунотерапия на рака. Нановаксините против рак ще обучат имунната система да разпознава раковите клетки на ранен етап от карциногенезата, така че да може да ги разпознава и премахва. Тези нановаксини обикновено работят най-добре в превантивната среда за рак на шийката на матката, свързаните с човешкия папиломен вирус анални, цервикални, пенилни, вулварни и вагинални видове рак, както и рак на главата и врата, свързания с вируса на хепатит В рак на черния дроб, пикочния мехур и дебелото черво.“
Нови, основани на кучета модели за разпознаване на особеностите на болестни състояния при стареене и свързани с когнитивните умения на хората
Как да разбираме по-добре деменцията, остаряването и други болестни състояния при хората чрез изучаване на животните и тяхното поведение, като например кучетата придружители – д-р Еникьо Кубини от университета Eötvös Loránd (ELTE) в Унгария знае всичко за това. Тя е старши изследовател в катедрата по етология на университета Eötvös Loránd, ръководител на изследователската група MTA-ELTE Lendület „Momentum“ за изследване на животните придружители на хора.
Еникьо Кубини (снимка, предоставено от г-н Атила Давид Молнар)
„Очаквам възхода на кучешките биобанки. Кучетата придружители са нови животински модели за изучаване на стареенето и свързаните с него болестни състояния, като например деменцията, с потенциално по-висока степен на съответствие спрямо хората, отколкото при лабораторните животни. Проблеми обаче поставя получаването на биологични проби. Моята инициатива, банката за кучешки мозък и тъкани, е основана на дарения подобно на човешките биобанки. Молекулярните и хистологичните изследвания на тези проби ще разкрият множество механизми, стоящи зад комплексни явления. От гледна точка на хората наблюдавам нарастващ интерес към връзките между практиките за отглеждане на кучета и благосъстоянието на собствениците.“
Прочетете: Защо кучетата могат да научат хората да остаряват по-здравословно
Вижте: Мисия на ЕС – Раковите заболявания
БИОИКОНОМИКА И КРЪГОВА ИКОНОМИКА
Преобразуване на биологичните отпадъци и на другите остатъци от селскостопанската и промишлената дейност във възобновяемо гориво
Технологиите за сепариране ще създадат промяна на модела, по който третираме остатъците от селското стопанство и промишлеността, за да преминем от изхвърляне на органичните отпадъци към биорафинерии, според професор Пийт Ленс, специалист по екологични биотехнологии от Националния университет на Ирландия „Голуей“ и Института за водно образование IHE Delft, както и трикратен стипендиант на действие „Мария Склодовска-Кюри“ (ДМСК).
Професор Пийт Ленс
„Очаквам през 2022 г. да стана свидетел на отключването на потенциала на биорафинериите за кръговата биоикономика на Европа: как управлението на биологичните отпадъци става неразделна част от ежедневните ни икономически дейности, като осигурява безпрецедентни нива на рециклиране на материалите и повторното им използване в държавите – членки на ЕС. В съчетание с новите технологии за сепариране и дигиталните двойници на биорафинериите мисля, че сме на ръба да променим управлението на отпадъците от дейност в края на веригата, встрани от местата, на които се намира, в дейност по възобновяване, произвеждаща нови биостоки, биохимикали и биогорива, интегрирани във веригите за създаване на стойност в цяла Европа. Съчетаването на микробната екология с новите процеси на сепариране и анализа на жизнения цикъл ще бъдат от съществено значение за напредъка на този преход към устойчивост.“
Прочетете повече: Действие „Мария Склодовска-Кюри“: подкрепа за най-добрите и най-блестящите учени в Европа в продължение на 25 години
Индустрията ще възприеме новите технологии, по-голямата прозрачност и етичните практики
За да разберем какво е бъдещето на интелигентните технологични бизнес практики, представител на Horizon разговаря с д-р Микела Пуду, консултант към Организацията на обединените нации (ООН) в областта на авангардните технологии. Освен това тя е главен специалист по разработване на ДНК маркери, главен изпълнителен директор и съосновател на Haelixa, бивш стипендиант на ДМСК и лауреат за 2019 г. на Награда на ЕС за жени новатори – „Изгряващ иноватор“.
Микела Пуду (снимка, предоставена от Вероник Хьогер)
„Пандемията от COVID ускори интереса към проследяващите технологии, за да се изгради толкова необходимата устойчивост и гъвкавост на веригата на доставки, осигурявайки прозрачност в реално време, от началото до края. Някои прочути модни марки и производители на текстил например, които са водещи в екологосъобразността, започнаха да използват технологии за проследяване на продуктите от източника до мястото на покупка. През 2022 г. и през следващите години ще бъдем свидетели на все по-голяма потребност от прозрачност, стимулирана от потребителите, както и от регулаторните изисквания, които ще принудят фирмите да са отговорни за това, което става по веригите им на доставки. Нещо повече, добре е модната индустрия да осигури наличието на добра програма за проследяване в случай на възникване на проблеми: компаниите научиха, че скандалите и връщането на продукти означават разходи и увреждане на репутацията, която често се възстановява трудно. В отговор на тази потребност възникнаха нови възможности и технологии. Решенията, които ще останат, трябва да са доказали, че са защитени срещу подправяне, мащабируеми и лесни за внедряване от фирми от всякакъв мащаб. В дългосрочен план се очаква разходите за тези технологии да намаляват. В краткосрочен план начинът за намаляване на разходите и реализирането на икономии от мащаба при решенията за проследяване е споделянето на разходите между участниците във веригата на доставки.“
Вижте: Реализиране на Европейския зелен пакт
КОСМОС И АВИАЦИЯ
Космическите мисии ще изследват по-нататък нашата вселена, дори ще тестват теории за системи за планетарна защита
За последните новости в космическите изследвания списание Horizon се свърза с д-р Наоми Мърдок, планетарен учен, работещ в Institut Supérieur de l’Aéronautique et de l’Espace (ISAE-SUPAERO), която е участник и в мисиите Hera и DART – провеждани съответно от Европейската космическа агенция и Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство (NASA) – както и в мисиите InSight и Perseverance, действащи понастоящем на Марс.
Наоми Мърдок (снимка, предоставена от Д. Вивет (ISAE-SUPAERO)
„2022 ще бъде още една вълнуваща година за планетарните изследвания. Предстои началото на мисията Psyche за изследване на астероид, който смятаме, че е фрагмент от ядро на планета. Това е първата мисия за изследване на свят, съставен не от камъни или лед, а от метал! Очаквайте също мисията DART на NASA в края на септември 2022 г., при която целта е да се предизвика сблъсък с астероид с размери, приблизително колкото тези на Колизеума в Рим, в опит да се промени скоростта, с която се движи по орбита около по-голям астероид. Промяната ще е съвсем малка (сантиметри в секунда), но може да има огромно значение, ако някой ден открием астероид с траектория на движение, водеща към сблъсък със Земята. Като използваме базирани на Земята телескопи, трябва да разберем дали сухата тренировка за планетарна отбрана на човечеството е била успешна само седмици след сблъсъка по DART! За да разберем и разтълкуваме напълно сблъсъка обаче, трябва да изчакаме още няколко години, за да завърши европейската мисия Hera на същия астероид.“
Гледайте: Как да кацнем на астероид
Първите искри за по-чиста авиация – в това число изцяло електрически самолет и хибридни концепции
Д-р Андреас Строхмайер, председател на Европейската мрежа за научни изследвания в областта на въздухоплаването (EASN) и експерт по хибридни електрически полети и полети на мащабирани безпилотни летателни системи (БЛС), разговаря с Horizon за бъдещето на европейската авиация.
Андреас Строхмайер
„През 2022 година ще наблюдаваме стартирането на съвместното предприятие за чиста авиация. Европейските изследвания в областта на въздухоплаването ще се съсредоточат върху по-екологосъобразна въздушна транспортна система, ще се работи върху необходимите технологии, дигитални инструменти и методологии, като целта е действителните демонстрации да се осъществят по-късно в десетилетието. В пазарния сегмент на общата авиация ще се появят повече програми за изцяло електрически самолети, кандидатстващи за сертифициране, като същевременно няколко концепции за хибридни електрически апарати ще бъдат подготвени за успешна демонстрация. Изменението на климата трябва да бъде прието като сериозно предизвикателство за бъдещите поколения самолети – колкото по-скоро обединим усилията си за решаването му, толкова по-скоро може да постигнем действително въздействие по отношение на емисиите и екологосъобразността.“
Вижте: Европейски зелен пакт
ОКОЛНА СРЕДА
Приоритет на биологичното разнообразие и съвместната работа между различни области за смекчаване на измененията на климата
Списание Horizon се свърза с д-р Спирос Теодоридис, изследовател и стипендиант на ДМСК като постдокторант в Центъра за изследване на биологичното разнообразие и климата „Зенкенберг“, Франкфурт на Майн. Той прогнозира, че десетките интердисциплинарни проучвания ще ни дадат възможност да се справяме по-добре с последиците от глобалните изменения на климата – на първо място глобалното затопляне – върху видовете и екосистемите.
