Склонни сме да се фокусираме и тревожим за неща, които не можем да контролираме или върху които нямаме влияние.
Tрябва да приемем, че има такива обстоятелства, които не можем да управляваме, за да запазим своето здраве и вътрешен мир.
Обсебването от нещата, които не можем да контролираме, само подхранва чувството на безпомощност и отчаяние, смята психологът Лия Агире (Leah Aguirre).
Защо прекарваме по-голямата част от времето си в тревоги или притеснения? Често се тревожим за бъдещето и несигурността, която животът носи - неща, върху които нямаме почти никакъв контрол.
"Аз самата бях погълната от притеснения за житейските етапи и възприятията на другите хора за мен. Бях обсебена и се въртях в спиралата на мислите си, размишлявайки "какво ще стане, ако" и най-лошите сценарии, които може би бих могла да избегна или по някакъв начин да променя и манипулирам. Разбира се, този подход не е много полезен, защото нещата, за които се притеснявах, бяха или (а) почти винаги невъзможни за предвиждане или планиране, или (б) неща, на които не можех да влияя пряко - или и двете", споделя Лия Агире в статия на Psychology Today.
В нашето общество, основано на страха, ние често се опитваме да направим всичко възможно, за да поемем контрола. Обичаме да сме "в час" и една крачка напред, опитвайки се да отстраним всички проблеми. Не обичаме да се чувстваме неподготвени или уязвими и ще положим много усилия, за да избегнем стреса и нещата, които са трудни и неудобни.
Но това е загубена битка. Изразходването на енергия за неща, които не можем да контролираме, само подхранва чувството на безпомощност и отчаяние.
Затова нека направим промяна и да се откажем от необходимостта да контролираме неща, които са извън нашия контрол. Да започнем с тези четири неща.
1. Бъдещето
Мнозина от нас се борят с несигурността на бъдещето - искаме да знаем кога, къде и как ще се случат нещата. Правим планове и искаме да ги осъществим точно по начина, по който сме си ги представяли.
Но колкото и да се опитваме, невинаги можем да планираме точното време или начина, по който нещата ще се развият. Животът се случва и има външни фактори, които не ни позволяват да имаме пълна сигурност за бъдещето.
Независимо дали става въпрос за глобална пандемия, загуба на работа или заболяване на член на семейството, понякога трябва да се ориентираме и да приемем нещата такива, каквито са. Това не означава, че целите и стремежите ни не си заслужават, а че трябва да се упражняваме в по-голяма гъвкавост на мисленето - психологическа промяна, която ни стимулира да бъдем по-отворени към променливостта на живота и времето.
Освен това, макар да не знаем какво ни очаква в бъдеще или какво ще ни донесе утрешният ден, знаем, че в този момент дишаме и сме живи и че има неща, върху които имаме контрол - неща, които можем да направим, за да се грижим за себе си и да се справим с несигурността.
2. Миналото
Въпреки че това може да изглежда очевидно - тъй като миналото буквално е "останало в миналото" - ние сме склонни да се вкопчваме в него.
Когато мислим за миналото си, често се съсредоточаваме върху нещата, които сме могли да направим по различен начин ("можеше, трябваше, щеше"), или да се опитваме да си отговорим "защо". Независимо дали става дума за повторение на разговор отново и отново в главата ни, опит да придадем смисъл на важно събитие в живота си или просто да мислим за това как животът ни "е бил" - трудно ни е да се откажем от това поведение. И макар че е здравословно и нормално да се занимаваме със самоанализ, да скърбим и да се учим от миналите си преживявания, има разлика между това да размишляваме или да изпитваме носталгия и това да бъдем погълнати или обсебени от миналото.
Така че следващия път, когато се окажете заклещени в миналото, опитайте да се заземите в настоящия момент. Забележете настоящата си среда и обкръжение и си припомнете нещата, за които сте благодарни, и хората, които имате в живота си сега.
3. Какво мислят и чувстват другите хора
Прекалено много се фокусираме върху вътрешните процеси на другите - какво мислят и чувстват те - обикновено поради собствената си несигурност и нужда от външно потвърждение. Притесняваме се за това как ни възприемат другите хора, дали ни "харесват" или не, за техните преценки и мнения.
В резултат на това често прибързваме със заключенията и правим предположения въз основа на много ограничена информация - например моментно изражение на лицето или собствени минали преживявания и травми - което може да причини значителен стрес. Помислете си колко пъти погрешно сте тълкували неясен разговор, че някой ви е "ядосан" или сте приписвали лошото настроение на друг човек за нещо, което сте казали или направили (без да има истински доказателства за това).
Истината е, че не можем да четем мисли и не можем да контролираме възприятията на другите. Това, което можем да контролираме, са собствените ни вътрешни процеси.
Ако забележите, че сте погълнати от мисли за друг човек, запитайте се: "Доколко е полезно за мен да прекарвам времето си в притеснения за този човек и за това, което се случва в главата му?" или "Доколко всъщност имам контрол върху това, което този човек мисли или чувства?" Ако се окаже, че сте обсебени от това да бъдете "харесвани" или виждани в благоприятна светлина от друг човек, съсредоточете се върху това как вие самите гледате на себе си. Попитайте се: "Харесвам ли се?" Смятате ли, че сте добър човек? И ако отговорът е "не", кои са нещата, които можете да направите, за да бъдете най-добрата версия на себе си?
В края на краищата най-дългата и значима връзка, която някога ще имаме в живота си, е връзката със самите нас.
4. Действията и житейските избори на другите хора
Можем да станем прекалено ангажирани с решенията на другите - особено с решенията на хората, които обичаме и за които се грижим най-много. Може да се окаже, че се притесняваме за начина на живот и навиците на любимия човек, за моделите му на взаимоотношения или дори за неговата система от убеждения и лични ценности.
Независимо дали не харесваме партньора на близък приятел или ни е трудно да общуваме с родител заради противоположните му политически убеждения или позиции, житейският избор и предпочитанията на другите обикновено са неща, които не можем да контролираме. Въпреки че винаги можем да се опитаме да проведем разговор с уважение и да изразим притесненията си, важно е да помним, че не можем да налагаме собствените си убеждения и очаквания на другите. Приемането на другите такива, каквито са, е от решаващо значение за собственото ни психическо благополучие.
Авторът Лия Агире (Leah Aguirre) е психотерапевт от Сан Диего, Калифорния. Тя е лицензиран клиничен социален работник, който работи предимно с хора, които са преживели сложни психични травми.
Източник: 4 Things We Can’t Control and Need to Accept, Psychology Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари