Академична лекция на доц. д-р Славия Бърлиева, директор на Кирило-Методиевския научен център на БАН, по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост:
В духа на българското председателство бих искала да свържа утрешния празник с тазгодишния кирило-методиевски юбилей, който отбелязва едно от събитията, направили ни част от Европа. Това е 1150 – годишнината от освещаването на славянските книги в Рим от папа Адриан II, с който акт всъщност старобългарският език става третият културен език в Европа, разчупвайки гръко-латинския характер на европейската писмена култура. Десетилетия след това в България е създадена кирилицата, наречена така от първите български книжовници в памет на техния гениален учител. Единадесет века по-късно България внесе официално тази азбука в Европейския съюз, ставайки негов член. В перспективата на нашия утрешен Европейски 24 май, бих искала да проследя един друг европейски аспект на кирилометодиевската традиция – превръщането на култа към светите братя в общоевропейски чрез енцикликите на римските папи през Модерната и Постмодерната епоха.
През съвременната епоха католическата църква издава поредица официални документи, които съдържат оценката на апостолическия престол за живота и делото на славянските апостоли. На практика това са повече от 900 енциклики, апостолически послания, декрети, молитви, проповеди, писма – все свързани със Солунските братя.
След 1870 г., когато Римският епископ загубва своята светска власт, а Рим е включен в състава на Италианската държава, Ватиканската курия се стреми да отстоява позициите на католическата църква от една страна чрез създаване на масови демократични движения, а от друга – чрез сближаване и обединяване на всички християнски църкви под своята егида. Този стремеж към сближаване е насочен най-вече към православната църква, чието единение с католицизма до голяма степен зависи от верското единство на славяните. Икуменическите идеи на папския престол и славянското християнство намират своята пресечна точка в старата кирило-методиевска традиция. Тази традиция се интерпретира като символ на приобщаването на славянството към европейската цивилизация, а Кирил и Методий се разглеждат като символи на икуменическото единство. Това е и основната идея на първата папска енциклика за двамата славянски апостоли – Grande munus, обнародвана по повод хилядагодишнината от писмото на папа Йоан VIII, с което той утвърждава Методий като Панонски епископ. С “Grande munus” папа Лъв XIII обявявя славянските първоучители за “апостоли на икуменическото единство”, включва празника им в Римския календар на 5, после на 7 юли и ги канонизира за светци. Изтъквайки принадлежността на Солунските братя към апостолите на Западната църква, а след това изброявайки евангелизираните от тях области (Моравия, Панония, България, Далмация, полските земи), енцикликата аргументира правото на курията за юрисдикция над всички тези области. Последвалото я апостолическо писмо до чешките епископи Bene cognitum от 14 юли 1881 г. съвсем недвусмислено подкрепя тези претенции. Тези документи не успяват да притъпят противоречията между православието и католицизма и двете общности посрещат силно противопоставени юбилейните тържества в памет на 1000-годишнината от смъртта на Методий, а Велеград и Киев се очертават като два противостоящи си центъра на католическия и православния панславизъм. Въпреки това през 1894 г. Лъв XIII отново се обръща към славянските народи в името на техните апостоли, за чието въздигане се е погрижил. “Направих това – пише папата, за да се породи задълго между славяните и Римския понтифекс прекрасно разбирателство” (апостолическо писмо Praeclara gratulationis).
В своята икуменическа дейност следващите предстоятели на Римската църква също най-настойчиво интерпретират фигурите на Кирил и Методий като символи на християнското единство. Папа Бенедикт XV им посвещава писмото си Saepe nobis от 30 ноември 1921 г., а папа Пий XI ги нарича “украса и слава на Църквата” и апостоли, присъединили славяните към “паството на Петровите наследници” в писмото си Quod S. Cyrillum. В повечето от изброените документи основен символ на икуменическата трактовка на кирило-методиевската идея е предсмъртната молитва на св. Кирил от неговото Пространно житие ”( гл.VIII) : “Господи,…издигни Твоята църква с множество и съедини всички в единодушие”.
Пoнтификатът на папа Йоан XXIII ,, белязва с по-голяма широта и демократичност тълкуването на Кирило-Методиевото дело. Папата, който в продължение на 10 години е папски визитатор в София, е добър познавач на старобългарския език, старобългарската литература и на историята на православието. Това привнася към чисто догматическите елементи на неговите слова и писма и една ясно забележима културно-историческа окраска. При откриването на Словашкия институт “Кирил и Методий”в Рим Йоан XXIII нарича славянските апостоли “идеал, наследство и символ на славянския дух и на слвянския гений”. Неговото апостолическо писмо “Magnifici eventus”, посветено на хилядогодишния юбилей на Моравската мисия също подчертава, че Кирил и Методий са присъединили славянските народи към световната цивилизация.
Следващите предстоятели на Римския престол влагат в тази идея същия икуменически дух, обогатен с признанието за нейното културно значение. Когато през 1963 г. отново намерените мощи на св. Кирил тържествено биват положени в базиликата “Сан Клементе”, папа Павел VI произнася слово, в което нарича тези мощи “залог за единство с апостолическия престол”. Неговото послание “Аntiquae nobilitatis”, oтбелязващо 1100-годишнината от смъртта на Кирил, също търси в дейността му стремеж към единство на църквата. Това писмо обявява двамата славянски апостоли за миротворци-пример за славянските народи.
