Наскоро в Ковънтри (Великобритания) се проведе Международна олимпиада по биология, на която отборът на България се представи блестящо - със златен, сребърен и бронзов медал.
Обърнахме се с няколко въпроса към Димитър Каразапрянов, който се завърна с най-високото отличие - златен медал.
Как протече състезанието, на кое място сте отборно?
Олимпиадата е индивидуална като класиране и няма официална отборна класация. Иначе отборите на САЩ и Тайван имаха по четири златни медала.
За състезанието - провежда се в два кръга, практически и теоретичен. Тази година практическите тестове бяха по биохимия, ботаника и физиология на развитието, всеки с множество задачи, за които разполагахме с по 2 часа (всъщност доста кратко време). Теоретичният кръг се състои от два големи теста, покриващи огромен набор от биологични тематики и въпросите традиционно са нестандартни и комплексни. Като цяло беше доста голямо и трудно предизвикателство за всички участници.
Как беше конкуренцията? Кой ви беше най-силния съперник?
Конкуренцията бе жестока. Основните сили са държави като Китай, САЩ, Сингапур, Тайван и още много, където образованието е на доста високо ниво и олимпиадите са основен обект на внимание и инвестиции.
Колко време се готвихте, кой ви помагаше?
Отборът се готвеше в Биологическия факултет, с важната подкрепа на Фондация Америка за България, благодарение на която имахме възможност да наблегнем на специализирани експериментални и теоретични умения, нещо жизненоважно за всяка една международна олимпиада.
За това естествено помагаха и бяха съпричастни различни преподаватели от факултета. Отделно, разбира се, всеки един от нас самостоятелно е прекарал вероятно денонощия в допълнително четене и самоподготовка. Държа да отбележа, че въпреки, че състезанието и класирането е индивидуално, дългият път до него бе изключително задружен и наистина с Ваня, Мими и Габи се превърнахме в сплотен отбор, който си помага и върви напред. И всеки един от нас има своя принос за това.
Българското образование дава ли адекватна подготовка по биология?
Страните, които споменах като най-добри - Китай, Сингапур, Тайван... са първи на олимпиадите, защото първо образованието им е на досто високо ниво (изпускам САЩ, защото там успехът им идва от високо тренирани единици + имигранти, контрастно на общата система). Съответно и това са държавите, които водят в научните проучвания, водят и в икономиката, повечето и в стандарта на живот. Вижда се, че изброените неща силно корелират.
В България, за жалост, учим все още по "стария модел". Съществените промени в последните 20 години са свързани предимно с опростяване на преподаваното и затова все още в голяма степен буксуваме на открития, актуални за 19 и 20 век, нещо напълно непрактично сега. Едва ли има човек, занимаващ се професионално с биология или медицина, който да използва наученото в училище кой знае колко. Да, все пак тези, които са усърдни в училище, имат някакви добри общи познания като основа, но на тях след като завършат ще са им безкрайно недостатъчни, а за останалите са ненужни.
По тази причина и средното училище не дава почти никаква подготовка, адекватна за стандартите на Международната олимпиада по биология, а трябва учениците отделно да се готвят. А в този случай, международната олимпиада е добър синоним на функциониращата държава. И двете имат нужда от добре квалифицирани кадри, които разбират от професията си, а не от средностатистически подготвени носители на полуполезна информация. За жалост, последната реформа не насочи внимание към тези проблеми, а в медиите се говореше за "политическата коректност" на материала, да няма дискриминация и, отново, опростяване на и без това ненужния материал.
Според мен най-голямата пропаст е между търсенето и нуждата от кадри на пазара и това, което предлага образованието. По някаква причина има огромно разминаване.
Може ли да се променят нещата и как?
В популационната екология има два ефекта top-down и bottom-up. Те описват връзките между трофичните звена на една хранителна верига да кажем. Но без да се впускам в подробности, промените трябва да са bottom-up, тоест да се подобри училищното ниво, за учители, което ще доведе до подобряване за ученици, което ще доведе ефекта и извън самото училище. Тоест, да се започне от дъното.
Причината в образователните програми ли е?
Програмите, немотивираността и в голяма степен "неграмотността" на учителите, породена от ниския интерес и ниското заплащане.
Вдъхновява ли Ви метода CRISPR/Cas9? Смятате ли, че заради етични подбуди трябва да се спира развитието на науката?
Дали ме вдъхновява - не. Но смятам, че CRISPR/Cas9 откри едно доста широко поле за развитие на биотехнологиите и медицината, което не трябва да се разглежда еднозначно. Има изключително много възможности, има и изключително много опасности и трябва преди всичко да подхождаме съзнателно и да си задаваме въпроса "И какво от това?". Смятам, че развитието на науката никога не може и не бива да е самоцел; ако можем да постигнем обективен положителен резултат, тогава си заслужават усилията. Етиката трябва да се базира на науката и на рационалността, а науката - на етиката.
Науката като цяло е нещо, в което колкото повече се открива, толкова по-малко е постигнато.
А с какво искате да се занимавате в бъдеще?
Ще следвам медицина и макар че този бранш е един от най-търсените в България, съм малко притеснен от ниските заплати за младите доктори, което ме кара естествено да обмисля и други варианти в бъдеще. Това се отнася и за всички други като мен.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари