Първо бе открито, че птицечовката свети в тъмното, сега вомбати, бандикути (или торбести язовци) и други торбести животни се присъединят към клуба - учените неочаквано откриват, че всички те сияят чудесно във флуоресцентни зелени, сини и розови цветове под UV светлина.
През последните няколко години учените установиха, че биофлуоресценцията е по-често срещана при бозайниците, отколкото сме си представяли, което кара изследователите да осъзнаят колко далеч назад в нашето родословие на бозайници е съществувала тази характеристика - в еднопроходните, най-древният все още жив род бозайници с представител птицечовката (Ornithorhynchus anatinus).
Естествено, след откритието на флуоресценцията на птицечовката, други изследователи като Кени Травуйон (Kenny Travouillon) и Линет Умбрело (Linette Umbrello) от Западноавстралийския музей на бозайниците, насочват UV светлина към различни образци в колекциите на музея на Западна Австралия.
И не остават разочаровани - и вомбатите, и торбестите язовци светят в неоново сияние.
The glowing wombats are also some of my favourite! #wombat #uv pic.twitter.com/XdgLqAoorX
— Kenny Travouillon (@TravouillonK) November 5, 2020
"Пробвахме само две дузини бозайници, така че не бе задълбочено търсене. Около една трета от тях наистина светеха", заяви пред ScienceAlert Травуйон. Сред тестваните животни са птицечовката (два пъти е проверена), ехидната, бандикута и билиби, опосуми и някои прилепи.
Тези австралийски бозайници се присъединяват към множество други живи същества, които биофлуоресцират, включително насекоми, жаби, риби и гъби.
Биофлуоресценцията се случва, когато живо същество абсорбира високоенергийно лъчение като ултравиолетовото и след това обратно излъчва светлина с по-ниска честота. Установени са много протеини, които могат да направят това в кожата или в други животински тъкани - включително кости и зъби, обяснява пред ScienceAlert Грета Франкъм (Greta Frankham) от австралийския музей.
"Има химически съединения в различни части на животинския организъм, които изглежда флуоресцират, така че не е изненадващо да се установи, че има други химични съединения в други неща като козината, които флуоресцират", разказва Франкъм.
Точните подробности за това как и защо възниква биофлуоресценцията при тези бозайници все още предстои да бъдат определени. Но колкото и да е постигнато, то със сигурност дава някои поразително ярки резултати под UV светлина, като ушите и опашката на този малък зайцеподобен бандикут (Macrotis leucura).
Dr Linette Umbrello (Research Associate) & Dr @TravouillonK (Mammmal Curator) had fun this week testing the results of a recent paper which showed that Platypus glowed under UV light.
— WA Museum Boola Bardip (@wamuseum) November 5, 2020
The bilby was impressive — it shine bright like a diamond. The armadillo, not as much. pic.twitter.com/Bj3nE9DKE9
Малкият зайцеподобен бандикут е застрашен вид в пустинята, водещ нощен начин на живот и преследва друго животно, което свети под ултравиолетови лъчи - скорпионите.
Well this is cool. After all that fuss about the fluorescent platypuses I checked out a couple of dead local beasts with my UV lamp. Eastern barred bandicoots glow pink under UV but sugar gliders do not. (My crappy phone camera does not do justice...) pic.twitter.com/49wlwY5DWm
— TMT (@t_mcachan) November 22, 2020
Вомбатите и застрашеният източен торбест язовец (Perameles gunnii) също са нощни видове. Много от биофлуоресцентните бозайници, идентифицирани досега, са или нощни, или крепускуларни (най-активни при разсъмване и здрач), но биофлуоресценцията изисква източник на светлина, за да може светлината да се излъчи след това, а UV светлина през нощта е по-малко.
„Може би те могат да виждат много повече от нас“, предполага Травуйон.
"Хищниците сякаш не светят. Мисля, че това е така, защото ако можеха да се виждат добре хищниците, биха загубили всички шансове да хванат плячката си".
Франкъм обаче посочва, че много торбести животни са нощни, така че не е задължително това да е движещ фактор в еволюцията на тази черта.
Макар че не се знае защо някои бозайници светят под ултравиолетовите лъчи, все пак разбрахме колко широко разпространено е явлението. Така че има много да се направи, преди да успеем да съберем отговорите.
Изискват се теренни проучвания, за да се провери дали дори има някакви предимства или недостатъци тази способност в естествената среда на тези животни - но като се има предвид колко уязвими са много от тези австралийски видове, вероятно си струва да се провери дали тази характеристика влияе върху тяхната екология или не, коментира еволюционният биолог Майкъл Бок от Университета в Лунд.
Източник: Stop Everything - It Turns Out Wombats Also Have Biofluorescent Fur, ScienceAlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари