Хората може би са по-добри, отколкото предполагаме.
Широко разпространеното схващане, че непознатите, особено в големите градове, не биха помогнали на човек, върху когото се упражнява физическо или вербално насилие, е оспорено в изследване, публикувано наскоро в списанието American Psychologist.
Резултатите от проучването показват, че 9 от 10 наблюдатели биха се намесили да помогнат на жертвата. Тези данни не само връщат донякъде вярата в човека, но може да подпомогнат доброто поведение в бъдещето.
През 1964 г. Кити Дженовезе (Kitty Genovese) е убита пред сградата, в която живее, докато няколко нюйоркчани чуват писъците й (към онзи момент съобщени 38, но в последствие е доказано, че броят е далеч по-малък). Тяхната ненамеса създава, или поне подсилва идеята, че големият град е джунгла, където жертвите на насилие не могат да получат помощ. Нейното убийство води до създаването на термин в психологията "ефект на страничния наблюдател", както и на въвеждането на системата за спешни случаи 911 в САЩ. Достоверността на тази идея е била оспорвана във времето, но е трудно това да се провери по научен път.
"Според обичайното мнение, ненамесата е стандартното поведение на страничния наблюдател при публични спешни случаи", обяснява д-р Ричард Филпот (Dr Richаrd Philpot) от Ланкастърския университет.
Филпот разбира, че все по-големият брой охранителни камери на публични места и особено на такива, считани за място на потенциални престъпления, дават възможност да се съберат истински статистически данни.
Изследователят събира много записи от камери в Амстердам, Ланкастър и Кейп Таун и търси в тях случаи на нападения и очевидна агресия, които потенциално могат да прераснат в насилие. Ученият открива 219 примера и изследва действията на страничните наблюдатели. В своята публикация Флипот описва, че в 91% от случаите поне един от присъстващите не е останал безучастен. Вместо това, един и често повече хора, се намесват, опитвайки или физически да предотвратят насилието и да успокоят агресора, или да утешат жертвата.
Един от примерите в изследването на Филпот. 1. Мъжът с белите дрехи поваля друг на земята. Някои от минувачите наблюдават. 2. Двама души се насочват към хората в конфликт. 3. Двама други наблюдатели се присъединяват. Един от мъжете издърпва агресора от жертвата, докато жена застава между тях. Кредит: Lancaster University
Възможно е дори и в оставащите 9% от случаите непознат да е опитал да успокои ситуацията с думи или да повика помощ, но липсата на звук в записите прави невъзможно да се разбере дали е така. Разбивайки още един мит, ученият доказва, че колкото повече хора присъстват, толкова по-вероятно е поне един да се намеси, отколкото да оставят реакцията на някой друг.
"Възможно е присъствието на повече хора да намали индивидуалната вероятност някой да помогне (т.е. ефектът на страничния наблюдател), но то също така дава повече възможност някой да се присъедини към помагащия", обяснява д-р Филпот.
Въпреки че Кейп Таун е считан за град с повече насилие, като резултат от неравномерното разпределение между богати и бедни, степента на намеса е сходна в трите града.
Филпот смята, че резултатите от изследването му могат да бъдат използвани за разработване на нови стратегии за борба с престъпността, които използват склонността на хората да помогнат. Дори разпространяването на данните може да поощри повече хора да помогнат, когато осъзнаят, че е нормално да предприемат действие. Насилниците може също да се замислят преди да атакуват, ако очакват някой да помогне на жертвата.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари