Три пандемии в Римската империя съвпадат с необичайно студени и сухи периоди, което предполага, че естествените промени в климата може да са допринесли за упадъка на Рим.

Кайл Харпър (Kyle Harper) от Университета на Оклахома и колегите му реконструират климата в Южна Италия между 200 г. пр.н.е. и 600 г. от н.е., като анализират останките от планктон в седиментна ядка от Адриатическо море.

Римската държава процъфтява и достига най-големия си потенциал през трите века на относително топло и влажно време, започващи през 200 г. пр.н.е. на територията на днешна Италия. Но проучването установи, че този "римски климатичен оптимум" отстъпва около 130 г. пр.н.е. на период, който е с до 3 °C по-студен и с по-чести засушавания.

Особено студените години кореспондират с Антониновата чума през 165-180 г., която разтърсва империята и вероятно убива император Луций Вер.

Друг рязък спад на температурите настъпва по време на Киприяновата чума през 251-266 г., когато империята се разпада на три държави, управлявани от воюващи генерали и една разбунтувала се императрица.

След това, след падането на Западната римска империя през 476 г., един от най-студените периоди през последните 2000 години предвещава вълна от пандемии, започваща с Юстиниановата чума през 540 г. Това може да е допринесло за загубата на голяма част от Италия, Балканите и Близкия изток от Източната римска империя.

"Римската империя се издига и пропада, издига се и пропада", разказва Харпър. "В някои случаи има поредица от епизоди на много екстремни кризи. И мисля, че сега случаят е пределно ясен, че както изменението на климата, така и пандемичните болести са имали роля в много от тези епизоди."

Макар че в пръстените на дърветата от северните Алпи има признаци за тези студени периоди, седиментното ядро в това изследване, което е взето в края на течение, преминаващо по цялото източно крайбрежие на Италия, предлага първите ясни доказателства за тях в сърцето на Римската империя.

Топлолюбивите видове планктон са намалели в седиментните слоеве от тези години, обяснява съавторът Карин Зоневелд (Karin Zonneveld) от Университета в Бремен, Германия. Екипът е забелязал също така намаляване на видовете, които зависят от хранителните вещества, отлагани от реките, което показва засушаване.

По-хладните и сухи условия може да са предизвикали затруднения с реколтата, да са отслабили имунната система на римските граждани и да са стимулирали разпространението на болести чрез миграция и конфликти.

Преди Юстиниановата чума, причинена от същите бактерии, пренасяни от бълхи, като Черната смърт през XIV в., три мощни вулканични изригвания затъмняват слънцето и поставят началото на "късноантичния малък ледников период". Историческите свидетелства от това време отбелязват лоши реколти.

"Слънцето излъчваше светлината си без яркост, подобно на луната", пише ученият Прокопий през 536 г. "Хората не бяха пощадени нито от войни, нито от мор, нито от каквото и да е друго нещо, което носи смърт".

Макар че този нов запис на седименти разширява познанията ни за римска Италия, не знаем достатъчно за останалата част от империята, за да твърдим, че климатичните промени са предизвикали или засилили епидемиите - уточнява Тимъти Нюфийлд (Timothy Newfield) от Джорджтаунския университет във Вашингтон. Той твърди, че последиците от Юстиниановата чума са преувеличени.

"Дали тези три римски пандемии са довели конкретно до падането на Рим, според мен е трудно да се твърди", смята изследователят. "Не може да се търси отговора на една или две променливи."

Но Харпър заявява, че изследването трябва да повдигне въпроси за изменението на климата в римската епоха, както и в нашата: "То ви дава перспектива да се убедите, че промяна от два до три градуса [по Целзий] е абсолютно огромна и поставя под огромно напрежение човешките общества."

Справка: Karin A. F. Zonneveld et al. ,Climate change, society, and pandemic disease in Roman Italy between 200 BCE and 600 CE.Sci. Adv.10,eadk1033(2024). DOI: 10.1126/sciadv.adk1033

Източник: Plagues that shook the Roman Empire linked to cold, dry periods, New Scientist

Още по темата

20/10/2022

Медицина

Оцелелите от "черната смърт" са имали гени, устойчиви на чума, повишаващи риска от автоимунно заболяване при потомците им

17/03/2022

Земята

Какво се случва на „Острова на чумата“, където са най-смъртоносните вируси в света? (видео)

02/07/2021

Животът

Най-старата жертва на черната смърт е ловец събирач преди 5000 години. Той е с най-ранния известен щам на чумата

17/07/2018

Човекът

Черната смърт срещу Доктор Чума