По време на масовото измиране е съществувал "оазис на живота"

Ново проучване разкрива, че регион в китайския басейн Турпан-Хами е служил като убежище или  "оазис на живота" за сухоземни растения по време на масовото измиране в края на Перм, най-тежката биологична криза от камбрийския период насам.

Откритията показват, че масовото измиране в края на перм преди 252 милиона години не е засегнало толкова силно сухоземната среда, колкото предишните схващания за мащаба на катастрофата.

Известно като "Великото измиране" ("Great Dying"), то формира границата между пермския и триаския геоложки периоди, а заедно с тях палеозойската и мезозойската ера, разчиствайки пътя за възхода на динозаврите. Това е най-голямото от "Големите пет" масови измирания на фанерозоя - текущият и най-късният от четирите геоложки еона в геоложката времева скала на Земята.

Това е най-сериозното масово измиране известно на Земята, заради изчезването на 57% от биологичните семейства, 83% от родовете, 81% от морските видове и 70% от видовете сухоземни гръбначни животни.

Но някои палеонтолози оспорват ефекта от масовото измиране на сушата.

Геоложките данни сочат, че измирането е причинено от вулканични изригвания в Сибир, които са довели до горски пожари, киселинни дъждове, отделяне на токсични газове и глобално затопляне. Растения като например  гигантоптеридите (Gigantopteridales) - едни от най-напредналите сухоземни растения от палеозойската ера - изчезват в края на перм.

Но някои палеонтолози твърдят, че опустошението не е било усетено еднакво навсякъде по сушата.

Сбирката от вкаменелости, открита в Южен Таодонгоу в северната китайска провинция Синдзян, показва, че една област от сушата се е предпазила от най-тежките последици от измирането. Подобни устойчиви области са били от решаващо значение за възстановяването на живота на Земята след Великото измиране.

Фосилите са описани подробно в статия, публикувана в списание Science Advances.

Някои от вкаменелостите принадлежат на растения, за които досега се смяташе, че са съществували само през мезозоя, или "епохата на динозаврите".

Фосилите от прашец и спори от Южен Таодонгоу показват процъфтяваща екосистема от крайречни папратови низини и иглолистни гори, която е продължила от 160 000 години преди края на перма и още 160 000 години след масовото измиране.

Фосил от иглолистен ствол, съхранен от началото на масовото измиране в края на пермския период в участъка Южен Таодонгоу. Кредит: NIGPAS.

"Наличието на непокътнати стволове на дървета и стъбла на папрат допълнително потвърждава, че тези микрофосили представляват местна растителност, а не пренесени остатъци", обяснява Уан Мингли (WAN Mingli) от Института по геология и палеонтология в Нанкин (NIGPAS) към Китайската академия на науките.

Откриването на много "липсващи" видове в раннотриаските скали предполага, че общият процент на изчезване на видовете спори и полен в участъка Южен Таодонгоу е бил едва 21%.

Художествена реконструкция на сухоземен екологичен пейзаж след масовото измиране в края на пермския период, включваща листрозаври (Lystrosaurus) и някои хрониозухии (Chroniosuchia) в участък Южен Таодонгу. Кредит: YANG Dinghua.

И не само растенията са процъфтявали в този район.

Стабилната растителност е била от жизненоважно значение за бързото възстановяване на екосистемата. Вкаменелостите от 75 000 години след края на пермския период включват сухоземни гръбначни животни. Сред тях са растителноядните листрозаври (Lystrosaurus) от групата на синапсидите, еволюционната линия, която ще даде началото на първите бозайници по-късно, и месоядните, подобни на крокодили хрониозухии (Chroniosuchia).

Сложната хранителна мрежа и местното разнообразие предполагат, че районът се е възстановил около 10 пъти по-бързо от други региони по света.

Художествена реконструкция на сухоземния екологичен ландшафт преди масовото измиране в края на пермския период въз основа на реконструирани фосилни палиноморфи, растения и тетраподи, както и на данни от седиментите от участъка Южен Таодонгу. Кредит: YANG Dinghua.

Едно от възможните обяснения за "оазиса на живота" в Южен Таодонгоу може да бъде, че в района редовно падат около 1000 мм валежи.

"Това предполага, че местните климатични и географски фактори могат да създадат изненадващи огнища на устойчивост, което дава надежда за опазването на околната среда в условията на глобални екологични промени", заявява Лиу Фън (LIU Feng) от NIGPAS.

Изследователите добавят, че идентифицирането и опазването на природните убежища днес е от решаващо значение, тъй като Земята преживява шестото си масово измиране, предизвикано от човешката дейност.

Справка: Huiping Peng et al. 2025. Refugium amidst ruins: Unearthing the lost flora that escaped the end-Permian mass extinction. Science Advances 11 (11); doi: https://dx.doi.org/10.1126/sciadv.ads5614

Източник: China discovers terrestrial "Life oasis" from end-Permian mass extinction period, Chinese Academy of Sciences Headquarters

Още по темата

25/05/2016

Животът

Останки на странен ихтиозавър показват неочаквано бърза еволюция след масово измиране

07/04/2016

Човекът

"Живей бързо и умри млад" или как се оцелява при глобално измиране

26/08/2015

Математика

Тежки метали са причината за най-масовото измиране в историята

10/04/2015

Животът

Най-масовото измиране на Земята е причинено от вулканите