Съвременните жители на Тибетското плато са потомци на хора, които са обитавали "покрива на света" през последните пет хилядолетия. В най-мащабното по рода си проучване изследователите секвенират десетки древни геноми от региона, разкривайки откъде са дошли древните му заселници и как са се приспособили към живота на голяма надморска височина.
Тибетското плато се простира от северния край на Хималаите на площ от 2,5 милиона квадратни километра. Това е високопланински, сух и студен регион. Въпреки негостоприемната среда, на платото присъстват хора още от праисторически времена. Преди 160 000 години в североизточния край на платото са живели денисовци - изчезнали хоминини, които са се кръстосвали както с неандерталците, така и с предците на съвременните хора. Каменните инструменти, изработени преди 30 000-40 000 години, са още един знак за ранно човешко присъствие в региона.
Но кога хората са установили постоянно присъствие на платото - и откъде са дошли - е спорен въпрос, отбелязва Цяомей Фу (Qiaomei Fu), еволюционен генетик от Китайската академия на науките в Пекин, ръководител на изследването.
Историческите данни датират едва отпреди 2500 години. Датирането на седименти с отпечатъци от човешки ръце и крака в централната част на платото показва, че хората може да са живели там постоянно още преди 7 400 години.
Фу и нейният екип секвенират древни геноми от останките на 89 индивида, датирани от 5 100 до 100 години, открити от 29 археологически обекта. Проучването им потвърждава, че постоянното обитаване на региона предхожда историческите сведения. То също така очертава сложна картина на това откъде са мигрирали ранните тибетци и как взаимодействието им в региона и със съседите им от низините е оформило тяхното генетично наследство.
"Много е вълнуващо, че получаваме древна ДНК от този географски регион", споделя Вагхиш Нарасимхан (Vagheesh Narasimhan), изследовател по компютърна геномика в Тексаския университет в Остин.
Източен произход
Анализът на геномите разкрива, че древните обитатели на Тибетското плато имат силни генетични връзки с етническите групи на тибетците, шерпите и цян, които днес живеят на платото или в близост до него. Сравненията на най-старите геноми с древни и живи хора в цяла Азия показват, че предците на съвременните тибетци са пристигнали на платото от изток. За разлика от Индия и останалата част от азиатския субконтинент, Тибет е бил населен с пришълци от Източна Евразия и Централна Азия.
"Те определено са били източноазиатци, и то от северната част на Източна Азия", отбелязва Фу.
Геномите разкриват свежи притоци на гени, които предполагат, че имигрантите от низините на Източна Азия са пристигали на платото повече от веднъж. Търговията с фермери, отглеждащи просо, от района на горното течение на Хуанхъ (Жълтата река) в днешен Североизточен Китай вероятно е била причина за взаимодействието между съществуващите тибетски заселници и новодошлите преди 4700 години. През последните 700 години се наблюдава допълнителен приток на гени от изток.
"Има приемственост", обяснява Ирене Галего Ромеро (Irene Gallego Romero), изследовател по геномика в университета в Мелбърн, Австралия, "но има и последователно движение на влияния в и извън региона."
Доказателства за тези взаимодействия са съществували под формата на керамика и други артефакти, но това е първият категоричен знак, че популациите са обменяли нещо повече от своята култура и знания, разказва Фу.
Географското и временно разпределение на алелите EPAS1. Всеки кръг представлява генотип EPAS1 в един древен тибетски индивид. Белите кръгове представляват индивиди, които са хомозиготни за неадаптивния хаплотип EPAS1, сините кръгове представляват индивиди, които са хомозиготни за адаптивния хаплотип EPAS1, а полузапълнените кръгове представляват хетерозиготни индивиди. Кредит: Wang, H. et al. Sci. Adv.
Живот на високо ниво
Геномите разкриват и как тибетските заселници са се адаптирали към околната среда. Много от днешните жители на Тибетското плато имат версия на гена EPAS1, която им позволява да се развиват в среда с по-ниско съдържание на кислород5. Смята се, че високопланинският вариант на EPAS1 произхожда от денисовците.
Фу и нейният екип успяват да проследят нарастващото разпространение на високопланинския вариант на EPAS1 с течение на времето. Докато малко над една трета от изследваните индивиди, датирани преди 2500 години, са имали този вариант, почти 60% от тези, датирани преди 1600-700 години, са имали този ген. Това все още е по-ниско от 86% честота при съвременните тибетци, което предполага, че в близката праистория е имало бърз подбор за този вариант.
"Това е пример за естествения подбор при хората в последно време", посочва Нарасимхан.
Все още не е ясно кога за първи път се е появил високопланинският вариант на EPAS1.
"Би било наистина интересно да знаем колко далеч назад в миналото е станало това", добавя Галего Ромеро.
Фу се стреми да отговори на този въпрос, като секвенира геномите на по-стари останки, ако такива бъдат открити на платото.
Справка:
-
Wang, H. et al. Sci. Adv. 9, eadd5582 (2023).
-
Zhang, X. L. et al. Science 362, 1049–1051 (2018).
-
Meyer, M. C. et al. Science 355, 64–67 (2017).
-
Narasimhan, V. M. et al. Science 365, eaat7487 (2019).
-
Huerta-Sánchez, E. et al. Nature 512, 194–197 (2014).
Източник: Humans have lived on the Tibetan Plateau for 5,000 years, Dyani Lewis, Nature, doi: https://doi.org/10.1038/d41586-023-00742-6
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари