На планетите в орбита около черната дупка, както е във филма Interstellar, може да се поддържа живот.
Според втория закон на термодинамиката, животът изисква температурна разлика като източник на използваема енергия. Животът на Земята използва разликата между Слънцето и студения космически вакуум, но какво ще стане ако се разменят? Студено Слънце и горещо небе? - пише NewScientist.
Чешки учени начело с Томаш Опатрни (Tomáš Opatrný) са изчислили, че източникът на енергия за някаква странна цивилизация може да бъде температурната разлика между студената черна дупка и космическото микровълново фоново лъчение. Техните констатации са публикувани на сайта arXiv.org.
Свети, но не топли
Въпреки името си, повечето черни дупки са сред най-ярките обекти във Вселената, тъй като газове и друга материя, които са привлечени от нея се загряват и светят. Но самата черна дупка има на практика нулева температура (по Келвин, тоест абсолютна нула), освобождавайки струя от частици при процес, наречен лъчение на Хокинг, което означава, че за една планета черната дупка в този случай може потенциално да действа като студено слънце, обяснява Oпатpи. А черната дупка трябва да е доста стара и следователно да няма отломки от звезди и други небесни тела в околностите си, които да застрашат съществуването на екзотичния живот на планетата.
В сравнение с тази "студена дупка", останалата част от Вселената е относително топла - 2,7 келвина (около -270 ° С), благодарение на космическия микровълнов фон (CMB), топлината, останала от експлозията на Големия взрив. Екипът е изчислил, че планета с размерите на Земята в орбита около черната дупка с размер, подобен на нашето Слънце може да извлече около 900 вата полезна мощност от тази температурна разлика - достатъчно за поддържането на съществуващ живот, но наистина малко за възникването му.
Концепция на художник, показваща околността на черна дупка, включително акреционния диск, джет и магнитното поле. Източник: ESO/L. Calçada
Сложността на живота
"Някога космическият микровълнов фон е бил по-горещ във вселената" - отбелязва Ави Льоб (Avi Loeb) от Харвардския университет - температурата на CMB на Вселената е била 300 келвина (27° С) около 15 милиона години след Големия взрив, което е достатъчно топло, за да има вода в течно състояние. При такава температура, една планета около достатъчно хладна черна дупка ще получи 130 гигавата енергия, около една милионна част от тази, която Слънцето осигурява на Земята. Но това е достатъчно, за да подпомогне развитието на сложен живот, макар че е малко вероятно за толкова кратко съществуване на Вселената, да се развие достатъчно, за да проучи този източник на енергия.
Нашият бъдещ дом
Животът в крайна сметка ще трябва да емигрира на планети около черни дупки, когато всички звезди умрат, но това няма да бъде скоро, а след около 100 000 000 000 000 (100 трилиона) години. Дори и тогава, ще е по-вероятно всички бъдещи същества да абсорбират енергия от материята, а не да живеят около някое студено "слънце", още повече че тогава космическият микровълнов фон ще избледнее и изчезне.
"Когато звездите си отидат, черните дупки ще бъдат последният източник на енергия", казва Лоурънс Краус (Lawrence Krauss) от Университета на Аризона. "За в бъдеще, вероятно ще има много по-лесни начини за живот".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари