Златният медалист по биология: "В училище буксуваме на открития, актуални за 19 и 20 век"

Наука ОFFNews Последна промяна на 01 август 2017 в 09:35 9144 0

Българският отбор: Димитър Каразапрянов, Габриела Христова, Мария Карабоева, Ваня Миланова. Снимката е представена на Наука ОFFNews от Димитър Каразапрянов.

Наскоро в Ковънтри (Великобритания) се проведе Международна олимпиада по биология, на която отборът на България се представи блестящо - със златен, сребърен и бронзов медал.

Обърнахме се с няколко въпроса към Димитър Каразапрянов, който се завърна с най-високото отличие - златен медал.

Как протече състезанието, на кое място сте отборно?

Олимпиадата е индивидуална като класиране и няма официална отборна класация. Иначе отборите на САЩ и Тайван имаха по четири златни медала.

За състезанието - провежда се в два кръга, практически и теоретичен. Тази година практическите тестове бяха по биохимия, ботаника и физиология на развитието, всеки с множество задачи, за които разполагахме с по 2 часа (всъщност доста кратко време). Теоретичният кръг се състои от два големи теста, покриващи огромен набор от биологични тематики и въпросите традиционно са нестандартни и комплексни. Като цяло беше доста голямо и трудно предизвикателство за всички участници.

Как беше конкуренцията? Кой ви беше най-силния съперник?

Конкуренцията бе жестока. Основните сили са държави като Китай, САЩ, Сингапур, Тайван и още много, където образованието е на доста високо ниво и олимпиадите са основен обект на внимание и инвестиции.

Колко време се готвихте, кой ви помагаше?

Отборът се готвеше в Биологическия факултет, с важната подкрепа на Фондация Америка за България, благодарение на която имахме възможност да наблегнем на специализирани експериментални и теоретични умения, нещо жизненоважно за всяка една международна олимпиада.

За това естествено помагаха и бяха съпричастни различни преподаватели от факултета. Отделно, разбира се, всеки един от нас самостоятелно е прекарал вероятно денонощия в допълнително четене и самоподготовка. Държа да отбележа, че въпреки, че състезанието и класирането е индивидуално, дългият път до него бе изключително задружен и наистина с Ваня, Мими и Габи се превърнахме в сплотен отбор, който си помага и върви напред. И всеки един от нас има своя принос за това.

Българското образование дава ли адекватна подготовка по биология?

Страните, които споменах като най-добри - Китай, Сингапур, Тайван... са първи на олимпиадите, защото първо образованието им е на досто високо ниво (изпускам САЩ, защото там успехът им идва от високо тренирани единици + имигранти, контрастно на общата система). Съответно и това са държавите, които водят в научните проучвания, водят и в икономиката, повечето и в стандарта на живот. Вижда се, че изброените неща силно корелират.

В България, за жалост, учим все още по "стария модел". Съществените промени в последните 20 години са свързани предимно с опростяване на преподаваното и затова все още в голяма степен буксуваме на открития, актуални за 19 и 20 век, нещо напълно непрактично сега. Едва ли има човек, занимаващ се професионално с биология или медицина, който да използва наученото в училище кой знае колко. Да, все пак тези, които са усърдни в училище, имат някакви добри общи познания като основа, но на тях след като завършат ще са им безкрайно недостатъчни, а за останалите са ненужни.

По тази причина и средното училище не дава почти никаква подготовка, адекватна за стандартите на Международната олимпиада по биология, а трябва учениците отделно да се готвят. А в този случай, международната олимпиада е добър синоним на функциониращата държава. И двете имат нужда от добре квалифицирани кадри, които разбират от професията си, а не от средностатистически подготвени носители на полуполезна информация. За жалост, последната реформа не насочи внимание към тези проблеми, а в медиите се говореше за "политическата коректност" на материала, да няма дискриминация и, отново, опростяване на и без това ненужния материал.

Според мен най-голямата пропаст е между търсенето и нуждата от кадри на пазара и това, което предлага образованието. По някаква причина има огромно разминаване.

Може ли да се променят нещата и как?

В популационната екология има два ефекта top-down и bottom-up. Те описват връзките между трофичните звена на една хранителна верига да кажем. Но без да се впускам в подробности, промените трябва да са bottom-up, тоест да се подобри училищното ниво, за учители, което ще доведе до подобряване за ученици, което ще доведе ефекта и извън самото училище. Тоест, да се започне от дъното.

Причината в образователните програми ли е?

Програмите, немотивираността и в голяма степен "неграмотността" на учителите, породена от ниския интерес и ниското заплащане.

Вдъхновява ли Ви метода CRISPR/Cas9? Смятате ли, че заради етични подбуди трябва да се спира развитието на науката?

Дали ме вдъхновява - не. Но смятам, че CRISPR/Cas9 откри едно доста широко поле за развитие на биотехнологиите и медицината, което не трябва да се разглежда еднозначно. Има изключително много възможности, има и изключително много опасности и трябва преди всичко да подхождаме съзнателно и да си задаваме въпроса "И какво от това?". Смятам, че развитието на науката никога не може и не бива да е самоцел; ако можем да постигнем обективен положителен резултат, тогава си заслужават усилията. Етиката трябва да се базира на науката и на рационалността, а науката - на етиката.

Науката като цяло е нещо, в което колкото повече се открива, толкова по-малко е постигнато. 

А с какво искате да се занимавате в бъдеще?

Ще следвам медицина и макар че този бранш е един от най-търсените в България, съм малко притеснен от ниските заплати за младите доктори, което ме кара естествено да обмисля и други варианти в бъдеще. Това се отнася и за всички други като мен.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !