Опасни ли са боровите процесионки за нас и за дърветата?

Станислав Тодоров Последна промяна на 18 април 2024 в 15:37 9692 0

Гъсениците се движат една след друга (в процесия).

Кредит Джанлука Дореми

Гъсениците се движат една след друга (в процесия). Събирането им във верижка става чрез отделяне на феромони - първата гъсеница в процесията събира след себе си останалите, като всяка отделя лепкава нишка, за която се закача за следващата.

Най-вероятно вече сте попадали на информация за боровите процесионки (Thaumetopoea pityocampa) и знаете за негативните последици след някои срещи с тях.

Във фейсбук групата "Насекомите и ентомолозите" Станислав Тодоров е създал публикация, която засяга няколко основни въпроса като действията след досег (директен или аерогенен) с гъсениците, информация за разпространението им.

В България се срещат 3 вида от род Thaumetopoea:

1. Thaumetopoea pityocampa (Борова процесионка)
2. Thaumetopoea processionea (Дъбова процесионка)
3. Thaumetopoea solitaria (Шамфастъкова процесионка)

Кредит: Джанлука Дореми

Какво представляват боровите процесионки?

Боровите процесионки (Thaumetopoea pityocampa) са нощни пеперуди от семейство Thaumetopoeidae. Дължат името си на факта, че гъсениците се движат една след друга (в процесия) и се хранят основно с растения от род Pinus (Борове), но не отказват и Cedrus (Кедри). Събирането им във верижка става чрез отделяне на феромони - първата гъсеница в процесията събира след себе си останалите, като всяка отделя лепкава нишка, за която се закача за следващата.

Гнездата им представляват "къдели" по боровите дървета, които вероятно всеки от нас е виждал. Освен за развитието им, гнездата от копринени нишки служат за защита и укритие. Веднъж щом са готови да се превърнат в какавиди, те напускат гнездото, като слизат на земята в търсене на мека почва. Това е и моментът, в който най-често биват забелязвани.

Гъсениците на вида не унищожават дърветата и в повечето случаи (80-90%) те се възстановяват напълно за период от между 1 и 2 години. Основни виновници за унищожаването на цели иглолистни гори са короядите, които хората често не виждат и приписват "заслугата" на гъсениците. Отделно, с глобалното затопляне все по-често се наблюдават нови гъбични инфекции, които също поразяват дърветата.

Защо са опасни?

При докосване, стъпкване и всякакво друго дразнене, гъсениците отделят токсин, наречен тауметопеин, който причинява тежка форма на уртикария. Уртикарията пък накратко е алергична реакция с тежки обриви, сърбеж и зачервяване. Освен това, гнездата на вида също могат да причинят неприятности, в случай че са премахвани или докосвани без предпазни средства.

Поражения от среща с борова процесионка. Кредит: Пепа Савова Георгиева

Как да се действа след контакт с тях?

Контактът с процесионките може да е директен или аерогенен. Директният контакт ще рече, че сте докосвали гъсениците или гнездото на вида без предпазни средства. Аерогенният се получава при изпускането на миниатюрните косъмчета на гъсениците. Те могат да се забият навсякъде по тялото, като дори минават през дрехите/обувките. Наподобяват риболовни кукички с контра, които се вадят трудно.


Косъмчетата на гъсениците под микроскоп. Кредит: Андреа Батисти

При какъвто и да е контакт с тях:

- изплакнете засегнатата зона/и със студена вода или спирт
- изперете дрехите си (шансът там да има останали косъмчета е голям)
- избягвайте горещата вода и излагането на засегнатата зона/и на слънце (възможно е да се получи временно възпаление)
- не докосвайте очи/нос
- не се опитвайте да вадите косъмчета, в случай че са попаднали някъде под кожата
- свържете се с медицинско лице и поддържайте контакт за състоянието на обривите

Най-често обриви се образуват по шията, лицето и ръцете. Спорадично може да се появят и на други места, в зависимост от това дали са проникнали косъмчета през дрехите.

Естествено, обривите са придружени от сърбеж и болка, неизбежно е. Те би трябвало да отшумят до няколко седмици.

Контактите между гъсениците и домашните любимци могат да бъдат фатални! Чести симптоми при домашните любимци са некроза и окапване на част от езика, конвулсии, а при по-тежки случаи се стига и до смърт!

Накратко: Боровите процесионки не са инвазивни, те са местен вид с ареал, включващ цялото Средиземноморие (1).

Видът се влияе пряко от климатичните условия, като една по-мека зима и по-хладно лято са предпоставка за увеличаване на популациите на определени места. Към настоящия момент видът се среща до около 1200-1300 м надморска височина, като основният проблем се наблюдава най-вече в горите.

Карта на разпространението на Thaumetopoea pityocampa до 2018 г. Към 2024 г. видът вече се среща и отвъд Стара планина. Със зелен цвят са отбелязани териториите, на които видът е установен (към 2018 г.) ✅ С червен цвят са отбелязани териториите, на които видът не присъства/не е регистриран все още (към 2018 г.)❌. Кредит: Станислав Тодоров

В миналото е било честа практика в цялата страна огромни райони да бъдат залесявани с бял и черен бор. Естествено, мястото на бора не е на толкова ниска надморска височина и затова през последните десетилетия площите, засегнати от процесионките, се увеличават.

За разлика от белия бор, черният е близо 2.5 пъти по-засегнат, а над 80% от нападнатите дървета са на възраст между 30 и 60 г. (Мирчев, Начев 2021) (2).

Естествените им врагове са няколко десетки видове птици - кукувици, папуняци, синигери и т.н., а от насекомите основно бръмбарите от род Calosoma (Гъсеничари), няколко семейства паразитоидни оси и ларви на тахинидни мухи (Tachinidae) (4).

"Боровите процесионки не унищожават дърветата и в случай че някое дърво загине, то то е било вече болно. При среща просто се отдалечете и не се опитвайте да ги убиете - шансът да си навлечете повече вреди, отколкото да се отървете от тях, е доста голям", предупреждава Станислав Тодоров.

Справка:

  1. Climate warming and past and present distribution of the processionary moths (Thaumetopoea spp.) in Europe, Asia Minor & North Africa 
  2. Характеристика на местообитанията и степента на повреда в тях от боровата процесионка в България - https://www.cabidigitallibrary.org/doi/pdf/10.5555/20210510978 
  3. Стопански значими насекомни вредители в горите на България през периода 2003 - 2018 г. - https://www.cabidigitallibrary.org/doi/pdf/10.5555/20203396778 
  4.  New records and impact of tachinid parasitoids of Thaumetopoea pityocampa (Lepidoptera: Notodontidae) in Bulgaria

Авторът Станислав Тодоров е студент, следващ география в Софийския университет, който се интересува от насекомите повече от десетилетие. Основен интерес за него представляват пеперудите, както дневните, така и нощните. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !