В музиката, от класическа до поп, някои комбинации от ноти по принцип се считат по-приятни, по-"хармонични", отколкото други, които предизвикват у слушателите главоболие.
Дали това предпочитание е някак програмирано в мозъците ни? Проучване на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Университета Брандейс показва, че отговорът е не.
Десетилетия философи и музиковеди смятаха, че хармоничните съзвучия са хубави сами по себе си и да ги предпочитаме е естествено, защото така е програмирано в мозъците ни.
Но това може да не е съвсем вярно. Според новото изследване, публикувано в броя от 13 юли на Nature, нашите музикални предпочитания са такива, защото са традиционни за западната култура и тези предпочитания не са универсален феномен, а оформени от възпитанието.
За да направим разлика:
Хармоничен акорд:
Дисонансен акорд:
Професор Джош Макдермот (Josh McDermott) и Рикардо Годой (Ricardo Godoy), който ръководи изследването, пътуват до джунглите на Амазонка, за да намерят хора, които никога не са чували композиции, изградени по класическата музикална система. Учените са провели няколко експеримента в племето цимани (Tsimane),
Ето как пеят в племето цимани.
Изследователите искаха да разберат дали членовете на племето имат предпочитания към хармоничните интервали и дали ще ги дразнят дисхармоничните звуци. Те направили подобен експеримент с някои хора, живеещи в същата област, но не членове на племето, със жителите на Ла Пас (столицата на Боливия), както и американски музиканти и хора, които не се занимават с музика.

Професор Рикардо Годой провежда експеримента в село в боливийските тропически гори. Участниците са помолени да оценят колко са им приятни различни звуци, а Годой записва отговора им. Снимка: Alan Schultz
Резултатите са изключително красноречиви. "Членовете на племето цимани на практика не правят разлика", - коментира Макдермот пред MIT News. - В групата на музикантите, разликата е най-висока като музикантите предпочитат хармонията повече от немузикантите". В същото време индианците от племето цимани не разбира разликата между хармонични и нехармонични акорди и хармонията не им се струва с нещо по-добра от дисхармонията.

От това можем да заключим, че всъщност всички наши вкусове и музикални предпочитания се основават на културните ни традиции, без дълбока психологическа или неврологична основа.

















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
18427
1
18.07 2016 в 17:28
Само определени диапазони на мех.вълни "чуваме"- от генетично изградената смесена структура на власинките в ухото, резониращи със звуци (и костите на черепната кухина участват в резонанса и са "генетична" даденост). Отделно - точното им възпроизвеждане е талант... Чак после се учат наименованията... и Предпочитанията за музика са субективни - "харесва - не харесва", и уж няма общо с възможностите. Ама точно поради това, че им липсват вродени възможности ... са тръгнали да ги "възпитават" във вкус към към класиката.
Има и т-нар. "вълчи" звуци, които са дразнещи за чувствителни уши. Има и полу-тонове, на които не бива да се "свършва" музикален акорд - дразнещо е... Всичко е индивидуален резонанс.
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи