Повечето бозайници следват едни и същи правила на поведение - какво се крие зад този модел?

В природата хищниците нападат, а плячката бяга, някои оцеляват сами, а други - в големи групи – поведението на животните изглежда разнообразно.

Сега, нови изследвания показват, че може да има скрита структура, която подчинява движенията на животните, докато те водят своя много различен живот. И тя е по-разпространена, отколкото се предполагаше преди.

В проучване, вклюващо сурикатите в пустинята Калахари, коатите в дъждовните гори на Панама и петнистите хиени в саваната на Кения, изследователите откриват, че ежедневните действия на тези животни показват изненадващо сходни модели.

Независимо дали сурикат рови в пясъка за скорпиони или коати си почива в короната на дърветата, се запазва определена подредба на поведението в различните ландшафти, видове, индивиди и начини на поведение. За международния екип от четиринадесет автори, ръководен от изследователи от Института за поведение на животните "Макс Планк" (MPI-AB), откритията са неочаквани и - вероятно - фундаментални.

"Предположихме, че ще има разлики", споделя Пранав Минасандра (Pranav Minasandra), постдокторант в MPI-AB и водещ автор на изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. В края на краищата, разликите са очевидни, когато се сравняват сурикати, коати и хиени, които заемат различни среди и екологични роли.

"Но ние открихме общи модели в начина, по който животните превключват между поведенията, независимо от това какъв вид и кой индивид. Сякаш поведението им е изградено по един и същ скрит алгоритъм."

Разкриване на скрити закономерности

Скритият алгоритъм излиза наяве в данните, които са събрани от диви животни, маркирани с акселерометри - същите малки сензори в телефоните и часовниците, които следят за активността ни. Всички изследвани видове са социални бозайници, но се различават по своята екология и поведение. Петнистите хиени са едри хищници, сурикатите са малки животни, които се заравят в земята, а коатите са обитатели на дървета с размерите на еноти. Акселерометрите измерват промените в позата многократно всяка секунда, а записите могат да продължат няколко дни.

Тези следи от движения с висока разделителна способност, събрани от животните, след това са класифицирани с помощта на машинно обучение в поведенчески състояния като лежане, хранене и ходене. Например сурикат може да лежи в продължение на 10 минути, след което да се изправи за кратко, за да се огледа за 20 секунди, преди да се раздвижи в търсене на храна за още няколко минути.

"Този подход ни позволи да уловим подробни последователности на поведението в продължение на дни и дори седмици от множество индивиди от три различни вида", разказва Ариана Страндбург-Пешкин (Ariana Strandburg-Peshkin), ръководител на групата в MPI-AB и старши автор на изследването.

При различните поведения, индивиди и видове се очертава един общ принцип: Колкото по-дълго едно животно остава в едно поведенческо състояние, толкова по-малка е вероятността то да го промени в следващия момент. "Това беше неочаквано", добавя Минасандра.

Хиени в националния резерват Масаи Мара, Кения. Кредит: Christian Ziegler / Max Planck Institute of Animal Behavior

Представете си хиена, която върви непрекъснато в продължение на 10 минути. Повечето хора вероятно биха предположили, че хиената е по-вероятно да спре с напредването на времето, а авторите също. "Първоначално смятахме, че вероятността за смяна на поведението ще се увеличава с времето, тъй като предполагахме, че няма да е оптимално да се фиксираме към някакво поведение." Забележително е, че този вид блокиране, наричан още намаляваща функция на опасността, е последователен при всички изследвани животни и видове.

Авторите изследват още как текущото поведение предсказва бъдещи действия - концепция, която те наричат "разпад на предсказуемостта". Разпадането на предсказуемостта отразява нарастващата трудност при предсказването на поведението, колкото по-далеч гледаме в бъдещето, най-вече поради случайни, непредсказуеми вариации.

Формата на графиката на разпадане изразява как системите за вземане на решения в различни времеви интервали си взаимодействат, за да генерират поведенческите последователности на животните. "Установихме, че моделът на разпадане на предсказуемостта е забележително последователен при всички изследвани животни, което предполага една и съща структура под повърхността."

Белоноси коати в Панама. Кредит: Christian Ziegler / Max Planck Institute of Animal Behavior

Защо се появяват тези закономерности?

Проучването повдига един важен въпрос: Защо се появяват такива закономерности? Авторите предлагат две общи обяснения.

Първото е положителната обратна връзка: колкото по-дълго животното остава в дадено състояние - да речем, легнало - толкова по-вероятно е оставането му да бъде възнаградено, независимо дали защото е топло, безопасно или социално подкрепено. Поведението се самоподсилва.

Втората възможност е вземането на решения в множество времеви мащаби. Вместо един-единствен вътрешен часовник да определя кога да се смени поведението, животните могат да интегрират сигнали от много процеси - вътрешен глад, външни заплахи, социален контекст - всеки със свой собствен темп. Взаимодействието на тези припокриващи се сигнали може да генерира наблюдаваните закономерности.

Бъдещи проучвания могат да изследват дали тези модели са валидни и за други животни, освен за трите бозайника в изследването: несоциални видове, различни етапи на развитие или при различен екологичен натиск. Съществува и въпросът дали тези продължаващи дълго време поведения предлагат предимства - може би чрез оптимизиране на вниманието, пестене на енергия или подобряване на груповата координация.

Съавторът Мег Крофут (Meg Crofoot), директор на Департамента по екология на животинските общества, отбелязва: " Настоящото изследване показва, че реалните животни, независимо дали ловуват, крият се или си почиват, се ръководят от скрити структури, които сякаш отекват във всички клонове на живота."

Справка: Pranav Minasandra et al, Behavioral sequences across multiple animal species in the wild share common structural features, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2503962122

Източник: Very different mammals follow the same rules of behavior: Research hints at an underlying architecture, Max Planck Society

Още по темата

07/05/2025

Животът

Еволюцията може да се повтори, показва ново изследване на поведението на птиците

12/02/2024

Животът

Изненадващо поведение на един от най-слабо проучените бозайници в света

05/05/2021

Животът

Открити са факторите за агресивното поведение на кучетата

05/11/2020

Животът

Откриха най-ранните доказателства за социално поведение при бозайниците от преди 75,5 млн години