Отдавна е установено, че някои мъже стават агресивни, когато решат, че не са достатъчно "типични мъже" за пред обществото. Кога се появява това поведение по време на развитието и защо? Ново проучване на екип изследователи в областта на психологията показва, че подрастващите момчета могат да реагират агресивно, когато сметнат, че мъжествеността им е застрашена - особено момчетата, израснали в среда със строги, стереотипни норми за пола.
Констатациите, публикувани в списание Developmental Science, подчертават последиците от социалния натиск, на който са подложени много момчета, за да бъдат мъжествени според стереотипа.
"Знаем, че не всички мъже реагират агресивно в ситуация на заплаха за усещането им за собствената им мъжественост - в предишни работи сме установявали, че предимно мъжете, чиято стереотипна мъжественост е подложена на социален натиск, са най-агресивни при такива заплахи", обяснява Адам Станаланд (Adam Stanaland), постдокторант в Нюйоркския университет и водещ автор на статията. "Сега имаме доказателства, че някои момчета в юношеска възраст реагират по подобен начин, което сочи основите на тези потенциално вредни процеси."
"Освен с агресия, заплахите за мъжествеността се свързват с широк спектър от негативни, антисоциални нагласи, като сексизъм, хомофобия, политически фанатизъм и дори антиекологични нагласи", добавя Станаланд. "Нашите констатации призовават за активно противопоставяне на ограничителните норми и социалния натиск, особено по време на пубертета и идващи от техните родители и връстницида бъдат стереотипно мъжествени, с които момчетата се сблъскват.“
Проучванията отдавна показват, че нещо, възприемано като съмнение, че са "типични мъже" - съответствието на външния вид и поведението с обществените очаквания за жени и мъже - могат да накарат тинейджърите да се държат агресивно, опасно поведение, целящо да утвърди тяхната типичност.
Изследователите в новото проучване се опитват да разберат развитието на това явление и социалната среда, в която то се проявява.
Станаланд, като докторант в Университета Дюк, ръководи този експеримент, в който участват повече от 200 юноши от САЩ и един от техните родители. Момчетата първо съобщават до каква степен мотивацията им да бъдат мъжествени е вътрешно мотивирана или по-скоро се ръководи от желанието да получат одобрението на другите хора или да избегнат тяхното неодобрение. След това момчетата играят на игра, в която отговарят на пет въпроса, стереотипни за мъжествеността (напр. "Кой от тези инструменти е отвертка с глава Филипс?"), и на пет въпроса, стереотипни за женствеността (напр. „Кое от тези цветя е мак?“). На случаен принцип им е казано, че резултатът им е или нетипичен за техния пол (т.е. повече приляга на момичетата и представлява "заплаха" за мъжествеността им), или типичен за техния пол (т.е. повече прилича на другите момчета и не представлява заплаха).
За да измерят агресията, авторите на изследването след това са поискали от участниците в изследването да участват в когнитивна задача: да попълнят серия от думи (напр. „GU_“), които могат да бъдат попълнени или агресивно (напр. „GUN“), или не (напр. „GUY“ или „GUT“). При тази често използвана задача основният показател е делът на агресивните завършвания на думи.
В проучването са взети предвид и демографски и други променливи. В опит да се определи етапът от живота, в който половата типичност може да окаже влияние върху агресията, момчетата, с одобрението на родителите, отговориха на въпроси от Скалата за пубертетно развитие - стандартен и валидиран показател за пубертета. Те отговарят на въпроси, свързани с промените в гласа им и растежа на косата на лицето, оценени по следната скала: 1 = все още не е започнал, 2 = едва е започнал, 3 = определено е започнал или 4 = изглежда завършен. Като се има предвид чувствителността на тази скала, на участниците е било позволено да изберат „Не знам“ или „Предпочитам да не казвам“ на всеки въпрос.
Накрая изследователите разглеждат източниците от околната среда, които биха могли да окажат натиск върху момчетата, за да бъдат мотивирани да бъдат типични представители на пола, включително натиска, който те казват, че изпитват от връстници, родители и от самите себе си. Те също така попитаха участващите родители за техните убеждения, свързани с пола.
Въпросите и данните могат да бъдат намерени на сайта на Центъра за отворена наука.
Резултатите от експеримента показват следното:
- Подобно на младите възрастни мъже, юношите в средата и края на пубертета (но не и преди това) реагират с агресия на възприеманите заплахи за тяхната полова типичност.
- Агресията се засилва сред момчетата, чиято мотивация да бъдат полово типични се дължи на натиск от страна на другите (т.е. водени от социални очаквания), а не от самите тях.
- Момчетата, при които е най-вероятно да се прояви тази "мотивация, предизвикана от натиск", са тези, чиито родители са подкрепяли стереотипни убеждения за статуса и властта на мъжете (напр. че мъжете трябва да имат повече власт от хората от другия пол).
"Мъжката агресия представлява предизвикателство за обществата по света, вариращи от обществената безопасност до интимните лични отношения", отбелязва Андрей Цимпиан (Andrei Cimpian), професор в катедрата по психология на Нюйоркския университет и старши автор на статията. "Чрез идентифициране кога и защо някои момчета започват да показват агресивни реакции на заплахи за мъжественост, това изследване е първа стъпка в предотвратяването на развитието на "крехка" мъжественост – мъжественост, която трябва постоянно да се доказва и утвърждава – и техните много негативни последици сред възрастните мъже."
Справка: Adam Stanaland, Sarah Gaither, Anna Gassman‐Pines, Daniela Galvez‐Cepeda, Andrei Cimpian. Adolescent boys’ aggressive responses to perceived threats to their gender typicality. Developmental Science, 2024; DOI: 10.1111/desc.13544
Източник: When certain boys feel their masculinity is threatened, aggression ensues, New York University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари