Малко парче растителна смола показва, че хората са живели на остров в Източна Индонезия преди поне 55 000 години, разкривайки вероятния маршрут, по който съвременните хора са мигрирали към Австралия.

Знаем, че съвременните хора са стигнали до Австралия, отправяйки се на югоизток от континентална Азия, преминавайки през днешна Индонезия и много други острови в Югоизточна Азия. Точното време е спорно, отбелязва Дилън Гафни (Dylan Gaffney) от Оксфордския университет. Съвременните генетични данни сочат, че хората са пристигнали преди по-малко от 50 000 години, но археологическите данни сочат по-ранно пристигане, "може би преди 65 000 или дори 80 000 години", уточнява Гафни.

Нещо повече, точният маршрут, по който са минали, също е оспорван, тъй като географията на региона по онова време е била по-различна. Земята се е намирала в студен ледников период, така че повечето вода е била заключена в ледените пластове, а морското равнище е било по-ниско, което означава, че някои земи, които сега са острови, са били свързани с континентите. В западната част на този регион Борнео, Суматра и Ява са били част от континентална Азия, докато в източната част Нова Гвинея е била присъединена към Австралия.

Това означава, че е имало два възможни пътя, по които хората са могли да достигнат Австралия. Северният маршрут води директно на изток от Борнео към Сулавеси и по-нататък към Нова Гвинея, а след това на юг към Австралия. Южният маршрут минава през Ява, през Бали и Тимор до Северна Австралия.

Възможни маршрути до Австралия. Кредит: Dylan Gaffney/The Raja Ampat Archaeological Project

За да разберат как хората са пътували, Гафни и колегите му разкопават пещерата Мололо на остров Вайгео, един от островите Раджа Ампат, разположен западно от Нова Гвинея и по северния маршрут. В седиментите на дъното на пещерата екипът открива доказателства за човешко обитаване като дървени въглища и няколко каменни шила.

Каменни инструменти от пещерата Мололо на остров Вайгео. Кредит: Dylan Gaffney/The Raja Ampat Archaeological Project

Изключително важно е, че екипът на Гафни открива парче смола с диаметър само 1,4 см. То има ъгловата форма, което подсказва, че е било изрязано от дърво, а не се е събрало по естествен път. Радиовъглеродното датиране показва, че то е на възраст поне 55 000 години.

Смолата вероятно е била използвана като огниво за запалване на огън, посочва Гафни.

"Тя е много лесно запалима и е добър източник на светлина в пещерите". Но има и други възможности, като например ароматизатор или лепило. Каквато и да е употребата ѝ, тя показва, че хората са били на остров Вайгео преди поне 55 000 години. "Доказахме, че хората са използвали северния маршрут", отбелязва Гафни.

Разкопки в пещерата Мололо на остров Вайгео, където е намерена древна растителна смола. Кредит: Dylan Gaffney/The Raja Ampat Archaeological Project

Откритието допълва доказателствата, че хората за първи път са достигнали Австралия по северния път, коментир Касих Норман (Kasih Norman) от университета Грифит в Куинсланд, Австралия. Географските модели винаги са посочвали северния път, тъй като пресичането на морските пространства е по-лесно. "По северния маршрут има повече водни преходи между островите, но самите преходи са по-къси", посочва тя. Освен това "винаги се вижда следващият остров".

Повечето археологически разкопки обаче са съсредоточени върху южния маршрут, обяснява Норман. Едва през последните години изследователи като Гафни започват да проучват северния вариант.

Едно от ключовите открития, публикувано през юли, е 50 000-годишна пещерна рисунка на прасе, намерена на Сулавеси, по северния маршрут. По същия начин, проучване, публикувано през май, установи, че няма доказателства за наличието на хора на Тимор преди 44 000 години. Тимор се намира на южния маршрут, което предполага, че този път е бил използван едва по-късно.

Последната интригуваща загадка във всичко това е свързана с отсъствието на денисовците - изчезнала група хора, за която се знае, че е живяла в континентална Азия - в австралийския фосилен архив. Много популации в Югоизточна Азия носят денисовска ДНК: това включва хората от Папуа Нова Гвинея, които имат ДНК от две различни денисовски групи. Това подсказва, но не доказва, че денисовците са живели на Нова Гвинея. Въпреки това няма следи от денисовци в Австралия.

"Доколкото ни е известно," уточнява Норман, "тук никога не е имало други хора, освен Хомо сапиенс."

Справка: Gaffney D, Tanudirjo DA, Djami ENI, et al. Human dispersal and plant processing in the Pacific 55 000–50 000 years ago. Antiquity. Published online 2024:1-20. doi: 10.15184/aqy.2024.83

Източник: Ancient plant artefact reveals humanity's epic journey to Australia, Michael Marshall, New Scientist

Още по темата

24/11/2023

Човекът

Кога хората са открили огъня? Как това е оформило нашата история?

31/05/2023

Човекът

Кой пръв е овладял огъня и как го е направил?

28/07/2021

Животът

Овладяването на огъня запали пламъка на размяната на знания преди 400 000 години

08/10/2020

Животът

Още преди 300 000 години хоминините използват контролиран огън, за да изработват инструменти