Джакарта, най-бързо потъващият град в света

Индонезийската столица Джакарта е дом за 10 млн. жители, но в същото време тя е един от най-бързо потъващите градове в света. Ако този проблем не бъде решен навреме, части от този мегаполис вероятно ще останат завинаги под водата до 2050 година, пише BBC. 

Градът е разположен върху блатист терен,  граничи с Яванско море и през него преминават 13 реки. Така че не е изненада това, че наводненията в Джакарта са чести, а според експертите - ще става и по-лошо. Но не само чудовищните наводнения застрашават града - Джакарта буквално потъва в земята. 

"Проблемът с потъването на Джакарта не е за подценяване", казва Хери Андреас, който изучава явлението през последните 20 години в Техническия институт в Бандунг/Bandung Institute of Technology. И допълва:

Ако погледнете нашите модели, до 2050 година близо 95 процента от Северна Джакарта ще бъде под вода.

И това вече се случва - Северна Джакарта е потънала с 2.5 м за 10 години и продължава да пропада със средно 25 см за година, което е с два пъти повече от средните стойности на потъване на големите крайбрежни мегаградове. 

Джакарта потъва с 1 до 15 см на година и почти половината град сега е под морското равнище, като промените са видни най-вече в северната част на града. В един от кварталите там сградите са потънали, наводнени и изоставени, защото постоянната им поддръжка изисква много усилия и средства. 

Исторически Северна Джакарта е важен пристанищен град и днес там е разположено едно от най-големите пристанища в страната. Със стратегическото си значение, където река Чиливунг/Ciliwung се влива в залива Джакарта, част от Яванско море, мястото е избрано още през 17 век от холандските колониалисти за разполагането на пристан. Днес районът се обитава от 1.8 млн. души - смесица от западащи пристанищни предприятия, бедни крайбрежни общности и значително присъствие на заможни китайци и индонезийци. 

До 2050 година близо 95 % от Северна Джакарта ще са под вода. Графика: BBC

Останалите части от града също се наводняват, макар и с по-бавна скорост. В Западна Джакарта земята потъва с около 15 см на година, с 10 см годишно потъва източната част на града, а централната и южната част съответно с 2 и 1 см на година. 

Крайбрежните градове по целия свят са засегнати заради повишаването на морското ниво, резултат от климатичните промени. Повишаването на морското равнище се дължи на т. нар. топлинно разширение - разширяването на площта, която водата на планетата заема поради повишаването на температурите и заради топенето на полярния лед. 

Драматичните темпове на потъване на Джакарта се дължат и на допълнителен фактор - системното извличане на подземни води на битови нужди. Водоснабдяването на града не е особено надеждно, така че местните жители често прибягват до изпомпване на подземните водни резервоари. Това обаче води до потъване на земята над тях. 

Ситуацията се влошава от липсата на строги регулации, които сега позволяват на всеки собственик - от най-малките до собствениците на молове, да добиват и използват подпочвените води. Процесът изглежда нерешим засега, тъй като властите не успяват да посрещнат нуждите от вода като задоволяват само 40% от търсенето на вода в Джакарта. 

Правителството смята да въведе по-строг лицензионен режим за ползването на вода. Друга мярка, която властите предприемат, е изграждането на крайбрежна стена. Тя е дълга 32 км и обхваща крайбрежието на залива Джакарта, а към нея са изградени и 17 изкуствени острова. Цената на съоръжението възлиза на 40 млрд. долара. То се поддържа от холандското и южнокорейското правителство и засега спомага оттичането на водите на града, особено при обилни дъждове. 

Доклад на холандска неправителствена организация от 2017 година обаче поставя под съмнение ефективността на стената и това, че съоръжението е способно да реши проблема с наводнението на Джакарта. Ян Яап Бринкман/Jan Jaap Brinkman - холандски хидролог и изследовател от института Делтърс, твърди че това е само временна мярка, която може да реши проблема само за 20-30 години напред. Той обяснява:

Решението е само едно и всички знаят какво е то.

Изходът е в спирането на извличане на подземните води, като се разчита единствено на други източници, като дъждовната вода например. Ако това бъде направено до 2050 г., трагедията ще бъде избегната, смята хидрологът. Според Хери Андреас от Техническия институт в Бандунг обаче прочистването на водата на реките и язовирите, така че да бъде използваема, би отнело поне 10 години.