
Древен вавилонски химн, датиращ отпреди повече от две хилядолетия, е преоткрит и напълно дешифриран. Констатациите, публикувани в списание Iraq, хвърлят нова светлина върху градския живот в Месопотамия, култовите ритуали и влиянието на природата върху древната литература.
Водени от професор Енрике Хименес (Enrique Jiménez) от Института по асириология към Университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен (LMU), изследователите откриват изгубения от векове "Химн за Вавилон" – поетично произведение от 250 реда, възхваляващо града в неговото величие. Работейки с изкуствен интелект чрез платформата Electronic Babylonian Literature, Хименес и неговият екип съпоставяват тридесет допълнителни фрагмента от ръкописи с частично запазен текст.
"С нашата платформа, поддържана от изкуствен интелект, успяхме да идентифицираме тридесет допълнителни ръкописа, които принадлежат към преоткрития химн – процес, който в миналото би отнел десетилетия", обяснява Хименес.
Съставен в началото на първото хилядолетие пр.н.е., химнът е бил широко разпространен в древния свят, както се вижда от многото оцелели копия.
"Химнът е бил преписван от деца в училище. Забележително е, че такъв популярен текст е останал непознат досега", коментира Хименес.
Написан с клинопис върху глинени плочки, химнът е открит сред известната колекция на библиотеката Сипар. Според легендата, Ной е скрил тази библиотека преди библейския потоп.
Преоткриването е голямо постижение както в месопотамските изследвания, така и в дигиталните хуманитарни науки.
"Химнът за Вавилон" е литературен пеан, който възхвалява архитектурата на града, социалната сплотеност и животворната сила на река Ефрат. Един ярък откъс гласи:
"Ефрат е неговата река — създадена от мъдрия господар Нудимуд —
Тя угасява листата, насища тръстиката,
изригва водите си в лагуна и море…
Стада и овце лежат на зелени пасища,
богатство и великолепие — това, което подобава на човечеството —
се даряват, умножават и царствено се дават."
Най-поразителното в този химн, твърди Хименес, е рядкото изобразяване на природни явления – нещо, което до голяма степен липсва в други произведения на оцелялата месопотамска литература.
"Това е впечатляващо, защото са оцелели само няколко описания на природата от Месопотамия", отбелязва Хименес.
Реконструкция на портата Ищар със сини плочки, Пергамски музей, Берлин, която е била северният вход към Вавилон. Кредит: Rictor Norton / CC BY 2.0
Още по-революционни са пасажите, които описват ролята на вавилонските жени, по-специално като жрици. Никоя по-ранна литература не е описвала толкова живо техните религиозни и социални задължения. Химнът също така говори за космополитно и уважително общество, в което гражданите са учтиви с чужденците.
Вавилон, най-големият град в света от древността и културен център, основан около 2000 г. пр.н.е., се намира на около 85 километра южно от Багдад. Археологическият му обект днес е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Справка: Fadhil, A. A., & Jiménez, E. (2025). Literary texts from the sippar library v: A hymn in praise of Babylon and the Babylonians. Iraq, 1–58. doi:10.1017/irq.2024.23:
Източник: Hymn to Babylon discovered, revealing ancient Mesopotamian city life, Dario Radley, Archaeology News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици