В новата си версия филогенетичното дърво прилича по-скоро на храст, в чиито клони доминират бактериите, включително огромна група все още не получила името си. Останалите - включително животни и растения, гъби и археи - имат доста скромно място.
Новото изследване е публикувано в Nature Microbiology.
Дървото като метафора влиза в науката с публикуването на "Произхода на видовете" на Дарвин, който прибягва до нея, за да опише еволюцията. От тогава биолозите постоянно правят корекции и уточнения за размера и местоположението на "клоните".
Съвременното разбиране на механизмите и обхвата на хоризонталния генетичен обмен в много отношения замъглява идеята за изолацията на отделните "клони". Като цяло обаче концепцията за "дървото на живота" е толкова лесна и интуитивна, че продължава да съществува и днес.
Днес еволюционното дърво изглежда значително по-различно от Дарвиновото. Появиха се много нови клонове, клонки и вейки, а използването на методите за сравнителен анализ на ДНК точно ги позиционира едно спрямо друго.
Първото дърво, построена на базата на съвременните данни от ДНК е представено през 1990 г. от Карл Вьозе (Carl Woese) и екипа му. Неговото "дърво на живота" има три основни клона: еукариоти (животни, растения, гъби и протисти, въобще организми, чиито клетки имат ядра), бактерии и археи - отделени едва през 70-те години - древни необичайни микроорганизми, които често издържат на екстремни условия. (виж "Екстремофилите - живот на ръба"). Според биолозите последните толкова силно се различават от бактериите, колкото ние от гъбите.
Напоследък секвенирането на ДНК стана толкова достъпно, че започна масирана работа за проучване на геномите на всички три "клона" от "дървото на живота".
Това доведе до представеното наскоро ново "дърво" от Джилиан Банфийлд (Jillian Banfield) и екипа й от университета на Калифорния в Бъркли. Те получиха данни за ДНК за 2072 известни и 1011 нови видове археи, съвсем наскоро открити в най-екстремни условия за живот, където тези организми се чувстват много по-добре и от еукариотите, и от бактериите.
Към тези данни, те добавят известните ДНК последователности на повече от 30 хил. други организми и с помощта на суперкомпютър ги сравняват. Полученото "Дърво на живота" силно се различава от Дарвиновото. Учените са потвърдили по-ранните възгледи за родството между археи и еукариоти, които сега са обединени в един единствен "ствол". Особено впечатляващо е огромното разнообразие от бактерии, които в новото дърво доминират.
В дървото има 92 групи бактерии и 26 групи археи, за някои от които са посочени добре проучени подгрупи. Представени са всички пет супергрупи еукариоти: Opisthokonta (гъби и животни), Archaeplastida (растения и водорасли) и протисти (първаци)- Excavata, Chromalveolata и Amoebozoa. Източник: Laura A. Hug et al., 2016
На дървото може да се види за първи път една огромна група - по-голяма от групите на археите и еукариотите взето заедно. Това е очевидно много древна група бактерии, които са отбелязани като Candidate Phyla Radiation. Тази голяма група все още няма име, достатъчно добро описание и потвърждение, но включва почти половината от известните видове от прокариоти (примитивни организми, чиито клетки нямат ядра).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1
13.04 2016 в 17:11
а не както тук сте писали 'всички три "клони"'
български език е нужен
Последни коментари