Живот би могло да има в облаците на неосъществили се звезди

Наука ОFFNews Последна промяна на 04 декември 2016 в 09:09 10141 4

Атмосферен живот. Илюстрация: Mark Garlick/Science Source

През последните години вниманието на все повече специалисти е привлечено от кафявите джуджета. Това са космически обекти, които са нещо между планети и звезди. Те са много по-масивни от Юпитер, но не са достатъчно големи, за да започнат процесите, които да ги направят звезда.

Според ново проучване горните им атмосферни слоеве имат температури и налягания, доближаващи се до тези на Земята и може в тях живеят микроорганизми, разказва онлайн изданието Science

Работата е публикувана в портала arXiv.org.

Идеята разширява понятието за обитаема зона и включва множество светове, които по-рано бяха ​​пренебрегвани "Не е задължително да имаме планета от земен тип с твърда повърхност", коментира Джак Йейтс (Jack Yates), планетарен учен в университета на Единбург, Великобритания, който е ръководител на изследването.

Животът във въздуха не е само за птиците. От десетилетия на биолозите са известни микроби, които се носят с ветровете високо над земната повърхност. И през 1976 г., Карл Сейгън представи хипотезата, че  в по-горните слоеве на атмосферата на газовите гиганти (например Юпитер) може да се развие екосистема, подхранвана от слънчевата светлина. Един вид небесен планктон от "сърфиращи" организми или организми - "летящи балончета", които "плават" като се увеличават и намаляват в атмосферата, чрез манипулиране на налягането в тялото си.

Британските учени решават да проверят тази хипотеза, използвайки уравненията на Сейгън. 

През март 2013 г. астрономите откриват WISE 0855-0714, кафяво джудже само 7 светлинни години от нас, което изглежда че има облаци водни пари в своята атмосфера. Йейтс и колегите му с помощта на изчисленията на Сейгън идентифицират размерите, плътността и възможните стратегии на живот на микроорганизмите, които биха могли да оцелеят и се задържат във въздуха в обитаемата област на атмосферата на кафявите джуджета от предимно водороден газ. Ако потънат твърде ниско - ще бъдат сварени или смачкани, ако се издигнат твърде високо - може да замръзнат.

Но много зависи от състоянието на атмосферата - ако няма въздушни течения, които се издигат от дълбоките слоеве на атмосферата, живите микроорганизми там ще имат размер около 10 пъти по-малък от обикновените земни бактерии. Но ако приемем съществуването на мощни възходящи течения, според констатациите на учените, могат да съществуват и по-големи същества в ивиците на газови гиганти като Юпитер и Сатурн

При липсата на слънчева светлина, те биха могли да се хранят с химични вещества. Наблюденията на атмосферата на студените кафяви джуджета разкриват повечето от съставките, от които зависи животът на Земята - въглерод, водород, азот и кислород, но може би не и фосфор.

"Идеята е хипотетична, но заслужава да бъде разгледана", коментира Дънкан Форгън (Duncan Forgan), астробиолог от Университета Сейнт Андрюс, Великобритания, който не е участвал в проучването, но споделя, че е близо до идеите на екипа. "Това разширява областта на броя на обектите, които можем да разглеждаме като потенциално обитаеми райони".

Досега са открити само няколко десетки студени кафяви джуджета, въпреки че статистическите данни показват, трябва да има около 10 в рамките на 30 светлинни години от Земята. Те трябва да са една от важните цели за телескопа James Webb (JWST), който е чувствителен в инфрачервената област, където кафявите джуджета светят най-ярко. След като стартира през 2018 г. JWST трябва да разкрие динамиката и състава на техните атмосфери, обяснява  Джаки Фахърти (Jackie Faherty), астроном в Института Карнеги във Вашингтон.

Проверката дали има живот ще изисква да се намерят отчетливи спектрални подписи от странични продукти на жизнената дейност на микробите като метан или кислород, а след това да се разграничат от други процеси, разказва Фахърти. Другият въпрос е да се обясни как би могъл да възникне живот в среда, в която липсва взаимодействие вода - скали като при хидротермалните извори, където се смята, че се е зародил животът на Земята.

Но може би животът може да се развил чрез химични реакции върху повърхностите на зърна прах в атмосферата на кафяво джудже или може би успял да се вмъкне, пристигайи на автостоп на някой астероид. "Картината на малки микроби, които се носят в атмосферата на кафяво джудже е страхотна", коментира Форгън. "Но трябва да ги има на първо място".

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12247

4

al-ien4

04.12 2016 в 16:04

... с диаметър от по няколко километра — невероятно по-големи и от най-големия кит, с размери на цял град.
Флотърите биха могли да се придвижват през планетната атмосфера посредством газови изригвания — подобно на реактивната струя на ракета. Представяме си ги, носещи се в огромни мързеливи ята, простиращи се чак до хоризонта. Те биха могли да имат шарки по кожата — един вид адаптивен камуфлаж, предполагащ наличието на врагове. Тъй като в една подобна околна среда има поне още една свободна ниша — ловуването. „Ловците“ са бързи и маневрени. Те се хранят с флотъри както заради органичните им молекули, така и заради натрупания в тях чист водород. Възможно е кухите синкъри да са еволюирали във флотъри, а автономно задвижващите се флотъри — в ловци. Не би могло да има твърде много ловци, тъй като ако изядат всички флотъри, самите те ще загинат.

- "Космос /Глава 2/"

12247

3

al-ien4

04.12 2016 в 16:03

... преди да бъдете изпържени, и да се надявате, че конвекцията ще издигне част от потомците ви към по-високите и по-хладни пластове на атмосферата. Подобни организми би трябвало да са много малобройни. Наричаме ги „синкъри“[6">. Но също така можете да бъдете и „флотър“[7"> — един вид огромен водороден балон, който изпомпва хелия и тежките газове от своето тяло и оставя вътре само по-лекия водород; или нещо като балон с горещ въздух, който се поддържа издут, като загрява вътрешността си с енергията, която извлича от храната. Подобно на познатите ни земни балони, колкото по-дълбоко пропада един флотър, толкова по-голяма е силата, която го изтласква нагоре — към по-хладните и безопасни атмосферни слоеве. Един флотър би могъл да се храни с готови органични молекули или да си ги произвежда от слънчева светлина и въздух — подобно на земните растения. До определена граница, колкото по-голям е един флотър, толкова по-ефективен би бил. Двамата със Салпитър си представихме флотъри...

12247

2

al-ien4

04.12 2016 в 16:02

На една гигантска газова планета като Юпитер, чиято атмосфера е богата на водород, хелий, метан, вода и амоняк, няма достъпна твърда повърхност, а по-скоро гъста, облачна атмосфера, в която органичните молекули падат от небето като манна небесна — подобно на продуктите от нашите лабораторни експерименти. Въпреки това на такава планета ще има една много съществена пречка пред живота — атмосферата е твърде бурна, а в дълбочина става твърде гореща. Един жив организъм трябва да бъде твърде внимателен, за да не бъде засмукан надолу и изпържен.
За да покажем, че съществуването на живота на една толкова различна планета все пак не е изключено, двамата с моя колега от Корнел Е. Е. Салпитър направихме някои изчисления. Разбира се, ние не бихме могли да знаем как точно би изглеждал животът на едно такова място, но искахме да проверим дали законите на физиката и химията позволяват подобен свят да бъде обитаем.
Един от начините да оцелеете в тези условия, е да се размножите...

15914

1

поп Дръвчо

04.12 2016 в 14:59

То пък ще е един живот...

Организмите-балончета имат твърде малък шанс заради състава на тези недозвезди който е 99% и повече водород. В такава среда единственото вещество, което би изпитвало подемна (архимедова) сила е водород с по-висока температура. При това ще изпитва доста скромна подемна сила, която ще трябва да носи минимум обвивката на това "балонче".

Евентуално организми-парашутчета? Вечни парапланеристи?