Киваното може да расте в цяла България, при добра добивност и отглеждането му е сходно на краставиците

Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури и допринася за по-разнообразни и здравословни диети. С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на реколта. Необходимо е да се намалят емисиите от хранителните системи, като същевременно се увеличи тяхната устойчивост. Огромният неизползван потенциал за постигане на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, базирани на растения и регионални системи за производство на храни. Това може да се постигне и чрез отглеждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е видът кивано. Кивано е част от семейството на тиквовите култури, чиято технология на отглеждане не се отличава съществено от тази на близкия му родственик  – краставицата. А имайки едно по-сложно сеитбообращение, с повече култури в полето, нуждата от употреба на синтетични пестициди за борба с плевелите, болестите и неприятелите намалява и имаме повече органично вещество в почвата, което допринася косвено и за намаляването на последиците от климатичните промени.

Какво представлява киваното?

Киваното (Cucumis metuliferus) е екзотичен плод, който произхожда от Африка, където растението е широко разпространено и се счита за плод на дълголетието. Интересното е, че в Израел, Централна Америка и Нова Зеландия е зеленчукова култура. 

^{Снимка 1: Cucumis metuliferus (кивано) плод. Източник}

На външен вид растението представлява тревиста лиана от семейство Тиквови и е вид от рода на краставицата. Плодът кивано често се нарича рогат пъпеш, въпреки че всъщност е близък роднина на краставицата и в действителност изглежда като голяма, презряла краставица. Жълтата му кожа е пълна със заострени пъпки. Под дебелата, негодна за консумация, кора има много семена, подобни на тези от краставицата. Пулпът е сочен и подобен на желе. Вкусът на киваното е комбинация от банан, краставица, тиквичка и киви. На пазара у нас може да се открие в някой от големите търговски вериги на цена около 3 – 4 лв. за плод. 

Какви са ползите от плода?

Сърцевината на плода съдържа много полезни елементи: мед, фосфор, натрий, желязо, калий, манган и магнезий. Плодовете са богати и на витамини А и В, аскорбинова и фолиева киселина. През горещия сезон плодът перфектно утолява жаждата и възстановява водния баланс. Освен това плодът регулира баланса на глюкозата в кръвта, има нисък гликемичен индекс и е подходящ за хора с диабет. Плодовете са едни от най-нискокалоричните храни, които могат да се консумират дори при най-строгите диети. Полезни са и за стените на кръвоносните съдове и сърцето, нервната система, черния дроб, бъбреците, панкреаса и кожата. След въвеждането на кивано в диетата се ускорява процесът на пречистване от токсини и замърсявания. Препоръчва се плодовете да се консумират по време на настинки, тъй като помагат за повишаване на имунитета и укрепване на защитните сили на организма. Освен това имат успокояващи и антисептични свойства. 

Отглеждане

За момента киваното се отглежда в България, но основно от любители градинари. То не понася ниски температури, така че отглеждането е възможно само в топъл климат или специални оранжерии. Въпреки това, засявайки го като разсад в края на март – началото на април, с последващо засяване на открито, кивано може да се отглежда практически на територията на цялата страна и то при добра добивност. Това означава, че киваното може да расте навсякъде в страната и технологично не се отличава от това да отгледаме краставици. Това прави тази култура потенциално атрактивна за районите с развито зеленчукопроизводство у нас. Така освен доходност ще постигнем и по-сложно сеитбообращение във фермите. 

^{Снимка 2: Кивано плододаващо растение. Източник}

Отглеждането на кивано започва чрез производство на разсад. Първо семената трябва да покълнат и след това да бъдат засадени в земята. Обикновено се постъпва по следния начин – взимате пластмасов контейнер и поставяте навлажнена хартиена салфетка (или памучна вата, торф, плат) на дъното, после разпределяте семената отгоре, като не е необходимо да бъдат накиснати предварително. Покривате ги с друга салфетка и ако е необходимо ги навлажнявате отново, като е по-добре да става с вода от спрей бутилка. Покривате съда и го оставете на топло място.

Семената покълват бързо, тъй като обвивката е тънка и се отваря лесно. В рамките на 1 ден могат да се видят малки кълнове. Можете да оставите покълналите семена за максимум още 1 ден в контейнера, основното е да ги навлажнявате редовно. Но не трябва да правите това по-дълго, тъй като корените могат лесно да се заплитат един с друг и да се повредят, когато се засаждат в земята. Покълналите семена засаждаме в подготвени саксии или друг подходящ съд. Важно е да бъдат направени дупки на дъното на съда. Добавяте почва, можете да използвате готова от магазина или обикновена от градината. За да не се счупи малкото коренче, най-добре е да направите дупка в саксията с молив или пръст и внимателно да поставите семето там, след което да го поръсите с пръст.

^{Снимка 3: Кивано отглеждане на открито. Източник} 

Когато температурата на въздуха и размерът на растенията го позволяват, го засаждаме на открито. Обикновено правим това, когато растението е вече на 2 – 3 седмици след засаждането в саксията. Много е важно да се засадят, когато заплахата от измръзване премине. В България е най-добре това да се направи до средата на май.

Тъй като киваното е лиана, най-удобно е да се отглежда на пергола (арка с рамка). Това е по-удобно при грижите за растенията и събирането на плодове. Киваното цъфти, подобно на краставицата, с малки жълти цветове, без много аромат. По-добре е да оставите разстоянието между редовете най-малко 100 см., за да можете да ходите свободно между тях.

Когато се появят първите плодове, те не се забелязват толкова лесно поради обилната зеленина. По-късно, когато краставиците се напълват все повече и листата изсъхват, забелязвате колко много са плодовете. След прибиране плодовете се оставят да доузреят, до придобиване на жълт цвят, който е признак за тяхната техническа зрялост.

Как се консумира киваното?

Заради мекия си плодов вкус киваното се използва широко в кухнята на южните страни, като се започне от консумацията на самия плод. За да го консумирате сурово, просто нарежете плода наполовина. Пулпът се изгребва с лъжица и се яде. Семената са малки и тънки, което ги прави лесни за консумация. Те са подобни на семената на обикновените краставици, но някои хора предпочитат само пулпата, без да ядат семената. Кората също е годна за консумация, но поради плътната си структура, се яде рядко.

Плодът се яде суров, въпреки че идеално допълва всякакви компоти, желе и конфитюр. Кивано е отличен кандидат за повечето традиционни плодови рецепти. Добавете го към смутита, като топинг на сладолед или към кисело мляко за по-вкусен десерт. Феновете на пресни сокове със сигурност ще оценят сока, направен от сърцевината на кивано, като той върви добре и с други прясно изцедени сокове. Коктейл, направен от каша от кивано с банан и лед, утолява глада и жаждата перфектно и неслучайно се продава навсякъде в Африка в горещото време. Напитката моментално освежава и енергизира. 

Трябва да се отбележи, че поради неизразения си вкус, пулпата от кивано може да се яде сладка, пикантна или солена. Това е страхотна гарнитура за много солени рецепти и добавя сладък, тропически привкус. Затова с него се приготвят плодови салати, десерти и закуски. Плътната каша от него хармонизира перфектно в салати с морски дарове и пиле. Разбитата каша от кивано с чесън например е отличен сос за приготвяне на месо или риба. Кивано е подходящо за приготвяне на каши, супи и гарнитури. Плодът се съчетава добре с вкуса на пържени морски дарове и пиле. В родината им обаче най-често срещаното ястие с кивано е салата от този плод, домати, сладки пиперки, репички, лук и магданоз, като можете да използвате лимонова кора и лимонов сок като дресинг. Друго известно ястие с него е направено от морски дарове и сирене.

Между другото, белите семена на плода кивано, подобно на семената на краставицата, могат да се ядат. Благодарение на интересния си външен вид могат да се използват като вкусна декорация на сандвичи, желета и основни ястия. Месото на екзотичния плод често се използва за приготвяне на кремове за торти, а неузрелите плодове успешно се мариноват – също като краставиците.

Когато се консумира за първи път, трябва да опитате малко парче и да изчакате 1-2 часа. Ако няма алергична реакция към новия продукт, можете да изядете цялото кивано.

Как правилно да изберем плодове от кивано?

За да изберете вкусен зрял плод и да се насладите на вкуса му, трябва да следвате няколко препоръки. Цветът на кивано е ярко жълт, с мраморна шарка. Плодът трябва да е еластичен, без вдлъбнатини или черни петна. “Рогата” са меки и изпъкнали. Зрелият плод е дълъг около 10 – 15 см.

Узрялото кивано е много сочно отвътре, тежи 200 – 250 гр. Ако теглото е по-малко, това означава, че плодът е обран неузрял, воднист и практически няма вкус. Ако се окаже, че избраният плод все още не е узрял, това не е проблем – достатъчно е да го поставите на осветен перваз на прозореца и да изчакате 3 – 4 дни. През това време кората на рогатия пъпеш ще пожълтее и плодът ще може да се яде.

Защо е необходимо да се вкарват нови култури в родното земеделие?

Производството на селскостопански храни е засегнато, но и допринася за изменението на климата. С изменението на климата все по-често се наблюдават понижаване на стабилността на добивите и хранителното качество на храните и се очакват допълнителни неблагоприятни ефекти. Водени от глобалното затопляне, районите за култивиране се изместват на север и към по-големи надморски височини, където потенциалът за култивиране преди това е бил ограничен от ниските температури. Съответно възможностите за отглеждане на алтернативни култури в северните региони се увеличават и дори могат да станат необходимост в бъдеще. Освен че са силно засегнати от променящите се климатични условия, системите за селскостопанско производство също допринасят за глобалното затопляне. 

В случая с киваното, по-сложното му сеитбообращение води до по-малко плевели, болести и неприятели, а оттам отпада нуждата от употреба на пестициди, както и до увеличаване на органичното вещество в самата почва. На този фактор дължим дълготрайното свързване на въглероден диоксид в нея и тук е връзката защо това сложно сеитбообръщане е важен фактор в борбата с климатичните промени и защо киваното може да играе все по-важна роля за в бъдеще.

В глобален мащаб хранително-вкусовите системи са отговорни за 1/3 от общите емисии на парникови газове. През 2020 г. глобалните антропогенни емисии бяха 52 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид, от които 31% идват от агро-хранителни системи. Селскостопанското производство или емисиите от фермата, предимно от животновъдство, бяха най-значимите компоненти на емисиите от агро-хранителната система през 2020 г., с 46%, следвани от постпроизводствени процеси (35% от хранителни отпадъци и енергия, използвана в домакинствата, търговията на дребно, транспорт, обработка на храни и опаковане) и промяна в земеползването. 

Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури, като същевременно допринася за здравословните регионални диети. Тези култури са също познати като второстепенни, нишови, недостатъчно използвани или осиротели култури. Възприемането на алтернативно отглеждане на култури в практиката често е възпрепятствано от необходимостта от повече знания за потенциално подходящи култури. 

Алтернативните култури в системата на сеитбообращението допринасят за няколко важни неща – те прекъсват цикъла на плевелите, болестите и вредителите, открити в културите. Подобряват състоянието на почвата по отношение на структурата, нивата на органична материя и хранене, особено на азот, и се явяват алтернатива в момент, когато имаме променящи се климатични условия, като ни дават възможност за адаптация към тях.

В публикацията са използвани материали от:

1. M. Crippa, E. Solazzo, D. Guizzardi, F. Monforti-Ferrario, F.N. Tubiello, A. Leip Food systems are responsible for a third of global anthropogenic GHG emissions Nature Food, 2 (3) (2021), pp. 198-209

2. A.S. Gardner, K.J. Gaston, I.M.D. Maclean Combining qualitative and quantitative methodology to assess prospects for novel crops in a warming climate Agricultural Systems, vol 190, Elsevier Ltd (2021)

3. Incredible Benefits of Exotic Kiwano (Horned Melon) for Wellness, Vigour and Vitality, Bina Rani, Upma Singh , Lakha Ram , Ravi Sharma ,International Journal of Biological Innovation, 2019

Източник: Кивано - далечен родственик на краставицата и възможна алтернативна култура в родното земеделие, Климатека

Авторът Роман Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Още по темата

23/02/2024

Животът

Миризливката е сериозен селскостопански вредител, който все по-често се среща и у нас

31/01/2024

Животът

Сладкият картоф и възможностите за неговото отглеждане у нас

23/11/2023

Животът

Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме

09/08/2023

Животът

Какво не знаем за микроводораслите и къде е тяхната сила?