Плъховете имат донякъде неприятна склонност да живеят там, където живеят хората. Ето как един биолог се опитва да обясни омразата на хората към гризачите в телевизионен новински репортаж за плъхове, които гризат електрически кабели в паркирани коли в южния шведски град Малмьо.

Кафявият плъх, Rattus norvegicus, е един от най-добре адаптираните към съвременното общество видове. Тези плъхове са последвали хората по целия свят, за да се превърнат в едни от най-разпространените бозайници, разпространявайки се от естествения си ареал в Северен Китай и Монголия и достигайки Европа в I век сл.н.е., вероятно дори по-рано. Черните плъхове обаче са пристигнали в Европа едва през през 16 век.

Днес почти всички диви кафяви плъхове са синантропни, което означава, че живеят в тясна връзка с хората, ядат нашите остатъци и използват човешките градежи за подслон. Връзката между плъхове и хора е връзка на коменсализъм, дума, произлизаща от латинския термин "commensal", което означава "ядене на една маса".

През вековете плъховете са оказали огромно влияние върху човешката цивилизация, не на последно място чрез разпространението на болести. Те отдавна се свързват с мръсотия, смърт и разруха. В средновековна Европа хората ненавиждали плъховете заради така наречената им жестокост, привидно неограничен сексуален апетит и плодовитост. Но техният огромен брой и адаптивност отразяват еволюционния успех на хората.

Те се разпространяват с войните и европейски империализъм в колонизирани територии в Америка, както и в Африка и Австралия. Плъховете процъфтяват в окопите на съвременните войни дори и днес.

Социално и емпатично животно

Истинските плъхове далеч не са презрените същества, за които често се представят. Няколко проучвания показват, че плъховете проявяват силна емпатия.

Тези животни могат да споделят емоционалното състояние на другите, което в психологията се нарича емоционално заразяване. Изследванията показват, че когато плъх види друг плъх в беда, невронните структури, активирани в мозъка на този плъх, много наподобяват тези, активирани в човешкия мозък, когато изпитват съпричастност към болката на другите.

Един експеримент показва, че плъховете ще освободят друг плъх от неприятна клетка, дори ако не са възнаградени за това. И ако след това му бъдат дадени шоколадови лакомства, свободният плъх обикновено запазва поне едно лакомство за бившия пленник.

Това безкористно поведение идва от социално сложния живот на плъховете в семейни групи от множество поколения. Те образуват връзки за цял живот с други плъхове и споделят социално заучени умения, като например техники за търсене на храна, от поколение на поколение. Това означава, че плъховете имат форма на култура.

Проучване от 2023 г. дори показа, че плъховете могат да си представят места и неща, които не са пред тях в момента. При експерименти е показано, че плъховете се ориентират в пространство в мислите си, което преди това са изследвали. Както в проучванията на емпатията, изследователите демонстрират това чрез сравняване на областите в мозъците на плъхове, които са били активирани, с тези, които се активират, когато хората мислят да навигират през местата, които вече са посещавали.

Тази способност да си представят предполага и че плъховете имат усещане за минало и бъдеще.

Да живееш и да умреш с плъхове

Имайки това предвид, човешките начини за справяне с плъховете изглеждат жестоки. Най-разпространеният химически метод за контрол на плъхове са антикоагуланти, които причиняват фатален вътрешен кръвоизлив за една до две седмици след като плъх изяде отровата. Тъй като плъховете са както социално интелигентни, така и предпазливи, те предпочитат да опитат непозната храна и след това да изчакат да видят дали тя разболява тях или други плъхове.

Нарича се отровна срамежливост. При антикоагуланти обаче времето между консумацията на примамката и смъртта на плъха е толкова дълго, че те обикновено не го свързват с хранителните си навици.

Ако хората са се опитвали да научат нещо за плъховете, то е било най-вече, за да ги убият. Най-големите експерти в поведението на дивите плъхове са техните унищожители. И все пак настоящите методи за контролиране на популациите на диви плъхове не са много ефективни.

Изследванията показват също така, че с увеличаване на познанията си за плъховете и тяхното поведение хората са склонни да развиват по-положително отношение към тях. Кредит: Kapa65 - pixabay.com

Някои плъхове са развили резистентност към отровите и са в състояние да ги изядат и да оцелеят. Хващането им в капан е изключително трудно и те често колонизират отново територията, от която са били отстранени.

Глобалната урбанизация вероятно само ще доведе хората до по-близък контакт с плъховете и убиването на плъхове начинът, по който се прави днес, не е етичен.

Вместо това трябва да обмислим други стратегии, като тези, изследвани от Urban Rat Project в Университета в Хелзинки. Тук изследователи от различни дисциплини се опитват да разберат по-задълбочено конфликтите между плъхове и хора. Те изучават двата вида и техните взаимодействия с надеждата за бъдеще с по-малко кървави отношения между човек и плъх. Проектът е забелязал, че местата в градските райони, където хората хранят птици, са склонни да привличат и плъхове – които хората след това се опитват да унищожат с помощта на отрова или капани.

Изследванията показват също така, че с увеличаване на познанията си за плъховете и тяхното поведение хората са склонни да развиват по-положително отношение към тях. Така че са необходими повече познания за социалното поведение на дивите плъхове. И хората трябва да управляват собственото си поведение, за да избегнат конфликт с плъховете.

Добро начало би било намаляването на хранителните отпадъци и да не се оставят остатъците необезопасени. По-малко плъхове около източници на храна за хора например и повече знания за тяхното поведение биха означавали по-малък риск от разпространение на болести от плъхове на хора, както и от хора на плъхове.

Бъдещето на човечеството е заедно с плъховете, които са социални и емпатично животни. Така че е време да разберем тези наши "тъмни сенки".

Авторът Тобиас Линей (Tobias Linné), асистент по медийни и комуникационни изследвания в Университета в Лунд, Швеция.

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Още по темата

23/11/2018

Животът

Екзотичен щам на хепатит прескочи от плъхове на хора в Хонг Конг

07/11/2017

Новини

Градовете развъждат плъхове, хлебарки и комари, а те еволюират по опасен начин (видео)

15/11/2016

Животът

Плъховете имат гъдел и се кикотят, разкрива проучване. Как мозъкът създава радостта (видео)

30/03/2015

Животът

Невролози са установили зачатъци на въображение в лабораторни плъхове