Рекордите са за това, за да се чупят. Несъмнено и на Летните олимпийски игри през 2024 г. в Париж, ще има световни рекорди.
Но някои рекорди се задържат десетилетия като рекорда на Стефка Костадинова, останал 37 години, който все пак наскоро подобрен.
Такива упорити рекорди са най-бързите дисциплини на Олимпийските игри - бягането на 100 метра и плуването на 50 метра свободен стил.
Дали не са достигнати границите на човешките възможности?
Колко по-бързо могат да се движат хората по суша или вода?
На сушата рекордите в бягането на 100 метра са от 2009 г. при мъжете и от 1988 г. при жените. Ямайският спринтьор Юсейн Болт пробяга дистанцията само за 9,58 секунди с максимална скорост от близо 45 километра в час, подобрявайки предишния си световен рекорд с малко под една десета от секундата.
Междувременно рекордът при жените се държи от американската спринтьорка Флорънс Грифит Джойнър, която изминава разстоянието за 10,49 секунди.
Въз основа на човешката походка и силата на мускулите ни, изследванията показват, че хората могат да бягат със скорост до около 60 км/ч. Това означава 100 метра за 5,625 секунди. Но реалната скорост на спринта до голяма степен зависи от техниката, обяснява Рос Милър (Ross Miller), биомеханик от Университета на Мериленд в Колидж Парк.
"Спринтът трябва да бъде толкова силен, колкото може да се направи всяка стъпка", посочва Милър. "Максимално, мигновено усилие през цялото време." Максималната скорост зависи от това колко малко време е необходимо на краката ни, за да влязат в контакт със земята, като същевременно прилагат силата, необходима за задвижването ни напред.
Възможно е все още никой да не е бягал с максимална скорост, защото не се е появил човек, който да има тази физическа способност, отбелязва Милър. Или пък може да е така, защото подходящият човек не е имал достъп до обучението или все още не е имало "всички условия за перфектното състезание". През миналия век най-бързото време за бягане на 100 метра е намаляло с една секунда при мъжете и с около три секунди при жените.
Бързината във вода
За хората е много по-трудно да се движат бързо във вода. В дисциплината 50 метра свободен стил рекордът при мъжете принадлежи на Сезар Сиело Фильо, плувец от Бразилия, който през 2009 г. преплува дължината на басейна за 20,91 секунди - малко под една четвърт от средната скорост на бягане на рекордьора Болт.
През 2023 г. шведската плувкиня Сара Сьострьом преплува дистанцията за 23,61 секунди, което е рекордът при жените. И двете най-добри времена са с около три секунди по-малко от първите рекорди, поставени през 70-те години на миналия век.
Плуването е по-бавно от бягането главно защото водата е много по-плътна от въздуха, обяснява Тимъти Вей (Timothy Wei), специалист по динамика на флуидите в Северозападния университет в Еванстън, щата Илинойс, но също така самата структура на човешкото тяло не е аеродинамична и създава огромно съпротивление.
За скоростта на плуване не е известно колко място има за подобряване на рекордите. Плуването с тяло, успоредно на повърхността на водата, може да помогне за премахване на съпротивлението на нашите не толкова идеални форми. Свръхбързите плувци в свободен стил също така вдигат лактите си възможно най-високо над водата, потапяйки ръцете си драматично близо до перпендикуляра с водата, за да се изтеглят напред.
"Ако техниката е правилна и се увеличи скоростта на удара възможно най-много", казва Уей, "тази комбинация ще помогне да се увеличи скоростта."
Справка: The biological limits to running speed are imposed from the ground up; Peter G. Weyand, Rosalind F. Sandell, Danille N. L. Prime, and Matthew W. Bundle; Journal of Applied Physiology https://doi.org/10.1152/japplphysiol.00947.2009
Източник: World record speeds for two Olympics events have fallen over time. We can go faster, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари