Древен вавилонски химн, датиращ отпреди повече от две хилядолетия, е преоткрит и напълно дешифриран. Констатациите, публикувани в списание Iraq, хвърлят нова светлина върху градския живот в Месопотамия, култовите ритуали и влиянието на природата върху древната литература.
Водени от професор Енрике Хименес (Enrique Jiménez) от Института по асириология към Университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен (LMU), изследователите откриват изгубения от векове "Химн за Вавилон" – поетично произведение от 250 реда, възхваляващо града в неговото величие. Работейки с изкуствен интелект чрез платформата Electronic Babylonian Literature, Хименес и неговият екип съпоставяват тридесет допълнителни фрагмента от ръкописи с частично запазен текст.
"С нашата платформа, поддържана от изкуствен интелект, успяхме да идентифицираме тридесет допълнителни ръкописа, които принадлежат към преоткрития химн – процес, който в миналото би отнел десетилетия", обяснява Хименес.
Съставен в началото на първото хилядолетие пр.н.е., химнът е бил широко разпространен в древния свят, както се вижда от многото оцелели копия.
"Химнът е бил преписван от деца в училище. Забележително е, че такъв популярен текст е останал непознат досега", коментира Хименес.
Написан с клинопис върху глинени плочки, химнът е открит сред известната колекция на библиотеката Сипар. Според легендата, Ной е скрил тази библиотека преди библейския потоп.
Преоткриването е голямо постижение както в месопотамските изследвания, така и в дигиталните хуманитарни науки.
"Химнът за Вавилон" е литературен пеан, който възхвалява архитектурата на града, социалната сплотеност и животворната сила на река Ефрат.
Един ярък откъс гласи:
"Ефрат е неговата река — създадена от мъдрия господар Нудимуд —
Тя угасява листата, насища тръстиката,
изригва водите си в лагуна и море…
Стада и овце лежат на зелени пасища,
богатство и великолепие — това, което подобава на човечеството —
се даряват, умножават и царствено се дават."
Най-поразителното в този химн, твърди Хименес, е рядкото изобразяване на природни явления – нещо, което до голяма степен липсва в други произведения на оцелялата месопотамска литература.
"Това е впечатляващо, защото са оцелели само няколко описания на природата от Месопотамия", отбелязва Хименес.
Реконструкция на портата Ищар със сини плочки, Пергамски музей, Берлин, която е била северният вход към Вавилон. Кредит: Rictor Norton / CC BY 2.0
Още по-революционни са пасажите, които описват ролята на вавилонските жени, по-специално като жрици. Никоя по-ранна литература не е описвала толкова живо техните религиозни и социални задължения. Химнът също така говори за космополитно и уважително общество, в което гражданите са учтиви с чужденците.
Вавилон, най-големият град в света от древността и културен център, основан около 2000 г. пр.н.е., се намира на около 85 километра южно от Багдад. Археологическият му обект днес е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Справка: Fadhil, A. A., & Jiménez, E. (2025). Literary texts from the sippar library v: A hymn in praise of Babylon and the Babylonians. Iraq, 1–58. doi:10.1017/irq.2024.23:
Източник: Hymn to Babylon discovered, revealing ancient Mesopotamian city life, Dario Radley, Archaeology News



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"