Йоан-Павел II е папата, който безспорно най-последователно подчертава значението на Кирило-Методиевото дело за изграждане на духовното единство на европейската цивилизация наред с останалите апостоли и евангелизатори на Европа. Във всяко от посланията си, в които споменава Солунските братя, папата подчертава своето преклонение пред тях – като първия славянин, предстоятел на Римокатолическата църква пред първия архиепископ, хиротонисан в Рим за славянските народи и пред неговия брат. Апостолическо писмо “Egregiae virtutis”, издадено по повод на 1100-годишнината от ръкополагането на Методий за Панонски епископ и 100-годишнината от обнародването на “Grande munus”, обявявя двамата славянски светци за съпокровители на Европа заедно с основателя на западното монашество Бенедикт Нурсийски.
В този акт папата се осланя на своя предшественик папа Павел VI, който за първи път прилага тази практика в европейски мащаб, провъзгласявайки св. Бенедикт за патрон на цяла католическа Европа – като крайъгълен камък на европейската християнска цивилизация, почиваща върху дейността на създадения от него орден и постигната не с меч и огън, а с кръста, книгата и ралото в цялото пространство от Средиземноморието до Скандинавия и от Ирландия до равнините на Полша. Във всички концепции за духовно единство границите на Европа са очертани според древната романо-германска традиция, като демаркационна линия между цивилизованите народи „въпитани в духа на съвместното съществуване и гражданското общество” и изостаналите варвари, които продължават да водят един живот суров и див (Fulgens radiator). Политиците са възприели смаляването на същинска Европа, съгласявайки се желязната завеса като граница между Изтока и Запада да се издигне от Щетин до Триест, заменяйки традиционното деление от Източна Балтика до Черно море. Затова не е чудно, че Общият пазар, първата европейска икономическа организация, създадена през 1950 г. обхваща територия почти съвпадаща с територията на средновековната Франкска империя…
Eнциклика Slavorum Apostoli, 2 юни 1985 г., обнародвана по повод 1100-годишнината на Методий заявява “Кирил и Методий осъществиха на дело онова съвършено общение в любовта, което предпазва Църквата от всякакъв вид етнически партикуларизъм или ексклузивизъм, както и от всякакво националистическо високомерие”, заяви папата. Светият отец разкри и мотивите си за този акт:
“Да присъединим двамата Солунски братя към основателя на западното монашество, означава косвено да подчертаем онази двойна църковна и културна традиция, тъй многозначителна за нашия континент. Както у св. Бенедикт, така и у светите Кирил и Методий Европа открива отново своите духовни корени.”
Папа Войтила, от самото начало на своя понтификат, многократно спменава св. Кирил и Методий и като представители на християнския Изток, и като свързващо звено – мост между двете традиции на Христовата църква.
Докато неговите предшественици виждат в Славянските апостоли преди всичко добър пример на гръцкото (или гръко-славянското) подчинение спрямо Римския престол, Йоан Павел II ги смята за модел и символ на екуменическия диалог между разделените църкви на Изтока и Запада. Именно с това той въвежда в официалата доктрина на Римската църква идеята за Европа като общност на двете традиции; учейки да не се противопоставя повече Бенедиктинска (т.е. латинска, католическа, западна) Европа на Европа на Кирил и Методий – гръко-славянска, православна, източна:
„Европа е християнска в своите корени. Двете форми на великата традиция на Църквата, източна и западна, двете форми на култура са взаимно свързани като белите дробове на един и същ организъм (cf. “Redemptoris Mater”, 24). Такава е мъдростта на миналото, такова е наследството на народите, обитаващи нашия континент. (Euntes in mundum 12)
През октомври 1999 г., на прага на третото хилядолетие Папата затваря, както в географски, така и в хронологически, конфесионален и социален аспект кръга на европейските покровители с три значими за западното християнството жени – светици. Това са св. Катерина Сиенска (учителка на Църквата, миротворка и реформаторка), св. Бригита Шведска (смирена майка, мистичка и основателка на религиозен орден) и св. Терезия Бенедикта (Едит Щайн – еврейка, философка и феминистка, загинала в нацистки лагер). Този акт разчупва в европейска перспектива двуполюсната конфигурация на съпокровителите Бенедикт/Кирил и Методий; респ. Изток/Запад и я отваря и в други измерения. Шестимата закрилници представят според учението на Римската църква християнския фундамент на Европа в неговото национално и духовно многообразие, а също така и възможността да се преодолее разпокъсаността и противоречията със силата на вярата.
Сегашният Римски епископат последователно признава универсалния характер на мисията на Солунските братя, възприемайки я като предпоставка да се зароди единство в многообразието и традициите на различните култури. Папа Франциск изрази надежда, че Кирил и Методий ще помогнат заедно със св. Бенедикт Нурсийски щото “тази наша Европа да не изпада в нестабилността на краткотрайните и крехки отношения и ще ни научат какво е любовта между хората” (14 фебра 2017)
Само преди десетина дни, на 11 май 2018 г., папата подчерта нуждата да се търси по-тясно единение и неразривната връзка между духовност и култура : “Поради това, – каза негово Светейшество – не е достатъчно да препотвърждаваме схемите на миналото, а да търсим нови и смели пътища за нашето съвремие, които ще ни доведат до единството, към което сме тръгнали.
Нека се вслушаме в тези думи и да отдадем дължимото на светите братя, в основата на чиято мисия стои срещата, диалогът и опознаването на другия – всичко онова, която допринася за една Нова, модерна Европа, способна да се възползва от богатството на общите си културни традиции!
Честит празник!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари