След взривяването на Каховската водноелектрическа централа водите на Днепър в района започват бързо да намаляват, разкривайки места, където от векове е кипял живот.
Тук вече са открити предмети от Втората световна война, но и още по-интересни - от казашкия, византийския и дори палеолитния период, като например кости от мамут, съобщава BBC News.
Върхове на стрели, керамика, гръцки амфори от различни периоди и византийски предмети - това е непълен списък на онова, което Андрий (името е променено по негово желание) и колегите му са видели на територията, която някога е била дъно на Каховското водохранилище.
Андрий, който е историк по образование, сега работи в компания за комунални услуги в Херсонска област и редовно посещава бреговете на бившия язовир по служебни въпроси.
"Ние се грижим за това, което се намира на нашия бряг, и не искаме то да изчезне безследно", разказва Андрий. "Сега заснемаме целия този материал, геолокираме го, записваме какво има наоколо."
След това се опитват да предадат информацията на професионалните археолози. Те обаче, оплаква се Андрий, не бързат да помогнат.
Изглежда, че обемът на работата е огромен. Историците обаче признават, че ще бъде много трудно да се проучат добре тези територии, и то в условията на война. Но ако това не бъде направено, много археологически артефакти ще бъдат загубени.
А неизследваните територии вече привличат нелегални ловци на антики, които често наричат "черни археолози".
Велики луг
Районът, който е бил залят през 50-те години на ХХ век заради строителството на водноелектрическата централа в Каховка, е абсолютно уникален, твърдят историците.
"Това е мрежа от острови, заливи и реки, които са били пъпната връв на украинските казаци", разказва историкът Олександър Алфьоров.
"Смята се, че именно там по различно време са съществували пет запорожки сечи - Томаковска, Базавлутска, Микитинска, Чортомлицка и Нова или Пидпилненска сеч.
И не става въпрос само за това.
В продължение на хиляди години Велики Луг е бил невероятно плодороден район с най-добрите пасища. Нещо като делтата на африканския Нил, разказва Максим Остапенко, историк и археолог, бивш директор на природния резерват "Хортица".
"Ето защо различни народи - скити, славяни, гърци, византийци и други - са оставили своя отпечатък тук още от неолита.
Скити, кости на мамути и казаци
Историците признават, че в земята потенциално могат да се намерят невероятни неща. Това могат да бъдат оръжия, казашки лодки и древни съдове, бижута, керамика, древни селища и погребения.
Например в средата на Велики Луг, някъде между днешните Никопол и Енергодар, се намира местност, в която е възможно да са били погребани скитски царе. Недалеч оттам, през 1971 г., в могилата Товсте е намерен прочутият златен скитски пекторал (нагръдник), посочва Максим Остапенко.
Подходящите разкопки на територията на древната Сеч могат да разкрият цял пласт от историята - да покажат как са живели казаците, как са изглеждали техният начин на живот, обичаи и материална култура.
Преди наводняването на тази територия са проведени някои изследвания, но те не са били съществени, признават историците. Освен това съветските власти предпочитат да игнорират всичко, свързано с историята на казаците.
Историкът и археолог Генадий Тошчев, който повече от 30 години прави разкопки на древното погребение Мамай-Гора, разказва, че, от една страна, водата, под която са се намирали всички тези места, несъмнено е повредила много паметници. От друга страна, някои от тях може би дори са били съхранени.
"Особено в тинята, най-вече дърворезба, древни сгради и землянки", уточнява специалистът.
В днешно време новите методи за археологически проучвания и новите технологии - металотърсачи, радар за проникване в земята - откриват много възможности пред специалистите.
"Тази варварска стъпка, която Русия предприе, взривявайки водноелектрическата централа, сега създава ситуация на исторически Клондайк, защото територията, която се смяташе за завинаги загубена и невъзможна за изследване, сега е отворена", коментира Максим Остапенко.
Но това носи и нови предизвикателства. Оттеглящата се вода силно ерозира почвата, което означава, че паметниците, които са отмити от земята и стават уязвими на слънцето, могат да бъдат разрушени или разграбени.
Андрий твърди, че в плитките участъци е открил нещо подобно на челюст на мамут или на изкопаем слон. Историците, които са виждали снимки на находката, условно се съгласяват с неговата оценка.
"Разходихме се наоколо, погледнахме и виждам зъби. Разбирам, че това е палеонтологичен материал, че не е на хиляда години, че е вкаменелост", обяснява Андрий. "Ясно е, че археологическият ми опит няма да е достатъчен, за да не го повредим и да го вдигнем.
По думите му той е записал всичко, направил е снимки и е заровил находката, за да не бъде повредена или изнесена. Сега е важно да се намерят професионалисти, които са готови да дойдат или поне да дадат съвет как да се работи с такъв материал.
"Той лежи с бивните надолу, нямаме представа какво има под този слой, може да са няколко, може да е цял, а може и да е само фрагмент от главата", обяснява Андрий.
"Но трябва да се направи цялостно проучване, а не просто да се копае", обяснява Андрий, "няма достатъчно време, водата се е отдръпнала, слънцето пече върху нея, хората се разхождат, просто ще бъде унищожена.
Иманярите
Кредит: Природен резерват "Хортица".
Не всеки практикува такъв отговорен подход. Иманяри с металотърсачи вече се разхождат по бреговете на бившия язовир.
За това алармират както Министерството на културата, така и природният резерват "Хортица".
Хортица пише за "бума на черната археология" по бреговете на резервата.
По данни на Министерството на културата " копачите-разбойници" са се активизирали в Запорожка, Херсонска, Николаевска, Днепърска и Одеска област.
Министерството се обръща към местните власти и правоохранителните органи с призив да предотвратят грабежите.
Властите в някои крайбрежни райони, като Никопол, забраниха на хората да излизат на плитчините.
Началникът на едно от военните управления в Херсонска област, където вече са открити интересни находки, разказва, че за да защити брега от иманяри, е осъществил сътрудничество с националната полиция, териториалната отбрана и военните. Затова техният бряг е сравнително затворен, но все още има вратички. В други общини положението е по-лошо.
Андрий моли да не се разкрива името на общността, за да не се привлича излишно внимание.
"Защото тогава няма да можем да се борим, като по време на зомби апокалипсис", шегува се Андрий.
И призовава властите да разрешат на местните музеи поне на законодателно ниво да провеждат експедиции, но не за археологическа работа, а за събиране на информация, интересна за историята на региона.
"Сега открихме район, който не представлява интерес за археолозите, това са улици, наводнени през 1956 г., но те имат историческа стойност за общността, защото са пример за варварската политика на комунистическия режим", заявява Андрий.
"Местните историци и краеведи знаят почти поименно тези, които са живели на наводнените улици, което е важно за нас, но те нямат право да се намесват в този терен, защото е владение на Института по археология", обяснява служителят.
Изследвания по време на война
За да се гарантира, че всичко, открито от водите на язовир Каховка, няма да бъде загубено, сега държавата трябва да се погрижи за мащабни археологически проучвания в този район.
Но това е много трудно, особено по време на война, признават историците. Целият този район всъщност е фронтова линия с обстрел и мини, които излизат от водата заедно с историческите паметници.
"Сега държавата има друг основен проблем - освобождаването на териториите от руска окупация, а въпросът за историческите и културните паметници ще бъде отложен за известно време", коментира Генадий Тошчев.
За да се изследва наистина систематично откритото, е необходимо да се направи цялостен систематичен преглед на територията, което е мащабна работа, изискваща много усилия.
"Сигурен съм, че това няма да е възможно да се направи в близко бъдеще, защото бреговете са минирани, а разминирането ще засегне предимно земеделски земи и на последно място райони, в които не са живели хора", каза той.
Министерството на културата, от друга страна, уверява, че вече е започнало работа. От там казват, че ситуацията ще се следи и ще се работи по спешност съвместно с Института по археология и резервата "Хортица".
От резервата съобщават за ВВС Україна, че неговите археолози и реставратори работят без почивка по бреговете на резервата, откакто водата е започнала да се отдръпва.
Те също така призовават хората, които са намерили нещо ценно, според тях, да снимат находката, да посочат геолокацията и да информират експертите.
Максим Остапенко смята, че най-добрата стъпка сега би била да се обединят усилията на Министерството на културата и Министерството на отбраната за съвместно разработване на план за безопасно проучване на района.
Олександър Алфьоров също предлага да се привлекат хора, които не са безразлични, които "искат да намерят, а не да продадат".
Алфьоров си спомня как след освобождението от руска окупация хора, често наричани "черни археолози", помагат с металотърсачи да се разчистят полетата в Черниговска област.
"В крайна сметка повечето предмети, които са оцелели след водната стихия, чакат да бъдат намерени", отбелязва Алфьоров.
Източник: Археологічний клондайк. Що відкрили води Каховського моря та чим це загрожує, ВВС Україна
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари