Червени кръвни клетки и колагенови влакна в фосилизирани останки от динозаври са открити благодарение на нов метод от британски палеонтолози от Imperial College.
Меките тъкани на древните организми практически не се запазват. При минерализацията фосилизираните кости и зъби стават почти вечни и може да съществуват стотици милиони години, но протеините дори при най-благоприятни обстоятелства рядко оцеляват дори 4 милиона години. Но точно в тях се крие основната, най-ценна информация за живите същества - ДНК.
За палеонтолозите подобни запазени останки са най-ценните и понякога имат късмет. Например учените разполагат с малки фрагменти от меките тъкани на тиранозавър Рекс на възраст 68 милиона години; хемоглобин, извлечен от комар от преди 48 млн години; пигментни молекули от костенурка от епохата на еоцена, от преди десетки милиони години, но тези находки са много редки изключения.
Но въпреки това, те може скоро да станат доста често срещано явление, както съобщава списание Science.
Следите от меките тъкани са открити случайно, когато екип изследователи от Imperial College в Лондон, начело със Серджо Бертацо (Sergio Bertazzo) са анализирали осем стари вкаменелости, изкопани в Канада преди век.
Учените от Imperial College използвали нова възможност за изследване на меките структури, приложена от тях върху вкаменелости на възраст повече от 75 милиона години - останки, от които изглеждало, че не може нищо да се извлече. Тези осем кости принадлежали на различни динозаври от периода Креда - вегетарианците стегозавър, брахиозавър и игуанодонт и хищните велоцираптори.
Всички осем кости имат средна запазеност, но най-новите методи на микро- и наноразмерната мас спектрометрия е позволила да бъдат наблюдавани както никога досега.
Екипът имал намерение да анализира празнините, останали в костите от разпадналите се органични материали, но вместо това, са намерили структури, които изглежда са червени кръвни клетки и влакна, подобни на колаген, протеин, от който се състои по-голямата част на съединителната тъкан при животните.
Интересно е, че червените кръвни клетки били сходни със съвременните австралийски щрауси, наречени ему.
Това откритие е посрещнато и със скептицизъм.
Палеонтологът Мери Швайцер (Mary Schweitzer) от Университета на Северна Каролина казва, че няма убедителни доказателства, че анализираните молекули са аминокиселини или че са на динозавър, а не замърсители.
Ако успее британският екип да защити проучването си, неговата работата може да открие изключителни възможности в областта на реставрацията и изследването на древните фосили за клетъчни структури.
Откритието показва, че десетки фосили на динозаври в музеите по света биха могли да пазят още меките тъкани, а заедно с тях, информация за физиологията и еволюцията на динозаврите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари