Спасяването на Pisces III през 1973 г. на дълбочина 480 метра е рекордьор на Гинес за най-дълбокото подводно спасяване в историята.
Изправени пред необятната морска шир и коварните условия, спасителните мисии за изгубени дълбоководни апарати са пословично трудни. Въпреки че спасяването на Pisces III - най-дълбокото подводно спасяване, извършвано някога - е успешно, неговата невероятна история подчертава колко изключително трудни могат да бъдат операциите по подводно спасяване.
През 1973 г. двама мъже засядат на морското дъно край бреговете на Ирландия за повече от 3 дни и са спасени в момент, когато им остават само минути кислород. Въпреки че героичният подвиг може да изглежда, че дава надежда за подводницата на OceanGate край кораба Титаник, която в момента е изгубена в Атлантическия океан, Pisces III е заседнал при значително по-леки обстоятелства.
Но подводният апарат на OceanGate в момента е на дълбочина 3800 метра, което е близо 8 пъти повече от дълбочината на авариралата подводница Pisces III.
В ранните часове на 29 август 1973 г. двама британски мореплаватели - Роджър Малинсън и Роджър Чапман - се отправят в Келтско море с подводницата Pisces III, за да положат трансатлантически телефонен кабел на морското дъно на приблизително 240 км (150 мили) югозападно от Корк в Република Ирландия.
Малко след 9 ч. сутринта, около 8 часа по-късно, двамата са приключили с работата си и успяват успешно да излязат на повърхността - когато настъпва бедствието. Случайно е бил изтеглен отворен люк, в резултат на което малка самостоятелна кухина на подводницата е била наводнена. Подводницата се натежала и паднала обратно под водата.
"Беше много страшно - като пикиращ бомбардировач с ревящи двигатели и въртящи се манометри", разказва Малинсън пред Би Би Си през 2013 г.
"Минаха около 30 секунди, докато се ударим. Изключихме манометъра за дълбочина на 500 фута [152 метра], тъй като можеше да се спука, взехме възглавници и се завихме, за да се опитаме да предотвратим наранявания. Успяхме да намерим някаква бяла кърпа, която да сложим в устата си, за да не си отхапем и езиците", добавя Малинсън.
Към 9:30 ч. Pisces III се удря в морското дъно и потъва на 480 метра дълбочина.
Единствените запаси, с които са разполагали, са били кутия лимонада и сандвич със сирене. Ако е имало една добра новина, то тя е, че Малинсън е сменил кислородния резервоар точно преди гмуркането, което означава, че им е останал кислород за 66 часа. За да не изразходват твърде бързо този намаляващ кислород, те опитват да се движат колкото се може по-малко и дори се стараят да не говорят, освен ако не е абсолютно необходимо.
Двамата бързо успяват да се свържат с повърхността, да ги информират за ситуацията и да се уверят, че духът им е добър.
Многобройни кораби на Кралските военноморски сили на Великобритания, Военноморските сили на САЩ и канадската брегова охрана незабавно се насочили към Келтско море, докато самолети "Нимрод" на Кралските военновъздушни сили прелитали над тях. През следващите дни са изготвени планове и подводниците от серията на Pisces III - Pisces II и Pisces V - са доставени в Келтско море.
Спасителните действия обаче не протичат гладко.
В ранните часове на 31 август Pisces II е спуснат с прикрепено полипропиленово въже, но не успява да намери Pisces III, преди въжето да се скъса. С напредването на деня Pisces V е изпратен на дъното и среща подобни проблеми, като губи мощност, въпреки че при повторното пускане около 13:00 ч. успява да намери засегнатата подводница.
Опитът за закрепване на въжето обаче се проваля, така че Pisces V остава на морското дъно заедно с Pisces III. Доставен е дистанционно управляем подводен апарат CURV III, но той има електрическа повреда и не може да бъде пуснат. Pisces V бе изведен обратно на повърхността.
"Pisces V е бил изведен на повърхността малко след полунощ, което бе малко неприятно", обяснява Чапман. "Сякаш се върнахме в изходна позиция, без никой наоколо. 72-часовите ни запаси от кислород бяха изтекли, свършваше ни литиевият хидроксид за очистване на CO2, беше много мъгливо и студено и почти се бяхме примирили с мисълта, че няма да се получи."
Малинсън и Чапман тъкмо започват да изразходват оскъдните си запаси, когато " Pisces II" и "CURV III" успяват да се изправят на крака сутринта на 1 септември. Заедно двете подводници успяват да свържат надежден кабел към Pisces III.
Сред няколко енергични издърпвания на въжетата те в крайна сметка достигат повърхността цели в 13:17 ч.
"Явно са си помислили, че сме умрели, когато са ни видели, толкова тежко е било", разказва Чапман.
"Когато отвориха люка и нахлуха свеж въздух и слънчева светлина, това ни докара ослепително главоболие, но ние бяхме в ред, бяхме в еуфория. Но бяхме и донякъде отчаяни. Беше доста трудно да излезем от подводницата, бяхме толкова схванати, че почти не можехме да се движим", продължава той.
Мисията е успешна, но историята показва колко трудни могат да бъдат подобни спасителни операции. Спасяването на Pisces III също е значително по-лесно, поне на хартия, в сравнение с продължаващата мисия за спасяване на подводницата на OceanGate.
На първо място, спасителният екип на Pisces III е имал доста добра представа за мястото, където е лежал подводният апарат - далеч не така, както е в момента с плавателния съд OceanGate, при който зоната за търсене е колосална и все още не е установен контакт. На второ място, водите около останките на "Титаник", където OceanGate е проучвал, са значително по-дълбоки от тези, където Pisces III се е загубил.
Малинсън, който днес е на 85 години, е все още жив и неотдавна сподели мислите си за случващото се с OceanGate. За съжаление прогнозата му не е оптимистична.
"Това е ужасно. Не мога да разбера защо не са предали някакъв сигнал", коментира той пред Sky News.
"Имам ужасното усещане, че нещо може би сериозно не е наред."
Видео на интервюто на Малинсън пред Sky News
Източник: Pisces III: Deepest Underwater Rescue Ever Showed How Difficult These Missions Can Be, IFLScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари