Изучавайки системата за определяне на пола при жабите, биолозите стигнаха до извода, че смяната на пола при самците защитава "мъжката" Y хромозома от загуба на информация, съобщи ЕurekАlert.
Статията с резултатите е публикувана в списание Molecular Biology And Evolution.
В природата съществуват няколко начина за генетично определяне на пола, един от най-разпространените е системата XY. В този случай женските организми имат две Х хромозоми, а мъжките - една X и една Y. Това е принципът на определяне на пола при повечето бозайници, включително хората и много други животни. В процеса на еволюция човешката Y-хромозома е загубила повечето от гените си, докато при някои други организми тя се е запазила. Например, и при женските, и при мъжките жаби хромозомите, които определят пола, съдържат голямо количество гени.
Обикновено се смята, че причината за деградацията на "мъжката" хромозома е, че се потиска рекомбинацията между X- и Y-хромозомите или от хромозомни инверсии (превъртането на участъци на хромозоми на 180°), или от нехомоложни участъци (съдържащи различни гени). Генетичната рекомбинация е процес, при който нишка от ДНК (може и РНК) се разкъсва и след това присъединява към различни части на ДНК.
При жабите обаче полът не се задава еднозначно от гените - такива организми могат да променят своя пол като възрастни, без да променят своя геном.
Х и У хромозомите са започнали живота си като съвпадащи набори от неполови хромозоми. След като половоспецифичните гени започват групиране в Y хромозомата, преобърнатите парчета в Y блокират сдвояването й със своята половинка X. Това от своя страна предотвратява формата на генетично поправка на мястото, известна като рекомбинация, която помага на хромозомите да премахват генетичните грешки. Поради неспособността си да се възстанови сама, Y хромозомата започва да се разпада. Източник: Olena Shmahalo/Quanta Magazine
Екипът на Никола Перин (Nicolas Perrin) от Университета на Лозана предлага нова теория, която обяснява запазването на "мъжката" хромозома при жабите. Основният компонент на тази идея е предположението, че XY-рекомбинацията, в резултат на която се получават женски с мъжки гени (с X и Y хромозоми), може да се осъществи.
В проучването екипът на Перин използва общо 314 възрастни жаби от вида планински водни жаби Rana temporaria от малък рибарник. Важен момент в проучването е намирането сред възрастните жаби, не само на няколко мъжки със сменен пол с XX хромозоми, но и изключително рядкото - женски с обърнат пол с XY хромозоми. "Имахме късмет с нашите образци, защото получихме един такъв индивид (всъщност единствената женска с XY хромозоми сред включените в извадката 54 женски)", заяви Перин.
Използвайки 16 генетични маркери, учените измерват количеството на рекомбинантните събития, които се случват в поколението на жабите. Оказа се, че честотата на тези случаи зависи от фенотипния пол, а не от генетичния. Всичко, което изглежда, че има значение, е дали животното е самец или самка, а не какви са гените му.
В резултат на това при самците няма почти никаква рекомбинация между половите хромозоми, но при самките със същия набор. Авторите заключават, че този процес е отговорен за поддържането на текущото състояние на половите хромозоми при този вид жаби и евентуално при други видове със смяна на пола.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
1
01.02 2018 в 04:34
Последни коментари