В исландския фолклор 13 весели, но пакостливи братя, известни като Юлските момци - йоласвейнари, се редуват да посещават децата през 13-те нощи преди Коледа. През всяка от тези нощи малчуганите поставят обувките си на перваза на прозореца с надеждата да намерят лакомство на следващата сутрин. Добрите момчета и момичета се събуждат с бонбони, докато децата, които са се държали лошо, се посрещат с гниещ картоф.
Днес йоласвейнарите често се изобразяват като добродушни фигури, подобни на Дядо Коледа, облечени в червено-бели дрехи. Но братята, наричани на исландски език йоласвейнар (jolasveinar), някога са били много по-зловещи същества. Споменати за пръв път през XVII в., те първоначално са изобразявани като "гигантски тролове", пише Таня Гулевич (Tanya Gulevich) в "Енциклопедия на коледните и новогодишните празници".
Скулптури на Грийла, майката на 13-те братя, и на Скайргамур, йоласвейнар, който обича исландско кисело мляко. Кредит: Andrii Gladii via Wikimedia Commons under CC BY-SA 4.0
Майката на братята и сестрите, Грийла, била людоед, за когото се говорело, че на Коледа слиза от планинския си дом в търсене на деца с лошо поведение, които да натъпче в чувал - и може би дори да изяде. Семейният домашен любимец, огромна котка на име Йолакьотурин (Jólakötturinn), обикалял страната на Бъдни вечер и изяждал децата, които не носели поне една нова дреха.
Котката Юл (Jólakötturinn) е гигантска котка в исландския фолклор, която броди из провинцията на Коледа. Котката Юл търси хора, които не са добре облечени в нови дрехи за празненствата и ги поглъща цели. Кредит: Iren Horrors
"Грийла е архетипният злодей, а фактът, че е матриарх, я прави някак си по-страшна", разказва през 2017 г. пред списание "Смитсониън" Брайън Пилкингтън (Brian Pilkington), илюстратор, който е нарисувал някои от окончателните изображения на Грийла и йоласвейнарите. "Ако нарисувам Грийла, тогава две или три ужасени деца трябва да напуснат стаята, защото тя е твърде въздействаща за тях. Това е жив фолклор."
Първоначално възрастните призовавали йоласвейнарите, за да плашат младите и да ги карат да спазват техните правила. Предупрежденията действали твърде добре, така че през 1746 г. исландското правителство издава публичен декрет, с който забранява на родителите да използват братята и други подобни страшни истории, за да плашат децата си и да ги принуждават да се подчиняват.
През XIX в. йоласвейнарите се превръщат в крадци, които "крадат колбаси, свещи и най-доброто зърно на семейството", пише Гулевич. "Човек можел да напусне стаята си спретната и чиста само за да я намери изпочупена, когато се върне." През XX в. братята губят още повече от своята злоба, попадайки под влиянието на приятелски настроени персонажи като Дядо Коледа и датските коледни гноми. Те развиват "безпрецедентна доброта към децата", според Националния музей на Исландия.
Йоласвейнари запалват коледната елха в Акурейри, Исландия.Кредит: Wikimedia Commons under CC BY-SA 4.0
Всеки от 13-те йоласвейнари има своя собствена индивидуалност. Имената на братята обаче остават предмет на много тълкувания и дебати до 1932 г., когато популярно стихотворение на Йоханес ур Кетлум (Jóhannes úr Kötlum) затвърждава в исландското въображение конкретна версия на техните образи. Те са шегаджии с особена жажда, която обикновено се отразява в имената им.
From the land of ice and fire, I present you,…
— Alice Nebularis (@AliceNebularis) December 19, 2024
‘The Yule Lads’
The Yule Lads are the sons of Grýla and Leppalúði. They are a group of 13 mischievous pranksters who steal from or harass the population, and all have descriptive names that convey their favorite way of harassing.… pic.twitter.com/bYUbqC1Rnw
Според Националния музей първият йоласвейнар, Овчарчето (Стекьярстойр), безуспешно се опитва да издои овцете на фермерите, а вторият, Гильягьойр изсмуква пяната от кофите с краве мляко. Малкият йоласвейнар на име Стувюр краде храна от тигани, а Скиргаумюр се тъпче с исландско кисело мляко, наречено скир.
Повечето от любимите занимания на другите братя са пряко застъпени в имената им: например Лизач на лъжици (Твьоруслейкир), Лизач на тенджери (Потаслейкир), Крадец на паници (Аскаслейкир), Блъскач на врати (Хюрдаскелир), Гълтач на колбаси (Бьюгнакрайкир), Надничащ през прозорците (Глюгагайир) и Душещ вратите (Гаутатевюр). Но някои от тях изискват допълнителни обяснения. Кеткроукюр, "куката за месо", 12-ият юлски момък, спуска кука по комините на къщите, за да вземе пушеното агнешко, традиционно исландско коледно лакомство, което виси от гредите.
И накрая, Просещият свещи Кертасникир, 13-ият младеж, проси свещи заради ярката светлина, която излъчват. Както се казва в стихотворението от 1932 г.: "Той вървеше подир малките, / които като щастливи духчета / тичаха из фермата със / своите хубави лоени лампички."
В миналото 13-те йоласвейнари са били смятани за палави шегаджии, които не са били особено харесвани. Напоследък обаче имиджът им е реабилитиран и сега се възприемат като по-скоро забавни.
Източник: Before the Yule Lads Evolved Into Icelandic Versions of Santa Claus, They Terrorized Children Into Following the Rules, Smithsonian magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари