В деня, на който празнуваме Освобождението си от османско иго, микробиологът, автор на "Наука и критично мислене", Йордан Стефанов, ни припомня за един много ценен урок от Руско-турската война, който да ни накара да осъзнаем какво дължим на съвременната медицина.
"Защо това е нужно? Защо трябва да знаем? Защото някои забравени инфекции се опитват да възкръснат. Оказва се, че победителят от войната са инфекциозните заболявания, които всъщност са взели и най-много жертви. В сравнение с тях жертвите по време на самите битки са били пъти по-малко", пише в своята фейсбук страница микробиологът.
Данните в тази статия са взети от руски военно-медицински журнал, който описва жертвите, които са дадени от Дунавската руска армия.
Днес да заявиш, че не ходиш на лекар е повод за гордост. Да заявиш, че не даваш на детето си лекарства и не го ваксинираш, а го лекуваш с хомеопатия и отвари е признак за добър родителски опит. Да се похвалиш, че се самолекуваш е признак са висока ерудираност, защото все пак сам си достигнал до свещеното познание и не си си губил 6 години от живота, за да зубриш някакви измислици на фармацевтичните компании.
Много хора мечтаят и дори се опитват да водят начин на живот, който наподобява на този на предците ни – природосъобразен, натурален, естествен, без “химии”, без вредни лекарства, без антибиотици, с естествено раждане вкъщи, но не под наблюдението на лекар, а с помощта на лице без медицинско образование, което е извадило късмет все още да не попада на родилка с проблемно и опасно раждане.
Човешката цивилизация е на хиляди години и пази древно познание за естествени, природни лекове. Все пак така сме оцелели, нали?
Но колко ефективни са всички тези архаични методи за лечение? Отговорът е категоричен - ефективността им е нулева. До този извод може да стигне всеки, ако например се порови в историческите архиви. Така например медицинският отчет от Руско-турската война за руската Дунавска армия показва доста интересни данни:
Данните са от официална военна руска статистика (Военно-медицинский отчет за войну с Турцией 1877—1878 гг.) и са стряскащи. В таблицата починалите са разделени в зависимост инфекциозното заболяване, което е причина за смъртта. За по-лесно придобиване на представа за ситуацията смъртността е представена и като брой починали от дадено заболяване за 1000 човека.
Първото нещо, което трябва да ви направи впечатление е огромният брой жертви, които са дадени на различни заболявания. Второто нещо, което вади очи е, че жертвите на самите бойни действия са значително по-малко от жертвите на инфекциозни заболявания. Очевадно войната не е била толкова кървава, а по-скоро третият участник в нея (инфекциозните заболявания) е победил. Ако тогава военните сили разполагаха с адекватна медицина, вероятно щяха да бъдат спасени хиляди човешки животи.
Всички посочени заболявания към момента са тривиални инфекции, които подлежат (най-често) на лечение. Много хора не ги взимат под внимание, тъй като към момента някои от тях са изключително рядко срещани, което се дължи на развитието на медицината, фармацията, технологиите, но в миналото са били като смъртна присъда. Тези заболявания не могат да се лекуват с алтернативна медицина, хомеопатия, билколечение и подобни. Всички те изискват или силни антибиотици, ваксини, или токсоидни серуми.
Забележете, че основният убиец е тиф и неговите разновидности. Една от вариациите се причинява от бактериални представители (които са и вътреклетъчни паразити) от род Rickettsia. Болните получават обриви (първични симптоми), а по-късно при усложнения и типичните прояви на бактериален менингит – чувствителност към светлина, замъглено съзнание, главоболия, кома и завършва със смърт. Изключително болезнен край. Причината днес това заболяване да не е толкова познато са кампаниите за превенция – ваксиниране.
Диарията е симптом за множество инфекции и заболявания, които се разпространяват бързо при условия на ниска хигиена. Смъртта е болезнена. Едновременно организмът се обезводнява и губи големи количества кръв. Taкива причинители са представители от род Salmonella.
Гангрена и сепсис са най-вероятно следствие от огнестрелни рани. Очевидно военните са оцелявали по време на битка, но дори и наличие на не особено опасна рана е било смъртоносно. Обикновени наранявания тогава на бойното поле са водели до тежки бактериални инфекции, които без нужните антибиотици бързо са се разпространявали в цялото тяло.
Трябва да се отбележи, че това е броят само на жертвите. Броят на инфектираните, но оцелели, вероятно е доста по-голям, но макар и оцелели, болестта намалява качеството на живот и способността са ефективна защита/нападение.
Радостната вест за някои хора е, че миналото ни се превръща в неизбежно бъдеще. Антибиотиците губят своята ефективност, а те са единственото ни оръжие срещу множеството патогени. Това ще даде шанс на любителите на естествения, натурален начин на живот да го усетят с всичките му радости.
Източник:
Военно-медицинский отчет за войну с Турцией 1877—1878 гг.»
Дунайская армия, ч. 2, Спб., 1886
Оригиналната статия, публикувана под заглавие "Ако по време на Руско-турската война имаха антибиотици… (инфографика)", препечатваме с любезното разрешение на нейния автор Йордан Стефанов - микробиолог, автор на "Наука и критично мислене".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари