Херпетолози са описали нов начин на придвижване при змиите. Те са открили, че змията Pseudorabdion longiceps е способна да се търкаля, оформяйки колело в случай на опасност, активно оттласквайки се от земята. По този начин тя не само се спасява по-бързо от хищниците, но и ги обърква.
Много безгръбначни животни и някои земноводни бягат от враговете по подобен начин, но досега той не е бил известен при влечугите.
Констатациите са публикувани в статия за списание Biotropica.
Змиите са разработили много различни начини за защита от хищници. Някои от тях в случай на опасност просто се отдалечават с пълзене, други разчитат на камуфлаж, а трети заемат заплашителна поза и издават предупредителни звуци, като съскане или дрънкане на опашката. Три групи кобри пък независимо една от друга са станали плюещи видове, които отблъскват враговете си, изстрелвайки отрова в очите им, като отровата на тези змии причинява много по-голяма болка от тази на обикновените кобри.
Екип херпетолози, ръководен от Еван Сенг Хуат Куа (Evan Seng Huat Quah) от Университета на Малайзия в Сабах, е описал неизвестен досега защитен механизъм на змиите.
През август 2019 г. изследователите се сблъскват с малка змия, Pseudorabdion longiceps, широко разпространен представител на семейство смокообразни (Colubridae), на планината Джерай в Малайския полуостров. Когато се приближили до влечугото, то свило тялото си в пръстен и започнало да се движи свито на колело. Това му позволило да измине около метър и половина само за пет секунди.
Куах и колегите му никога не били наблюдавали подобно поведение. За да го проучат по-добре, херпетолозите настигнали змията, хванали я и я пуснали отново на равна повърхност. Тук влечугото изминало разстоянието оформено на колело още няколко пъти. Изследователите го проследили отблизо и го заснели с камера. Благодарение на това те успели да разделят движенията на бягащата змия на няколко фази.
Поредица от изображения, показващи как змията изхвърля опашката си напред с въртеливо движение. Кредит: Evan Seng Huat Quah
В първата от тях змията огъва тялото си в S-образна форма и след това оттласква задната част на тялото и опашката си от земята, така че предната част на тялото ѝ се издига във въздуха. След това цялото тяло на влечугото се издига над земята. Когато главата и предната част на тялото му отново докоснат земята, то веднага ги огъва в S-образна форма, а задната част на тялото и опашката остават във въздуха пред него. След като се приземи, змията отново се оттласква от земята, за да се върне във въздуха. Тези фази се повтарят няколко пъти, така че да изглежда, че змията се търкаля като колело.
Куах разказва, че е наблюдавал това поведение веднъж преди това при P. longiceps, но тогава не е имал камера под ръка. Освен това на видеото по-долу е заснета търкаляща се змия от същия вид.
Повечето животни, които използват подобен метод за бягство от хищници, просто се търкалят надолу по склона, разчитайки на гравитацията. По този начин се държат някои мравки, паяци, многоножки, мокрици, саламандри и жаби. В по-редки случаи животните се оставят да бъдат търкаляни от вятъра. При P. longiceps обаче този пасивен подход изглежда е съчетан с активен. Въпреки че изследователите са наблюдавали тази змия да се търкаля по хълм, тя се оттласква от земята, когато се движи по равна повърхност. Същото правят и някои гъсеници и скариди богомолки.
Куах и колегите му отбелязват, че способността да се търкаля, за да избяга от опасност, е широко разпространена сред безгръбначните животни. При влечугите обаче тя е почти непозната. В литературата има оскъдни сведения за подобно поведение при някои видове змии от подсемейство Calamariinae, към което принадлежи P. longiceps. Така за първи път изследователите описват подробно този необичаен защитен механизъм при змиите.
Според авторите способността на P. longiceps да се движи търкаляйки се като колело не само ѝ позволява да се отдалечи максимално бързо от хищника, но и да го обърка. Например враговете ѝ, които се ориентират с помощта на зрението си, би трябвало да са силно изненадани от влечуго, което внезапно се издига във въздуха. А хищниците, които разчитат на обонянието си, като кораловите аспиди (Calliophis) и крайтовете (Bungarus) - змии, които често ловуват други змии - ще бъдат объркани от прекъснатата миризлива следа на потенциалната плячка.
Справка: Observations and description of a rare escape mechanism in a snake: Cartwheeling in Pseudorabdion longiceps (Cantor, 1847) (Squamata, Colubridea)
Evan Seng Huat Quah, Larry Lee Grismer, M. S. Shahrul Anuar
Biotropica First published: 05 April 2023 https://doi.org/10.1111/btp.13213
Източник: Snake Discovered That Actually Does Cartwheels, And We Have Pics to Prove It, sciencealert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари