Потоците от бежанци в исторически план и личните им истории са във фокуса на финансирани от ЕС изследователски проекти, чиято цел да помогнат на държавите да управляват миграцията.
През юни 2007 г. лодка, превозваща 28 мигранти, стига до плаж в най-южната част на италианския остров Сицилия.
Сред личните вещи на хората, извършили опасния преход от Африка, спасителите доброволци намират библия и коран — и двете подчертани и покрити с морска сол.
Магнитът на Средиземно море
Религиозните текстове стават част от проект, получил финансиране от ЕС, чиято цел е да архивира и представи ежедневните опити за достигане до Европа на мъже, жени и деца без документи, по различни маршрути през Средиземно море.
„Дневниците, кореспонденцията и предметите, откривани след пристигане на брега или корабокрушение, представляват не само важни лични документи“, казва професор Матео Ал Калак, историк в Университета на Модена и Реджио Емилия в Италия. „Те представляват също източници за историята на съвременната миграция в района на Средиземно море.“
Ал Калак е един от двамата ръководители на финансирания от ЕС проект. Наречен ITHACA, той ще продължи до 2025 г. Другият ръководител е д-р Мария Киара Риоли, също историк в Университета на Модена и Реджио Емилия.
Целта е да се подпомогнат създателите на политики в управлението на законната и незаконната имиграция, като се извлекат поуки от исторически примери на бежански потоци към или във Европа.
Последното десетилетие за ЕС премина в търсене на начини да се подобри управлението на прииждащите бежанци. Броят им рязко нарасна до над 1 милион през 2015 г. — основно през Гърция — в разгара на гражданската война в Сирия и на размириците по други места в Близкия изток и Африка, което изпрати политически ударни вълни в цяла Европа.
Макар междувременно да спаднаха, незаконните влизания в ЕС бяха най-много през 2023 г. от 2016 г. насам — около 380 000 — стимулирани от пристигащите през Средиземноморския регион. Проблемът остава с политически чувствителен характер.
В началото на 2024 г. правителствата на държавите от ЕС и Европейският парламент сложиха край на многогодишен дебат, като сключиха споразумение относно управлението на незаконно пристигащите чрез нова обща система за убежище.
„Когато разглеждаме миграционните потоци в Европа и мерките на политиките, изглежда, че постоянно сме в извънредно положение, без да се съобразяваме в достатъчна степен с историческата перспектива, за да ни направлява“, казва Ал Калак. „Отправната точка на ITHACA е как историята може да ни помогне да преодолеем това.“
От миналото към настоящето
Намереният коран и библия в лодката с мигранти в Сицилия ще бъдат част от работата. В цифровия архив на ITHACA ще се събират предмети и свидетелства на мигриращи към Европа.
Ал Калак и Риоли събират заедно 11 партньори, основно от средиземноморските държави, за да създадат цифровия архив, като очертават различните форми и маршрути на миграцията в региона.
Планираният архив ще бъде достъпен за изследователи, специалисти и създатели на политики, като им предоставя достъп до информация за миграцията в исторически план от Средновековието до днешни дни.
Общо 18 държави от Европа, Африка, Близкия изток и Евразия участват в проекта. Сред тях са Тунис и Мароко — двете основни северноафрикански отправни точки за насочилите се към ЕС бежанци.
Пример от ранната история, който ще бъде част от архива, е пристигането на търговци евреи в италианския пристанищен град Ливорно след 1492 г. вследствие на изгонването им от Испания и Португалия.
Евреите откриват в Ливорно безопасно място, в което да се установят и да развиват дейност в областта на финансите и търговията с луксозни стоки, в това число и с диаманти. В рамките на два века еврейското население в града нараства до 4000 — една десета от всички негови граждани.
За Риоли примерът показва как мигриращите хора в цялото Средиземноморие са били приемани добре и приобщавани в новия град.
Съвременен пример, който трябва да се добави към архива, е свързан с италианския остров Лампедуза.
През последните години Лампедуза е обичайно място за пристигането на бежанци, плаващи с лодки от северната част на Африка, и заема централно място в медиите.
Въпреки това според Риоли контекстът на миграционните потоци към острова — намиращ се източно от Тунис и северно от Либия — не се разбира в достатъчна степен.
„Често фокусът е върху етапи от миграцията и кризата с бежанците“, твърди тя. „Но при подхода „от една криза към друга“ се пропуска по-сложната и нюансирана картина, която документира случилото се преди тези моменти и между тях.“
Ал Калак твърди, че примерите в Европа от миналото могат да вдъхновят една бъдеща стратегия на ЕС.
„Трябва да се опитаме да се поучим от историята, преди да определяме каквато и да е политиката и да вземаме решение за подхода“, казва той. „Можем да изследваме тези исторически перспективи.“
Пряк диалог
Друг европейски изследовател — Мишел Дебрюин в Белгия — възприема различен подход за постигане на същия резултат, който Ал Калак и Риоли търсят.
Дебрюин ръководи финансиран от ЕС проект, чиято заявена цел е „да възобнови справедливия диалог за миграцията“. Наречен OPPORTUNITIES, проектът продължава четири години, до началото на 2025 г.
Дебрюин е старши консултант в белгийска неправителствена организация, наречена Beweging, която подпомага интеграцията на бежанците, като насърчава комуникацията между тях и групи в общностите.
От кризата с бежанците в Европа през 2015 г. той се стреми да включи в дискусиите гласовете на мигрантите.
„Разговорът за миграцията наистина стана едностранен, като хората и техните истории се приемат просто като числа, а не като индивиди, и не се казва нищо за това защо мигрират или какво допринасят“, казва Дебрюин.
Извън контекста на заглавието
Проектът OPPORTUNITIES създава форуми, известни като „кръстосани разговори“.
Целта им е да излязат извън вестникарските заглавия, като свързват мигрантите с членове на местните общности, включително обикновени граждани, политически лидери и журналисти.
Всяка сесия обикновено включва 15 души и започва с конкретна история на мигрант, записана от партньори по проекта.
Дебрюин описва събитието като форма на театър, която може да помогне на участниците да влязат в положението на другите и да се замислят по-задълбочено и не толкова разгорещено за интеграцията.
В светлината на прожекторите
Една от историите е за сенегалец, живеещ в Брюксел, и засяга многоезичния характер на Белгия, която е приела и интегрирала много мигранти през последните години.
Дебрюин обаче разказва как в опит да намери работа в нефренскоговорящата част от държавата, 27-годишният младеж подава до белгийската държава молба за достъп до езикови курсове по фламандски език, но получава отказ.
„Това говори много за интеграцията“, казва Дебрюин. „Често хората искат да работят и да се интегрират, но се сблъскват с бюрокрация.“
В други истории, разказани като част от „кръстосаните разговори“, се акцентира върху по-спорни въпроси на миграцията, като например достъпа до жилища. За Дебрюин те понякога открояват по-големи проблеми в обществото.
„В нашата държава трябва да инвестираме повече в жилища“, казва той. „Повдигането на тези въпроси често не касаят миграцията, а социалните инвестиции.“
Общо над 200 истории са събрани от партньорите на OPPORTUNITIES в Австрия, Италия, Португалия, Румъния и Франция, както и в три африкански държави: Мавритания, Гана и Сенегал.
През есента на 2024 г. белгийската театрална трупа KVS ще представи пиеса, базирана на събраните истории и на дискусиите в „кръстосаните разговори“. Представленията на KVS в Белгия ще бъде последвани от турнета в Европа и Африка.
„Надеждата ми за проекта, а и с пиесата, е да създадем отново едно по-отворено общество, в което се приветстваме взаимно“, казва Дебрюин.
Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.
Повече информация
Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.
Още по темата
Медицина
Скрининг на новородени в помощ на борбата с редките заболявания
Медицина
Импулс за лекарствата: Европа създава условия за по-добри клинични изпитвания
Технологии
Европа се противопоставя на коварни токсини чрез нови технологии
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари