Едногодишно разследване на The Insider, в сътрудничество с 60 Minutes и Der Spiegel, разкри доказателства, които предполагат, че необяснимият "Хавански синдром", може да е причинен от оръжия с насочена енергия, използвани от членове на руското ГРУ звено 29155. Членове на диверсионния отряд на военното разузнаване на Кремъл са засичани на местата на предполагаемите атаки срещу правителствен персонал на САЩ в други страни и членове на техните семейства.
Представяме ви съвместното разследване на 60 minutes и Der Spiegel
Какво представлява "Хаванският синдром"
"Хаванският синдром" получи името си след един от най-големите инциденти, случили се през 2016 г. в кубинската столица.
Много американски и канадски служители на местното консулство се сблъскват със странен феномен. Внезапно се разболяват, изпитват силен натиск (понякога болка) в ушите, пристъп на гадене и паника, чуват странни звуци - или силен шум, или много висок звук, подобен на свиренето на щурец. След това други симптоми ги преследват месеци и дори години: замъглено съзнание, проблеми с концентрацията, внезапна загуба на равновесие, хиперакузис (всеки звук се чува прекалено силно), проблеми със съня.
С течение на времето стана ясно, че нещо подобно се повтаря с други американски дипломати, служители и разузнавачи по целия свеят, често направо в помещенията на консулствата.
Медицинските тестове в много случаи откриват обективни доказателства за следи от травма в определени области на мозъка и по този начин изключват някакви психосоматични причини.
От общия брой оплаквания от американски държавни служители, събрани през последните години (повече от хиляда), поне няколко десетки са добре проверени и доказани, и те са се случват по целия свят - от Европа (включително Русия) до страните на Югоизточна Азия и Латинска Америка, от 2014 г. и досега.
Какво причинява този ефект все още не е установено, но основната работна версия е импулсно микровълново излъчване.
Изданието The Insider публикува статия, която излага установеното досега от разследващата група на Der Spiegel, ръководена от Христо Грозев.
Те установяват и доказват, че има ясна връзка между пътуванията на офицери от ГРУ от звено 29155 и случаите на "Хавански синдром" в различни региони на света.
Франкфурт, 2014. Идентификация на Гордиенко
Проследяването на движението на офицери от ГРУ в Европа е доста трудно, тъй като те обикновено летят в една страна, а след това наемат кола и карат до друга - за да е по-трудно да се определи целта им. Това им помага и да се представят за туристи и предпочитат да влязат в Шенгенската зона през страната, издала визата, за да привлекат по-малко внимание. Освен това обикновено летят в групи, които се сменят взаимно - някои наблюдават жертвата и подготвят оръжието, други участват пряко в екзекуцията.
Всичко се развива по този сценарий през 2014 г.
На 26 януари 2014 г. двама служители на звено 29155 кацат в Прага - Александър Мишкин (с паспорт на името на Петров) и Денис Сергеев ("Сергей Федотов"). Четири години по-късно те ще станат известни по целия свят като отровителите на Скрипал в Солсбъри, но този път имат съвсем друга задача. С влак отиват до Мюнхен, където на 30 януари наемат кола (това групата на Христо Грозев разбира по предадените фактури за счетоводството на ГРУ).
Те изчезват за два дни и, съдейки по километража, отиват в друг град, който не е известен (например Франкфурт може да е в този радиус). Веднага след завръщането си отново отиват в Прага и на 2 февруари отлитат обратно в Москва. Най-вероятно това е първото им "разузнаване на района".
Няколко месеца по-късно започва основният етап от операцията. На 25 септември същият Денис Сергеев отлитая от Москва за Милано (с нова италианска виза), по същото време, но за Париж, Егор Гордиенко ("Георгий Горшков") излита за Париж с френска виза - запомнете това име, той отново ще играе важна роля в тази история.
И двамата веднага, в същия ден на при пристигането си, вземат влак, за да се срещнат скоро в Женева. Там те отново наемат кола, този път за пет дни (къде са отишли пак не е ясно). В останалите дни те очевидно също не са в града (въпреки че според легендата имат резервирани курсове по английски наблизо - кой ще лети до Женева за няколко седмици, за да подобри уменията си по английски?). Резервират хотел директно на летището в Женева, което им позволява да пътуват оттам до всяка шенгенска дестинация, без да оставят следа (повечето европейски авиокомпании дори не изискват документ за самоличност при вътрешни полети в Шенген). Връщат се в Москва на 13 октомври - отново по различни маршрути.
Сергеев и Гордиенко са заменени от следващата група. Първо пристигат Иван Терентиев ("Лебедев") и неговият помощник Николай Ежов ("Кононихин"), който пристига във Виена на 11 октомври. Малко по-късно, на 15-ти, към тях се присъединява Данил Капралов ("Степанов”). От 17 до 24 октомври Александър Ковалчук ("Данилин") се присъединява към групата. Между другото, всички гореописани лица, с изключение на Мишкин, след година ще участват в отравянето на българския оръжейник Емелян Гебрев с Новичок - и след което ще действат по същия начин, като се сменят на ротационен принцип. .
Операцията приключва на 3 ноември, когато и тримата членове на 29155 отлитат едновременно, но през различни летища: Ежов от Виена, а Терентиев и Капралов от Женева. От хотелските резервации на Капралов и датите на резервации на самолетни билети става ясно, че са знаели за планираното заминаване на 3 ноември много по-рано.
А на 4 ноември във Франкфурт служители на американското консулство се натъкват на поредица от странни нападения. Един от пострадалите служители (да го наречем Тейлър) се е почувствал зле точно в сградата на консулството: силен натиск в гърдите, след това във врата и главата, замайване, изпотяване, гадене, силно сърцебиене, слухът му е като че ли е изключен, само в главата му се е чувал силен и висок звук. Няколко секунди по-късно Тейлър губи съзнание.
Тейлър си спомня, че няколко седмици преди инцидента (не помни точно кога) забелязал подозрителен мъж със мощно телосложение и висок ръст, който се разхождал из жилищния комплекс, предназначен за служители на консулството, и снимал района. Тейлър го е попитал какво прави тук, а той му е отговорил нещо със силен акцент и се е отдръпнал.
Когато чрез посредници The Insider, 60 Minutes и Der Spiegel показват на Тейлър снимка, отговаряща на описанието на Егор Гордиенко, той отговаря уверено: "Да, това е той, сега настръхвам, когато гледам тази снимка."
Може би това е просто съвпадение? Възможно ли е жертвата да го идентифицира правилно? Но подобни съвпадения впоследствие ще продължат почти всяка година с нарастваща честота.
Китай и рали "Пътят на коприната", 2016–2017
Мащабният проект на ГРУ - ралито "Пътят на коприната" с маршрут от Казан през страните от Централна Азия до Китай е използван като прикритие за трансфер на агенти, превоз на стоки и легализация на работа в чужбина.
През 2016 г. ралито се провежда за първи път не само в Централна Азия, но и в Китай. И точно тогава, през лятото на 2016 г., американските дипломати започват да съобщават за странни здравословни проблеми.
Организаторът на тези ралита Булат Янборисов, който поддържа постоянен контакт с всички ключови служители на звено 29155, лети до Китай през май 2016 г., за да подготви събитието. (Заслужава да се отбележи, че преди отравянето на Гебрев той също лети за България по същото време като същите "Горшков" и "Федотов" няколко дни преди първото му отравяне.)
А на 6 юли 2016 г. отлита за Казан група агенти (пак от 29155), състояща се от същия военен лекар Александър Мишкин ("Петров"), Алексей Калинин ("Никитин"), Алексей Толстопятенко ("Тимур Нозиров") и Роман Пунтус ( "Панова"). Три дни по-късно ралито започна и колона от камиони се придвижва към Китай. Следите на групата се губят за известно време, но на 25 юли Мишкин се връща в Москва със самолет от Китай и веднага след завръщането си отива в Санкт Петербург - има постоянен контакт между Мишкин, Сергей Чепур, професор във Военно-медицинската академия на русия и ръководител на Изследователския изпитателен институт по военна медицина, който е към ГРУ и отговаря за тестването на ефектите на различни видове токсични вещества и други оръжия върху организма.
Именно това лято в Китай са забелязани странни инциденти със служители на американските консулства. Първата жертва е ИТ специалист от Държавния департамент, отговарящ за съхранението на класифицирана информация и работещ в Шанхай. Симптомите му също се появяват внезапно: на 12 юни започва да изпитва силен световъртеж, трудно поддържа равновесие и дори ставането от леглото му е проблем. Понякога просто пада, докато върви по улицата, и започва да изпитва проблеми с краткосрочната си памет. След няколко месеца симптомите започват да отшумяват, но през 2018 г. отново започва внезапно да губи равновесие. След няколкомесечно изследване лекарите установяват само "неизвестно въздействие на околната среда, причиняващо травматично увреждане на мозъка".
През 2017 г. служители на ГРУ от звено 29155 продължават да използват ралито като начин да стигнат до Китай. На снимката по-долу например Сергей Андреенко се усмихва на заден план - той се присъединява към състезателите под прикритието на автомонтьор и влиза в Китай на 12 юли 2017 г. и се връща със самолет от Сиан до Новосибирск на 23 юли, 2017 г.
Междувременно все повече и повече американци съобщават за странни здравословни инциденти. През лятото на 2017 г. има няколко жертви в Гуанджоу, някои от тях казват, че са чули странен висок звук, различен от всичко, което са чували досега. Жертвите се оплакват и от световъртеж, мозъчна мъгла, главоболие, загуба на краткотрайна памет, безсъние и гадене. Една от жертвите съобщава и че внезапно губи равновесие и понякога усеща остър натиск в ушите си. В резултат на това Държавният департамент на САЩ е трябвало да евакуира повече от десет служители от Гуанджоу.
Подобни инциденти има и в Пекин през 2017 г. Най-малко един американски държавен служител, служител на Министерството на търговията, съобщава за странни звуци и внезапни здравословни проблеми - гадене, загуба на равновесие, болки в ушите.
Информацията за китайските инциденти е очевидно непълна, може да има повече случаи, отколкото се знаят, точно както може да има повече пътувания на служители на ГРУ, така че е трудно да се правят сравнения между конкретни епизоди и пътувания на членове на 29155 в Китай. Може би благодарение на това разследване други жертви ще разкажат своите истории и това ще позволи да се установи пълната картина.
Тбилиси, 2021 г. Идентификация на Алберт Аверянов
Джой (името е измислено) се премества от САЩ в Грузия през февруари 2020 г. със съпруга си дипломат и сина си. Те се установяват в Тбилиси в къща на тиха улица, недалеч от посолството. Джой, лекар по образование, работи в частна американска клиника.
На 7 септември 2021 г. тя чака сина си да се върне от училище и пере на втория етаж. Когато изважда дрехите от пералнята, обръщайки се към прозореца, изведнъж усеща нещо подобно на мощна звукова вълна, която прониза главата й отляво, от страната на прозореца, изпълва я с всепоглъщащ шум и с ужасно главоболие. Джой излиза от стаята и влиза в банята, където звукът сякаш изчезва от главата й и тя повръща. Обажда се на съпруга си, който скоро пристига, придружен от служители по сигурността в посолството.
Докато чака съпруга си, Джой поглежда навън, забелязва странна кола, която никога преди не е виждала на тази улица, и я снима. Близо до колата вижда висок, светлокос мъж със слабо телосложение. До него е момиче, и двамата много добре облечени, сякаш отиват на сватба или на театър. Когато мъжът вижда Джой да го снима, бързо се мушва в колата.
От този ден до сега Джой изпитва тежки мигрени всеки ден (каквито никога преди не е имала). Съзнанието й е замъглено, трудно намира стъпалата, когато слиза по стълбите, координацията на движенията е нарушена, започват проблеми с вестибуларния апарат, често ушите ѝ пищят и се появяват проблеми със слуха. Световъртежът е бил толкова силен, че понякога дори й е било трудно да се обърне в леглото. Слухът й е станал свръхчувствителен и дори звукът от климатика й звучал като рев на двигател на самолет.
Джой е диагностицирана в университета Джонс Хопкинс, а диагнозата е потвърдена по-късно в университета в Лос Анджелис: двустранна дехисценция на полукръгъл канал, много рядко заболяване. Може да е вродено, но тогава болестта щеше да се е проявила отдавна, или може да е резултат от нараняване, но Джой е нямала наранявания. Налага се да й направят операция и да й поставят метални пластини от двете страни на черепа. Това облекчава симптомите, но не ги премахва напълно.
Американските следователи не успяват да установят какво е причинило инцидента. Въпреки това, както разбира The Insider, по странно съвпадение в този момент са били в Грузия офицери от ГРУ от звено 29155.
На 30 септември 2021 г. в командировка заминава началникът на звено 29155 генерал Андрей Аверянов. По същото време от Москва излита и синът му Алберт Аверянов, когото баща му взема в своята част преди няколко години. Алберт, въпреки младата си възраст (тогава е на 21 години), вече е натрупал сериозен опит: докато все още е бил студент в Московския държавен университет, през 2017–2018 г. той неофициално "се обучава" в Женева под ръководството на гореспоменатия Егор Гордиенко, който тогава работи в Женева под прикритието на втори търговски представител на Русия в Световната търговска огранизация. След това Алберт става активен член на групата (както се вижда от неговите обаждания и спътници), въпреки че, за разлика от другите, той продължава да води напълно публичен начин на живот, лети в чужбина под истинското си име, играе футбол с приятели за отбора "Евиан" (нула гола в 60 мача), води приятелката си Настя на разходка с неговия Mercedes-Benz ML/GLE - едва ли някой от съучениците му е знаел за тайния му живот. По време на описаните събития Алберт току-що е завършил магистърската си степен във Факултета по глобални процеси на Московския държавен университет (темата на дипломната му работа е "Формиране и институционализация на глобалното ниво на управление на миграционните процеси").
Този ден генерал Аверянов изключва телефона си и е трудно да се проследи по-нататъшният му маршрут, разследващата група е знаела само, че отново се появява в Москва на 10 октомври, по същото време като сина си.
Телефонът на сина показва, че на 30 септември той е отлетял за Ташкент, където на следващата сутрин се е обажда на узбекски мобилен номер от летището. Това обаждане е последното, което Албърт приема в следващите 10 дни. 40 минути след това обаждане, в 8:40 сутринта на 1 октомври, с полет Ташкент-Тбилиси излита от летището.
След това телефонът на Аверянов-младши е в роуминг, но без достъп до мрежата. Девет дни след последното обаждане от Ташкент - и само два дни след инцидента с Джой - на 9 октомври Алберт Аверянов отново включва телефона си в Ташкент (видно от съобщението "Добре дошли в Узбекистан", което получава в същия момент) и на следващия ден се връща в Москва.
Когато на Джой е показана снимка на Алберт Аверянов, тя веднага го разпознава:
"Когато видях тази снимка, веднага спонтанно се почувствах зле. Не мога да съм 100 процента сигурна, че това е точно този човек, но определено много прилича. Дори до ден днешен, когато го гледам, усещам същата интуитивна реакция."
Алберт Аверянов в разговор с The Insider отказва да коментира участието си в инцидента.
Странни съвпадения: Белград и Ханой, 2021 г
Както се вижда от атаката в Тбилиси, членовете на звено 29155 предпочитат да не летят директно до страната на местоназначение, за да направят операциите по-трудни за проследяване. Въпреки това, като се сравнят работните заминавания от Русия от екипи на ГРУ с епизоди на "Хаванския синдром", могат да бъдат открити интересни съвпадения.
Например през 2021 г., преди инцидента в Тбилиси, генерал Аверянов и неговият екип правят още няколко работни пътувания, които всеки път съвпадат с епизоди на "Хавански синдром". И така, вечерта на 17 юли 2021 г. Андрей Аверянов, Роман Пунтус и Вячеслав Долганов отиват в Душанбе и се връщат в Русия в началото на август. Къде са летели не е известно, но на следващата сутрин, 18 юли, полетът излита от Душанбе за Белград, а на 26 юли в Белград се случва инцидент с дислоцирана в Сърбия сътрудничка на ЦРУ, която преди това е работила в отдел, занимаващ се с Русия.
Според американски източници, запознати със ситуацията, тя е била вкъщи вечерта и хранела бебето си, когато усетила нещо, което описва като "удар" - сякаш някакъв лъч е бил насочен към нея. Тя ляга на пода и след това се премества в друга стая. Според нейното описание въздействието е било тясно насочено и е възможно да се излезе от влиянието на този "лъч", като се направят няколко крачки встрани. Според източника тя е сигурна, че детето също го е усетило. Тя е евакуирана и като останалите пострадали е диагностицирана с черепно-мозъчна травма.
А на 8 август Аверянов, Долганов и Пунтус отново са в командировка и пак през Душанбе. Връщат се само след две седмици. Именно в тези дни, около 15 и 21 август, се случват два тежки инцидента с американски граждани в Ханой.