Спирос Теодоридис
„Натрупаните научни доказателства през последните няколко години показва, че благополучието на хората е неразривно свързано с начина, по който взаимодействат с природата и биологичното разнообразие. Очаквам това осъзнаване да мотивира допълнително научните постижения, които ще ни помогнат да спрем и обърнем процеса на загуба на биологично разнообразие, както и да намерим решения за съществуващата екологична криза. Надеждните модели за предвиждане на екстремни климатични явления и свързания риск от изчезване на видове и срив на екосистеми, прякото количествено определяне на въздействието, което загубата на биоразнообразие оказва върху човешкото здраве, основаните на природата лечения за най-значимите болести и ресурсно ефективното и въглеродно неутрално производство на храни – това са някои от пробивите, които поставят биологичното разнообразие на челно място и които ще са в центъра на научните заглавия през тази година.“
Прочетете повече: Спасяване на билките в Европа от изчезване
Високи технологии отключват тайните на миналото за по-добро моделиране на бъдещия ни климат
„Учените, използващи мащабирани високотехнологични методи, ще предоставят безпрецедентен поглед върху ранната миграция на хората и други модели – както и факторите, които са им повлияли – с което ще ни помогнат по-добре да моделираме бъдещия климат“, казва д-р Себастиан Брайтенбах, палеоклиматолог в университета „Нортъмбрия“, Обединеното кралство.
Себастиан Брайтенбах (снимка, предоставена от Ола Квиечен)
„Времето и динамиката на заселване на Евразия остават забулени в мистерия. Няколко международни интердисциплинарни изследователски екипа понастоящем оценяват дългогодишни парадигми, а нови изследвания откриват следи за по-задълбочено разбиране на това кога хората са се придвижвали през Евразия и как промените в климата и околната среда са насочвали тези миграционни модели. Можем да очакваме революционни открития от тези интегративни проучвания на антропологичните, археологическите и палеоклиматоложките модели. Възстановяването на връзките между околната среда и миграцията на хората не представлява само академичен интерес, но може даде информация на политиците за подходящи стратегии за смекчаване и адаптиране в отговор на антропогенното затопляне.“
Прочетете: Древни находки в пещери разкриват бъдещия ни климат
Създаване и внедряване на по-справедливи и по-устойчиви продоволствени системи
Професор Ана Дейвис споделя прогнозата си за бъдещето на продоволствената сигурност и устойчивост. Тя е ръководител на катедрата по география, околна среда и общество в колежа „Тринити“ в Дъблин, както и член на Кралската ирландска академия и главен изследовател на SHARECITY, проект на Европейския научноизследователски съвет (ЕНС).
Ана Дейвис
„COVID-19, наред с изменението на климата, загубата на биоразнообразие и глобалното неравенство, ще продължи да оказва въздействие върху продоволствената сигурност и устойчивост през 2022 г. Съвпадението на тези негативни сътресения създава също така мощна нова опорна точка за действие. Очаквам разгръщане на трансдисциплинарните изследвания, т.е. учените от всички дисциплини да работят в сътрудничество с публичния, частния и гражданския сектор на обществото, както и с гражданите, като се концентрират върху съвместното създаване и задействане на по-справедливи и устойчиви продоволствени системи за хората и за планетата. Тези дейности няма да се осъществят бързо и лесно и ще изискват активни дългосрочни усилия и инвестиции от всички участници, особено за засилване на гласа на уязвимите и маргиналните групи, който рядко се чува.“
Сродни статии: Цифровите технологии спасяват храна от депата за отпадъци
Вижте: Мисия на ЕС – адаптиране към изменението на климата
ЦИФРОВИ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
Цифровите и високите технологии ще задълбочат сътрудничеството между дисциплините
„По-добри цифрови ресурси, хаптична комуникация и сензорни технологии ще бъдат въведени в помощ на възрастните и хората с увреждания, както и за да се справяме с извънредните ситуации, свързани с околната среда, като изменението на климата и горските пожари“, казва пред Horizon д-р Насрин Олсон. Тя е старши преподавател и изследовател в Училището по библиотечни и информационни науки към Университета на Бурос, Швеция.
Насрин ОЛСОН
„Очаквам засилено внимание към равните възможности за всички и разработването на иновативни технологии за подпомагане, които да дадат възможност на всички членове на обществото да се радват равноправно на живота и да участват в обществените дейности, независимо от потенциалните разлики във възможностите за възприемане или когнитивните и функционалните способности. Като част от това ще станем свидетели на нови решения, включващи сензорни технологии и хаптична комуникация. Очаквам също така, че глобалните предизвикателства, като изменението на климата и горските пожари, ще привлекат допълнително внимание в широките мултидисциплинарни екипи за сътрудничество, в които екологичните, техническите и социалните науки ще се обединят за намиране на комплексни, устойчиви на изменението на климата решения. Сензорните технологии, обединяването на информацията, обработването на големи обеми от данни, компютърното моделиране и гражданското участие ще изиграят ключови роли.“
Прочетете: Развитието на визуалните технологии дава възможност за надзъртане в бъдещето
Квантова изчислителна технология – мащабиране и създаване на приложения в широк кръг от сектори
Списание Horizon разговаря с Карла Каро Виланова, 18-годишна студентка по физика в Университета на Барселона, Испания. Носител на първа награда за информатика за 2021 г. в Конкурса на Европейския съюз за млади таланти в науката (EUCYS), тя също така печели и сребърния медал на испанската олимпиада по физика през 2021 г. и присъства в списъка на Форбс на водещите 50 наградени испанци за 2021 г. Понастоящем е студентка по физика за първа година в университета на Барселона и се занимава с изследвания на квантовата изчислителна технология.
Карла Каро Виланова
„Квантовият хардуер и смекчаването на последиците от грешки вероятно ще бъдат основните акценти на изследванията, заедно с подобренията в софтуера и квантовите алгоритми за краткосрочни приложения. Друго поле с нарастващ интерес ще бъде постквантовата криптография. Освен това изследванията върху коригирането на грешки за устойчива на откази квантова изчислителна технология са от голямо значение за развитието на квантовите компютри. В допълнение, някои експерти посочват „квантовата полезност“, която дава предимство на квантовите системи в приложения като симулиране на молекули и материали. И накрая, надявам се да видя повече дискусии за етичните аспекти на квантовата изчислителна технология, тъй като голямата власт е свързана с голяма отговорност.“
Прочетете: Млади учени блестят в конкурс на ЕС за интересни проекти
По-задълбочено споделяне на данни и трансфер на знания между областите
В разговор с Horizon д-р Микела Магас споделя мислите си за инструментите, насърчаващи изобретенията и творчеството. Хвърляща мост между световете на науката и изкуството, дизайна и технологиите и академичните изследвания и промишлеността, с 25-годишен опит в иновациите, д-р Магас е съветник по иновациите към Европейската комисия и лидерите на Г-7, създател на Industry Commons, член на кръглата маса на високо равнище на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за новия европейски Баухаус и носител на наградата на ЕС за жени новатори.
Д-р Микела Магас
„През 2022 г. трябва да направим крачка напред и да създадем по-постоянно пространство за взаимно разбиране между областите на знание. Можем да направим това, като решим проблема с оперативната съвместимост на данните и осигурим възможност за културно взаимодействие. Културата съществува във всички пространства между задействаните от данни възли и синапси. Това може да изглежда неясно, но задвижваните от данни системи не само оптимизират дейностите и ни направляват: те създават нови възможности, които ни позволяват да ги използваме по изобретателен или творчески начин. Да разберем това може да ни помогне проста аналогия: преди изобретяването на пианото не е имало пианисти виртуози, преди изобретяването на автомобила не е имало начин да открием талантлив автомобилен състезател. Опитът ни показа, че като решим проблема с оперативната съвместимост на данните между областите на знанието, създаваме нови технологични възможности, които ни позволяват бързо да повишаваме уменията си чрез трансфер на знания, да намираме области, в които се сближаваме, и да откриваме нови и разнообразни таланти.“
Тази статия е публикувана първоначално в Horizon, списанието за научни изследвания и иновации на ЕС.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари