Тези китоподобни са едни от най-слабо проучените едри бозайници, но сега се установи, че и те са способни на социално обучение.

Някои животни живеят в толкова отдалечени и недостъпни райони на земното кълбо, че е почти невъзможно да бъдат изучавани в естествената им среда. Сред тях са и клюномуцунестите китове, от които досега са открити 24 вида: Те живеят далеч от сушата и в дълбоки океански води, където търсят храна на дълбочина 500 метра и повече.

Рекордьорът за най-дълбоко гмуркане от бозайник е клюномуцунест кит на Кювие, който през 2014 г. е измерен да се гмурка на поне 2992 метра. Клюномуцунестият кит държи и рекорда за най-продължително гмуркане при бозайниците - 222 минути.

Сега светът получава нова и изненадваща представа за света на далечните клюномуцунести китове чрез научно изследване на популация от Северен черен кит, наричан още Байрдов клюномуцунест кит (Berardius bairdii),  вид бозайник от семейство Клюномуцунести (Hyperoodontidae). Популацията неочаквано е открита в близост до брега и в по-плитки води от наблюдаваните досега.

Изследването е ръководено от биолозите специалисти по китовете Олга Филатова (Olga Filatova) и Иван Федутин (Ivan Fedutin) от Университета на Южна Дания/Fjord&Bælt и е публикувано в списание Animal Behaviour.

Разпространение на Berardius bairdii. Кредит: Wikimedia Commons

Филатова и Федутин имат зад гърба си дългогодишни проучвания на китове в северната част на Тихия океан и именно по време на експедиция до Командорските острови през 2008 г. те за първи път виждат група клюномуцунести китове от вида Байрд близо до брега.

"Бяхме там, за да търсим косатки и гърбати китове, така че просто отбелязахме, че сме видели група клюномуцунести китове и не направихме нищо по въпроса. Но ги видяхме и през следващите години и след пет години заподозряхме, че това е стабилна общност, която често посещава един и същи район."

"Виждахме ги всяка година до 2020 г., когато COVID-19 ни попречи да се върнем на Командорските острови", обяснява Олга Филатова, експерт по китовете и докторант в Катедрата по биология в Университета на Южна Дания.

Северен черен кит, наричан още Байрдов клюномуцунест кит край Командорските острови. В долната чрлюст се виждат два зъба. Тялото е покрито с белези от битки с други клюномуцунести китове. Кредит: Olga Filatova, University of Southern Denmark

Изследваната популация на Северен черен кит се е намирала близо до брега - на четири километра от сушата, и са били наблюдавани в плитки води, на по-малко от 300 метра.

"Това е нехарактерно за този вид", отбелязва Олга Филатова, която също така изтъква, че популацията вероятно се е адаптирала към този конкретен хабитат и по този начин се отклонява от установеното схващане, че всички клюномуцунести китове се разхождат далеч в морето и в дълбоки води.

"Това означава, че не може да се очаква всички индивиди в рамките на определен вид да се държат по един и същи начин. Това затруднява планирането на опазването на видовете - в този случай например не можете да планирате въз основа на предположението, че клюномуцунестите китове живеят само далеч в дълбоките морски води. Доказахме, че те могат да живеят и в плитки и крайбрежни води. Възможно е да има и други различни местообитания, за които все още не знаем", разказва Олга Филатова.

Има много примери за индивиди от един и същи вид китове, които не се държат по един и същи начин. В света на китовете често се срещат групи от един и същи вид, които живеят на различни места, хранят се с различна храна, общуват по различен начин и не обичат да се смесват с други видове от други групи.

Някои групи косатки ловуват само морски бозайници като тюлени и морски свине, а други - само херинга. Някои гърбати китове мигрират между тропиците и Арктика; други са постоянни обитатели на определени райони. Някои групи кашалоти развиват собствени диалекти за вътрешна комуникация и не обичат да общуват с други извън групата.

Според Олга Филатова при формиране на предпочитания на групите, например по отношение на местообитанията и плячката, е налице социално обучение.

В животинския свят има много форми на социално обучение. Подражанието е най-сложната форма; животното вижда какво правят другите и разбира мотивацията и причините за това. Съществува и "местно подобряване на качеството" (Local enhancement), при което животното вижда друго животно да се насочва към определено място, следва го и научава, че мястото има стойност. Това е наблюдавано при много животни, включително риби.

Клюномуцунестите китове на Баирд край Командорските острови. Кредит: Olga Filatova, University of Southern Denmark

Олга Филатова смята, че популацията на Байрдови клюномуцунести китове на Командорските острови се учи чрез "местно подобрение". Те виждат, че някои техни връстници отиват в плитките води близо до брега, следват ги и откриват, че това е добро място, вероятно защото там има много риба.

"Това се превръща в културна традиция и за първи път се наблюдава културна традиция сред клюномуцунестите китове", обяснява тя.

Други примери за културни традиции при китовете включват случаите, когато те развиват специфични ловни традиции: някои пляскат с опашките си, за да зашеметяват рибата, други създават вълни, за да отмиват тюлените от ледените късове, а трети гонят рибата на плажа.

Изследователите са наблюдавали общо 186 индивида от вида Байрдов клюномуцунест кит на Командорските острови от 2008 до 2019 г. 107 от тях са наблюдавани само веднъж и поради това са оценени като временно пребиваващи китове. 79 индивида са били наблюдавани в продължение на повече от една година и поради това са оценени като постоянно пребиваващи.

61 от временно пребиваващите китове са наблюдавани да взаимодействат с резидентите, а седем от тях са наблюдавани в плитки води.

"Временно пребиваващите китове не са толкова добре запознати с местните условия, колкото постоянните обитатели, и затова обикновено търсят храна на дълбочините, които са нормални за техния вид. Но всъщност наблюдавахме някои временно пребиваващи в плитката зона. Това бяха индивиди, които имаха някаква форма на социален контакт с местните жители. Сигурно при този контакт те са научили за плитчината и нейните предимства", разказва Олга Филатова.

Не е ясно колко са Байрдовите клюномуцунести китове в света.

More information: O.A. Filatova et al, Unusual use of shallow habitats may be evidence of a cultural tradition in Baird's beaked whales, Animal Behaviour (2024). DOI: 10.1016/j.anbehav.2023.12.021

https://phys.org/news/2024-02-behavior-mammals-world.html

Още по темата

31/01/2019

Животът

Военни честоти предизвикват масовите самоубийства на китове, доказа проучване (видео)

03/04/2017

Животът

Записана е за първи път песента на китовете - реакция на земетресение (видео)

07/03/2017

Животът

Вижте първoто подводно видео на неуловимите клюномуцунести китове

31/07/2016

Животът

Учени откриха нов вид клюномуцунести китове