Около 15 август (датата е приблизителна) са ранени 11 души - двама служители на посолството, петима представители на Министерството на отбраната и няколко спецназовци.
Според източници на екипа на Христо Грозев един от пострадалите разказва, че симптомите са били предшествани от усещане за оглушителен шум - "като прахосмукачка или реактивен двигател", след което се е чувствал сякаш гърдите му са притиснати и съзнанието му е замъглено. Друг се е почувствал така, сякаш моментално е бил потопен на стотици метри под водата, последван незабавно от силно замайване и паническа атака.
Няколко дни по-късно е имало нов инцидент: рано сутринта на 21 август служител на ЦРУ, който преди това е работил в Украйна, се е събудил със странни усещания. Отначало чува някакъв нискочестотен звук, а след това сякаш има експлозия в главата си. Той е един от малкото хора, които са били преглеждани от медицинско лице малко преди инцидента, така че лекарите да могат да сравнят биомаркерите в кръвта преди и след инцидента и да сравнят невронните увреждания (повече за това кои биомаркери помагат за идентифициране на мозъчните увреждания, по-долу).
Преди атаката той е участвал в ултрамаратони, а след нея едва е можел да ходи повече от 15 минути и според собствените си усещания "функционира на 35%" заради мозъчна мъгла. Официална диагноза: дисфункция на невронната мрежа и персистираща дисавтономия поради мозъчна травма.
Тъй като все още не е възможно да се установи къде точно е летяла групата на Аверянов от Душанбе през юли и август и - за разлика от Тбилиси и Франкфурт - никой не ги е идентифицирал на място, няма преки доказателства за тяхното участие в тези инциденти. Любопитно е обаче, че действията на звено 29155 са синхронизирани във времето с епизоди на "Хавански синдром".
Загадъчен лиценз
Както често се случва в ГРУ, счетоводният отдел проваля заговора. На 12 декември 2019 г. полковник от ГРУ Иван Терентиев (известен още като "Иван Лебедев"), заместник на Аверянов в звено 29155, изпраща писмо с "разяснения" до началника на отдела за борба с корупцията на президента на Русия Андрей Чоботов. В писмото Терентиев обяснява защо не е включил 100 хиляди рубли в данъчната си декларация, която е трябвало да подаде като част от повишението си на длъжност в президентския кабинет (появявайки се в разследванията на The Insider, Терентиев не може да продължи дейността си в Европа и е изпратен в почетно изгнание като главен федерален инспектор за Сахалинска област).
Терентиев не е бил просто шпионин, а висококвалифициран военен инженер, който е съчетавал работата на заместник-командир на диверсионна група с изследователска работа в Министерството на отбраната (той е съавтор на десетки научни статии, като "Критерии за оценка на ефективността на стрелбата под вода, като се вземе предвид динамичната стабилност на системата "стрелец - оръжие - среда").
Но 100-те хиляди рубли, от които се интересува отделът за борба с корупцията, са платени за нещо друго, а именно за работа във Фондацията за напреднали изследвания (ФПИ), която се занимава с "разработване и създаване на иновативни технологии" във военната сфера.
Отделът за борба с корупцията изисква отчет за това каква работа е била извършена за ФПИ и Терентиев моли своя помощник, подполковник Николай Ежов (известен още като "Николай Кононихин", назначен за главен федерален инспектор за съседната Магаданска област на Сахалин), за да изпрати копие по имейл до Кремъл. Ежов изпраща споразумение, в което се посочва, че Терентиев, като победител в конкурса, ще прехвърли своята "индивидуална работа" на Фондацията. Антикорупционният отдел не остава доволен от този отговор и иска подробно обяснение каква е същността на тази работа.
И тук Ежов изпраща документ, от който следва, че Иван Терентиев е прехвърлил на фондацията "индивидуална работа", озаглавена "Потенциални възможности на несмъртоносни акустични оръжия по време на военни (бойни) операции в града".
Какъв вид "акустично оръжие" разработва Терентиев? Ако става въпрос за оръжия, които използват звукови вълни, тогава би могло да се говори за инфразвукови оръжия, които действат на голямо разстояние и са предназначени да предизвикват паника във врага, или за вълни от звуковия спектър, които предизвикват оглушителен ефект. Малко вероятно е това да е ултразвук, който бързо се абсорбира или разпръсква. Но може би оръжието е наречено акустично по друга причина: микровълновото излъчване при определени условия може да се преобразува в акустичен сигнал от човешкото ухо (ефект на Фрей). Именно този ефект най-вероятно е възникнал в случая на "Хаванския синдром".
(вж "Съществува ли "звуково оръжие" и Куба ли го измисли?")
Какво причинява "Хаванския синдром” и какво общо имат с него лекарите от ГРУ?
"Хаванският синдром" е толкова необичаен феномен, че дълго време изследователите се съмняваха, че изобщо е реален: мнозина го приписваха на психосоматични разстройства или погрешно тълкувани странични ефекти от други заболявания.
Но с течение на времето се натрупват толкова много данни, че става невъзможно да се отрече наличието на този феномен: от стотици оплаквания са идентифицирани няколко десетки добре проверени случая, при които бе ясно установено конкретно увреждане на мозъка.
Разузнавателната общност на САЩ събира група от експерти, които заключават, че Хаванският синдром се причинява от "уникална комбинация от характеристики, които не могат да бъдат обяснени с известни екологични или медицински състояния и могат да бъдат причинени от външни стимули".
Въпреки това през март 2023 г. Службата на директора на националното разузнаване (ODNI) публикува доклад, в който пише, че е "много малко вероятно" Хаванският синдром да е причинен от влияние от чужд противник. Оценката шокира стотици бивши и настоящи дипломати, офицери от разузнаването и техните семейства, които вярват в противното. Много от тях се чувстват предадени от своето правителство заради неспособността му да идентифицира виновника за тяхната трагедия.
Д-р Дейвид А. Релман, микробиолог от Станфордския университет и съпредседател на групата, заявява пред The Insider, че мнозина преди това са смятали Хаванския синдром като странични ефекти на депресия или други заболявания, но (в потвърдени случаи) за повечето част, жертвите са били здрави преди атаката и не са имали депресия, мигрена или нещо подобно. Това се потвърждава не само от техните показания, но и от резултатите от медицински прегледи, през които много от тях са минали по време на дежурство.
Електромагнитната енергия, особено импулсните сигнали в радиочестотния диапазон, правдоподобно обяснява характеристиките на повечето случаи, въпреки че има пропуски в информацията.
Има няколко възможни начина за използване на форми на електромагнитна енергия, всеки със своите изисквания, ограничения и неизвестни. За всички начини има източници, които могат да генерират необходимите стимули, могат да се скрият и имат умерени изисквания за мощност. Използвайки нетрадиционни антени и техники, сигналите могат да се разпространяват с малки загуби във въздуха на десетки или стотици метри и - с известни загуби - през повечето строителни материали.
Въпреки че фактът на увреждането на мозъка при жертвите на Хаванския синдром е извън съмнение, не е напълно ясно какъв вид въздействие е довело до това, отбелязва Релман.
Един от вариантите е импулсно микровълново лъчение, друг вариант е ултразвук, но във втория случай възникват много проблеми: ултразвукът е много по-лесно да се отслаби от всякакви препятствия, като например дебела стена, и разстоянието до жертвата трябва да бъде много по-малко, отколкото при използване на микровълни.
Експериментално е доказано, че импулси от определен тип могат да увредят невроните и миелиновата обвивка на невронните клетки, добавя Релман, и следи (маркери) от това увреждане могат да бъдат открити в кръвта: за невроните това е протеинът NEFL (тънък полипептиден неврофиламент), а ако миелиновата обвивка е увредена - GFAP (глиален фибриларен киселинен протеин). Но тестът за тези маркери трябва да се извърши незабавно, за предпочитане още в първия ден, а не всички жертви са успели да направят такъв тест. Желателно е на пострадалия да му бъдат взети и кръвни изследвания преди пристъпа, за да е по-правилно съпоставянето на биомаркерите, а и такива случаи са още по-малко.
Според констатациите на експертната група:
"Електромагнитната енергия (особено импулсни сигнали в радиочестотния диапазон) правдоподобно обяснява основните симптоми, въпреки че остават някои слепи петна. (...) Използвайки нестандартни антени и методи, сигналите биха могли да се разпространяват с малки загуби във въздуха на десетки и стотици метри и - с известни загуби - през повечето строителни материали. (...)
Външен електромагнитен или акустичен стимул, независимо от честотата, може да достигне и да засегне вътрешното ухо и други части на мозъка, за които групата оценява, че играят ключова роля в причиняването на симптомите. Външният слухов канал може да действа като вълновод, насочвайки външната енергия към вътрешното ухо и мозъка.
Панелът изслушва показанията на няколко души, които случайно са били изложени на електромагнитни сигнали. Въпреки че тези случаи не са били контролирани експерименти, те предоставят интересни доказателства, че такива стимули могат да имат значими клинични ефекти. Въпреки това, те предполагат и че различните хора могат да реагират на един и същ тип стимул по различен начин, което може да обясни част от наблюдаваната хетерогенност в изследваните случаи, когато се появяват такива ефекти. Освен това, експозициите с по-висок интензитет изглежда предизвикват различни симптоми от експозициите с по-нисък интензитет, което предполага, че може да има повече от една променлива или биологичен механизъм. И накрая, ефектите от електромагнитното излагане могат да се натрупат с течение на времето (напр. за няколко часа) и могат също да причинят внезапни, остри симптоми. Екипът обаче подчертава, че потвърждаването или опровергаването на някое от тези предварителни наблюдения ще изисква систематично изследване."
Един от най-проучваните случаи на последствията от "Хаванския синдром" е случаят с Джой, където две клиники независимо диагностицират двустранна дивергенция на полукръгълия канал (синдром на Майнър на името на Лойд Майнър). Това е костен дефект, при който се образуват малки дупчици в полукръговия канал на вътрешното ухо. Основните симптоми включват хиперакузис (когато човек може дори да се чуе как мига или движи очните си ябълки, докато чете), загуба на равновесие, шум в ушите, който пациентите описват като "свистящ" звук или звук, подобен на цвърчене на щурец (това е съобщено от много жертви на Хаванския синдром), мозъчна мъгла и мигрена.
Синдромът на Майнър е изключително рядко и слабо проучено явление, което почти никой не е изучавал в Русия, освен... Кировската военномедицинска академия (ВМЕДА), чийто професор е докторът от ГРУ Сергей Чепур, постоянен консултант на генерал Аверянов, и чийто възпитаник е Александър Мишкин. Именно във ВМЕДА сега работи Александър Ковалчук ("Калинин"), който отлетя в Европа през 2014 г. по време на операцията във Франкфурт. ВМЕДА и Институтът по военна медицина, ръководен от Чепур, са основните тестови полигони, където ГРУ изследва ефекта на своите лекарства и оръжия върху тялото на хора и животни.
Именно Сергей Чепур, като специалист по холинестеразните инхибитори, е бил и остава основен консултант по "Новичок" на офицерите от ГРУ от звено 29155, в телефонните разговори на генерал Аверянов Чепур е един от основните събеседници. Чепур изучава не само биохимията, но и, съдейки по публикациите му, ефектите на радиацията върху мозъка.
По един или друг начин изглежда удивително съвпадение, че по същото време, когато Джой е нападната в Тбилиси, което довежда до появата на нейния синдром на Майнър, този рядък синдром се изучава от лекари, тясно свързани с генерал Аверянов и неговия екип.
Причини и последствия
Защо Кремъл има нужда от подобни атаки? Никой не знае точния отговор, но от разговорите с дипломати става ясно, че тази стратегия има своя ефект: много служители не искат да работят в посока на Русия, осъзнавайки, че могат да останат инвалиди и дори да не получат подходяща помощ - в повечето случаи оплакванията на жертвите са приписвани на психично разстройство.
Сега, след като разследването на Христо Грозев разкри много преки индикации за връзката между инцидентите и операциите на звено 29155 на ГРУ, американските власти могат да преосмислят отношението си към "хаванаския синдром" и да започнат пълно разследване на инцидентите. Самите жертви се надяват на това - не само защото не обичат да ги вземат за луди, но и защото разбират, че ако американските власти не реагират на тези инциденти, те ще продължат.
Трудно е да се каже каква точно ще бъде реакцията, но нападенията срещу дипломати, докато изпълняват задълженията си, особено на територията на посолствата, не могат да останат без сериозни последствия.
Източник: Unraveling Havana Syndrome: New evidence links the GRU's assassination Unit 29155 to mysterious attacks on U.S. officials and their families, Roman Dobrokhotov, Christo Grozev, Michael Weiss, The Insider
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари