Подобна на око структура е намерена у динофлагелати (тип протисти - едноклетъчни, чиято клетка притежава ядро). Тя се състои от органели, подобни на леща, роговица, зеница и ретина.
Това, което учените са смятали предварително за останки от планктон, изяден от животно, се оказало копие на окото на висшите животни. Мощната леща е обкръжена от митохондрии. Те са приели формата на роговица, ретината се състои от пластиди. Пластидите, които отговарят за извличане на енергия от слънчевата светлина, в този случай са се преустроили да откриват светлина, разказва Sci news.
Оцелоидът под микроскоп. Чертичката е 10 μm. Снимка: Mona Hoppenrath et al
Функцията на подобната на око структура или оцелоид е неизвестна. Но функцията на пластидите, която е да откриват светлина, предполага, че органът помага за проследаване на евентуална плячка. Пластидите фиксират промените в пречупването на светлината при преминаването й през плячката и хищникът знае къде да отиде.
Строеж на оцеллоида.
Тази находка показва, че подобни на око структури възникват и при животни, и при протисти, независимо едни от други, но с една цел - за да определят интензивността и посоката на светлината.
"Вътрешната организация на тялото на ретината прилича на поляризационните филтри на лещите на фотоапарати и покритията на слънчевите очила - това са стотици мембрани, изложени в успоредни редици", коментира Брайън Леандер (Brian Leander), от Университета на Британска Колумбия, водещ автор на изследването, публикувано онлайн в списание Nature.
"Когато видим като подобна структурна сложност при коренно различни нива на организация в родове, които са много далечни роднини, може да разберем по-дълбоко процесите на конвергенция (сближаване)", заключава проф. Леандър.


















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция