Повечето хора всеки ден се срещат с вездесъщите банкомати. Бившият шеф на Федералния резерв Хол Волкър (Paul Volcker) ги нарече ,,единствената полезна иновация в банковото дело“. Независимо от безспорното им място на елемент в съвременната градска култура, тези машинки обикновено се губят във водовъртежа на всекидневните събития и малцина се замислят как те са се превърнали в основа на съвременните кешови плащания.
Банкограф
Първата машина, която би могла да се нарече праобраз на съвременния банкомат, е т.н. банкограф. Създаден е през 1939 г. от американския изобретател от арменски произход Лутър Джордж Симджян (Luther George Simjian). Идеята била да се конструира устройство, което да може да работи пряко с клиентите на банката без помощта на човека-касиер. Това чудо можем да наречем прадядо на съвременния банкомат, макар то да имало доста ограничени функции. За него се знаят доста малко подробности. Симджян конструирал устройство, което позволявало на клиентите на банката да извършват депозитни транзакции (да внасят банкноти и монети по сметките си) 24 часа в денонощието, без да комуникират с банков служител. То дори издавало квитанции, а също така и предоставяло на потребителя снимка на депозираните пари, заснети от вградена камера. Устройството обаче нямало обратната функционалност - да изплаща пари от клиентската сметка.
Симджян дълги години го доразработвал и едва през 1960 г. го патентовал, а на следващата година от нюйоркската Citibank инсталирали банкографа на един от клоновете си. След шест месеца обаче машината била извадена от употреба поради изключително слабия клиентски интерес. Въпреки получената снимка, клиентите явно нямали доверие, че ще видят обратно парите си. Както коментира по-късно огорченият изобретател, ,,явно единствените му клиенти са били проститутки и крадци, които не искат да се покажат пред касиера лице в лице“.
Схема на банкографа
Ваучери
Първият банкомат в съвременния смисъл, който изплащал пари срещу платежен инструмент, се появил през 1967 г. в английската банка Barclays. Конструиран е от шотландеца Джон Шефърд Барън (John Adrian Shepherd-Barron). Той бил служител в компанията De la Rue – производител на хартия за банкноти.
Идеята дошла у Барън, когато веднъж закъснял да изтегли пари от банката. Той се размислил дали обслужването в такъв случай не може да стане подобно на това, което извършва уличен автомат за продажба на шоколад. Тъй като банкоматът на Шефърд нямал пряка връзка с банковите сметки на клиентите, максималното количество пари, което можело да се изтегли, било ограничено до 10 паунда. Това ставало с помощта на специален хартиен ваучер (на практика чек), издаден предварително от банката. За да бъдат защитени ваучерите от подправяне, върху тях се нанасял специален белег от въглерод 14, безопасен за човека. Малко след 1967 той усъвършенствал откритието си, заменяйки хартиените ваучери с първите пластики-карти. При тях номерът на банковата сметка се изписвал през отвори, подобни на тези на перфокартите на първите електронноизчислителни машини. Поради ограничените функционалности обаче, и този банкомат просъществувал кратко време.
Банкоматът се появява на сцената вследствие на цяла верига нововъведения. Той обединява напредъка в областта на стоманообработката, усъвършенстването на видеотерминалите, пластиките, магнитната информационна лента и операционната система Windows. Също така роля изиграва и алгоритъмът, свързващи ПИН-а със сметката на клиента. По-раните банкомати работели само с определени разпознавателни знаци – напр. пластмасови или метални жетони, издавани от конкретна банка, а дори понякога и точен неин клон. Някои от банкоматите не връщали жетоните след транзакцията, защото нямали тази механична функционалност, и след това знаците били връщани на клиентите в банковия клон или по пощата. Досадно, нали? В резултат на всичко това, ранните банкомати били тромави, недружелюбни и негъвкави устройства. Те можели само да дават пари срещу жетони.
Експерименталният период отнел на банките повече от 10 години. Тъй като първите такива устройства се появили преди широкото разпространение на дебитните и кредитните карти, повечето потребители работели само с парите, които държели у себе си. С изключение на САЩ и Франция, от удобството на чековите книжки се възползвали само по-състоятелните клиенти.
Всъщност банкоматът станал устройството, което ускорило напредъка при изграждането на система за общуване в реално време между главен сървър и отдалечено устройство. Шведска банка купила такава система от IBM и я въвела през 1968 г. Тази компания си сътрудничила и с британската Lloyd's Bank и така подобна система се появила и във Великобритания през 1973 г.
През 1980-те години някои компании, иначе дали много на развитието на това устройство (като Chubb, De La Rue, Docutel и Asea-Metior), напуснали пазара, защото не издържали на динамиката на развитие на електронните комуникации. Банка Citibank не успяла да комерсиализира своите устройства CAT-1 и CAT-2, но продължила да ги използва в собствена мрежа чак до началото на 90-те години.
Историята на банкоматите помни и големи провали. Това се случило напр. не на кого да е, а на самите IBM, които през 1987 г. планирали да поразят конкуренцията, пускайки на пазара машината IBM 4732. Нейният голям проблем обаче бил, че не била съвместима с предишните, вкл. напълно успешната IBM 3624. Защото при несъвместимите компютърни части е лесно – връщате процесора в магазина и заявявате, че Вашата дънна платка има различен процесорен цокъл. При тези два банкомата обаче се оказало, че новият модел на IBM не отчита транзакциите, правени в предишни модели. Този куриозен случай всъщност отказва компанията да развива производство на банкомати.
Все повече увеличаващото се разпространение на банкоматите довело и до увеличение на техните производители, като Diebold в САЩ; Phillips, Olivetti и Siemens-Nixdorf (в момента — Wincor-Nixdorf) в Европа; Fujitsu, GRG, Hyosung и Hitachi в Азия.
Кой всъщност изобрети машината за пари?
През 1966 г. шотландският инженер Джеймс Гудфелоу (James Goodfellow) патентовал четирицифрен защитен код.
Тук вече става интересно. През 1967 г. същият изобретател подал заявка за US патент № 3905461 A – устройство за автоматично изплащане на средства от банкова сметка. В средата на 60-те г. той работел в компанията Kelvin Hughes, подразделение на Smiths Industries и получил задача да разработи устройство, което да изплаща на хората пари, след като работният ден свърши.
,,Решението беше пред всичко да създам машина, способна да разпознава клиента. И аз направих такъв автомат, а след това и ПИН код и тоукън за авторизация“ – разказва Гудфелоу. Тоукънът представлявал пластмасова карта с дупчици.
В патента на машината е обяснено, че тя трябва да съдържа карточетец и клавиатура и да се монтира на стената на банковия клон. Първият банкомат, създаден по този прототип, без инсталиран през 1967 г. в Westminster Bank, след това преименувана в NatWest.
Независимо от патента обаче, лаврите на изобретателя отишли към друг човек – добре познатия ни Джон Барън. А Гудфелоу има право да съжалява, защото, макар устройството на Барън да станало по-известно, той никога не го патентовал.
,,Единственото, за което съжалявам, е, че никога не съм говорил много за себе си. Аз мълчах чак до 2005 г., когато Шефилд-Барън получи награда като изобретател на банкомата. Това ми беше като кост в гърлото. От 1966 до 2005 г. аз не казах нито дума по темата, което беше огромна грешка“.
Гудфелоу признава, че той не е измислил самата концепция за банкомат, но се смята за автор на работещ прототип. ,,Ако си спомним историята на братя Райт, ще видим, че те не са измислили идеята за полет – дотогава толкова много хора са се опитвали да го направят. Но те са първите хора, на които се е удало да полетят, и затова са наричани изобретатели на самолета. Аз смятам, че по същия начин на мен принадлежи изобретателството на банкомата“.
През миналата година обаче правителството на Великобритания официално призна Гудфелоу за създател на автоматичния касиер. В актуалното издание на книгата Life in the United Kingdom (предназначена за желаещите да получат британско гражданство), изобретателят и изобретението му са упоменати в раздела ,,Най-големите изобретения на ХХ век“. През 2006 г. той получи и британски орден, но като изобретател на ПИН кода.
А най-интересното е, че като награда за регистрацията на патента Гудфелоу е получил само 15 долара от компанията си работодател. Изобретателят е регистрирал изобретението си в 15 страни, и за всяка от тях е получил по 1 долар. ,,Можете да си представите как се чувствам, когато виждам как висшите банкови мениджъри получават милионни бонуси всяка година. Надявам се, че те са дали на банковата индустрия много повече от мен, за да ги заслужат“ – казва днес 79-годишният Гудфелоу.
През 1969 г. американският инженер от германски произход Доналд Уетцел (Donald C. Wetzel), вицепрезидент за компанията Docutel, практически изобретил съвременния уличен банкомат, който приема карти с магнитна информационна лента. Производството на такива карти било скъпо и затова банката Citibank се захванала с идеята на Ветцел и започнала да я развива. Широко разпространение обаче банкоматите получили едва през 1980-те години. Проблемът с ,,работното време“ до голяма степен бил същият, както и с предходните варианти на банкомата. Едва тогава се появила техническа възможност заявката на клиента да бъде сверявана с наличността по неговата сметка. Максималното количество пари, достъпни за изтегляне, отново било ограничено. Банкоматът ,,изплювал“ еднаква сума, запечатана в плик. Първите банкомати също така нямали и екран, което обаче не било чак такъв проблем, тъй като разнообразието от услуги така или иначе не било голямо.
От съвременна гледна точка първите банкомати били направо огромни. Всички вътрешни детайли били изработвани от стомана. Корпуса на първия уличен банкомат специалистите на Docutel изработили от стоманен лист с дебелина 1,6 см. Разбира се, целта била да се повиши и сигурността – смятали, че за да се отвори такъв корпус, е нужна осемчасова работа с газова горелка. В самото устройство имало толкова много жици, че ако се получело прекъсване, бил необходим цял ден да се открие мястото на повредата.
Настояще и бъдеще
Производителите на банкомат от самото начало се замислили върху въпроса, защо устройството служи само за теглене на пари, а за да се погаси изтеглен кредит например, трябва да се отиде в банков клон. В резултат в началото на 1990-те г. се появил първият депозитен банкомат – т.н. cash-in, за разлика от класическия – cash-out. Отначало операцията по внасяне на пари чрез банкомат отнемала няколко дни! Да, защото клиентът трябвало да пакетира парите в плик, да набере на клавиатурата размера на количеството (сумата) и да сложи плика в процепа. След това обаче парите се зачислявали на сметката едва след като банкови служители ръчно проверят съдържанието на плика.
С усъвършенстването на технологиите за проверка на истинността на банкнотите обаче това отпаднало. Съвременните депозитни банкомати приемат пари банкнота по банкнота или като цяла пачка. Освен това колкото по-съвременен е банкоматът, толкова повече валути може да разпознава той. Също така съществуват и банкомати, приемащи пари в онлайн режим.
Независимо от всичко това обаче, банкоматите не могат да се справят съвсем без човешка намеса. Двете най-популярни ситуации, при които е необходимо банкоматът да се обслужи от банков служител, е попълването му с пари и събирането от него на забравени карти (сещате се, нали, за онзи момент, когато пропуснете да вземете картата си до 30 секунди, и банкоматът веднага Ви я ,,гълта“).
Знаем, че в последните години световните платежни оператори Visa и MasterCard активно рекламират предимствата на безконтактните карти. Би било логично да се очаква, че в скоро време ще се появят и банкомати, предоставящи пари и чрез безконтактни карти, но водещите производители на банкомати се отнасят към такава идея много сдържано. Наскоро един търговски представител заяви, че безконтактните плащания са много уязвими откъм измами, поради което компанията в обозримо бъдеще едва ли ще пусне на пазара банкомат с такава функция.
В същото време от друга голяма компания-производител на банкомати – германската Wincor Nixdorf – уверяват, че машините могат да бъдат снабдени с безконтактна функционалност, даже от фирмата вече били продали такива устройства в Латинска Америка и Азия.
Друга насока на развитие на съвременните банкомати са биометричните технологии. В Малайзия и Япония банките активно използват карти, на които са записани пръстови отпечатъци например. Такива устройства са разположени в някои търговски центрове. Като скоба можем да отбележим, че има страни в света, където ПИН кодът на картите е 6-цифрен.
Биометрични разработки имат и американските производители на банкомати. Например, компанията Diebold тестваше устройства с функция iris scan (сканиране на ириса на окото) в САЩ и с идентификация чрез пръстови отпечатъци – в ЮАР. Но това не означава, че те се отказват от класическия ПИН код.
Антон Оруш, Sandacite.bg – http://www.sandacite.bg
Източници:
ATM / ABM Prototype 1966 - http://5feet12inches.tumblr.com/post/21646658249/atm-abm-prototype-1966
Automated teller machines - http://www.history.com/topics/inventions/automated-teller-machines
Biometric ATM gives cash via 'finger vein' scan - http://edition.cnn.com/2010/WORLD/europe/07/05/first.biometric.atm.europe/
The ATM guy - http://prsync.com/wells-fargo/the-atm-guy-24112/
This Day in History – 1969 First ATM opens for business - http://lprnoticias.com/2015/09/02/this-day-in-history-1969-first-atm-opens-for-business/
US 3905461 A - http://www.google.co.uk/patents/US3905461
История банкоматов - http://www.beznal.pro/biblioteka/1061-istoriya-bankomatov.html
История возникновения АТМ - http://citvrn.ru/?page_id=800
История появления первого банкомата - http://www.officeplankton.com.ua/int/istoriya-poyavleniya-pervogo-bankomata.html
История создания банкомата - http://to-bank.com/bankovskie-uslugi/bankomat-istoriya-sozdaniya/
Краткая история банкоматов - https://habrahabr.ru/post/289134/
Машинный король - http://www.reklamirui.com/article.php?articleId=82
Цена скромности – https://vc.ru/p/inventor-atm
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари