Каква е "критичната маса" учени, за да доминират в дадена научна област

Ваня Милева Последна промяна на 04 януари 2023 в 00:01 1923 0

Кредит: ILRI/Flickr (CC BY-NC-ND 2.0)

За да разберат дали съществува определена "критична маса" от учени, необходима на даден регион, за да доминира в определена научна област, австрийски учени проследяват движението на милиони техни колеги по света.

Когато политиците и инвеститорите искат да превърнат своя регион в лидер в дадена област на научните изследвания преди да могат да се възползват от ползите от това, ще са нужни финансови инвестиции за закупуване на научно оборудване и привличане на изследователи.

Богатите стават по-богати

Според учените от Complexity Science Hub в Австрия "ранните инвестиции в нови изследователски области са ключов фактор за научна доминация. След като някой е създал нова област на изследване или е изобретил технология, вероятността другите да го последват е по-голяма.

От своя страна един голям изследователски център е по-вероятно да привлече нови сътрудници, като по този начин стимулира развитието на своята област. Този феномен „богатите стават по-богати“ е в основата на развитието на научната сила в даден регион. А мобилността на учените стимулира развитието на научните дисциплини. Тогава въпросът е колко учени трябва да наеме един регион, така че други учени да намерят средата му привлекателна и да се присъединят към неговите институции?

Няма критична маса

За да отговорят на този въпрос, изследователите се фокусират върху три научни области, които в момента се радват на нарастваща популярност: полупроводници, ембрионални стволови клетки и изследвания, свързани с интернет. След като проследяват движението на 20 милиона изследователи от около 98 000 академични институции, екипът не откри доказателства за съществуването на минимален брой изследователи, които да бъдат наети или казано на технически език: не съществува критична маса за успешно стартиране и провеждане на нова изследователска област.

Бъди пионер

Всъщност ако изследователите в даден регион успеят "да хванат гребена на вълната" и да станат пионери в някоя научна област, вероятността за успех е по-голяма. Логично е, че регионите, които рано навлязат в новите технологии, обикновено доминират в съответните научни области в бъдеще, обясняват авторите на проучването.

Китай: Догонването е скъпо

На закъснелите страни се налага да работят изключително усилено, за да постигнат подобни резултати

Ако даден регион не е бил пионер, но все пак иска да постигне лидерство в дадена област на научните изследвания, той трябва да положи изключителни усилия, за да навакса изоставането си.

"Стратегическите интервенции трябва да бъдат устойчиви в продължение на десетилетия, за да се конкурират за водеща позиция в дадена област, както е видно например в китайската наука за полупроводниците, където процесът на догонване започна в края на 70-те години и доведе до доминираща роля днес", казват авторите. За сравнение, САЩ са започнали още през 40-те години на миналия век

Специално разработеният от изследователите модел може да обясни модела на развитие на Китай - как той завладява определени изследователски области и увеличава броя на учените, които публикуват в тези области.

"В края на краищата Китай има едни от най-бързо развиващите се институции в света. С помощта на нашия модел може ясно да се види, че Китай намалява разликата със САЩ, като потенциално поема огромни разходи, но също така показва способността си ефективно да се занимава с изследвания с голямо въздействие. Макар че в някои случаи първите участници могат да имат предимство, не е непременно невъзможно по-късно присъединилите се да настигнат или дори да надминат първите участници в дадена научна област" , подчертават изследователите.

Резултатите ясно показват, че ако регионите искат да станат лидери в някоя област, те трябва да се опитат да се включат в нея още в началото. Възможно е да се навакса изоставането, но това е свързано с огромни финансови разходи. Трябва да се отбележи, че може да има и допълнителни фактори, които влияят върху научния потенциал на даден регион. Не е сигурно например, че Индия ще успее да повтори "историята на успеха" на Китай.

Справка: Scale-free growth in regional scientific capacity building explains long-term scientific dominance
Vito D.P.Servedio, Márcia R.Ferreira, Niklas Reisz, Rodrigo Costas, Stefan Thurner
Chaos, Solitons & Fractals DOI: https://doi.org/10.1016/j.chaos.2022.113020 

Източник: Try to be a pioneer
COMPLEXITY SCIENCE HUB VIENNA

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !