Норвежки изследователи твърдят, че са разбрали еволюционната история на ануса. Екипът на норвежките учени е установил две групи гени, които са отговорни за това, защо някои животни имат напълно функциониращ анус, докато при други е само в преходен стадий, при някои има няколко, а при други съвсем липсва.
Биолозите Андреас Хейнол (Andreas Hejnol) и Чема Мартин-Дюран (Chema Martín-Durán) от Бергенския университет дълги години изучавали как гените влияят на развитието на организмите.
"Учените са изследвали различни органи и системи, като например нервната система, мозъка, но ануса е несправедливо пренебрегван" - казва Хейнол. - "В същото време, е важно да се разбере какви промени на молекулярно ниво в процеса на еволюция са довели до образуването на тази част от червата."
Изследването, описано подробно в публикация в изданието Zoologischer Anzeiger, идентифицира генетични групи, известни как Brachyury и ParaHox. Те са от решаващо значение за развитието на ануса. У всички животни, които имат анус, тези гени са изразени почти равномерно в тъканите около ануса.
Резултатите показват, че анусът е може би един от най-важните органи на тялото, помагащ да работи храносмилателната ни система. Но не всички животни имат еднаква структура на ануса.
Някои животни имат много примитивна версия на анус, а други - преходна версия, а при трети -този орган е многофункционален. Един вид морски краставици - Parastichopus tremulus, например, през ануса не само изхвърлят изпражнения, но и дишат през него, а друг вид - Parastichopus californicus - го използват и за да се хранят. Животните, които имат сложен функциониращ анус са обикновено по-големи същества, могат да ядат повече храна и да достигнат по-големи размери.
Parastichopus tremulus. Снимка: seawater.no
Parastichopus californicus . Снимка: northislandexplorer
Опитът да разбере как и защо се е развил анусът при различните видове се усложнява от факта, че при някои групи животни той се появява и изчезва. Например, при плоските червеи напълно липсва. Някои животни пък имат дори няколко ануса.
Този голям плосък морски червей има на гърба си няколко ануса. Снимка: Cassandra Extavour
Това изследване се основава до голяма степен на резултатите от по-ранно проучване, чиято цел е била да се идентифицират гените, отговарящи за развитието на дебелото черво, стомаха и ануса при червеите приапулиди (Priapulida). Учените били изненадани да открият, че не само при червеите, но и при хора, риби, жаби и много други животни са замесени същите групи гени в този процес.
Червей приапулида (Priapulida). Снимка: Bruno Vellutini/Sars International Centre of Marine Molecular Biology.
Това показва, че образуването на храносмилателната система, включително и на човека, започва много по-рано, отколкото се смяташе - вероятно преди около 500 мил. години.
В момента екипът провеждат други изследвания, за да се разбере дали анусът може да се е развил самостоятелно, но по подобен начин едновременно в няколко групи животни.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари