Екипът от служители по сигурността на изследователя Томас Ормерод (Thomas Ormerod) се сблъскал с наглед невъзможна задача. Те били ангажирани на различни летища из Европа да интервюират пътниците относно тяхната история и планове за пътувания.
Ормерод планирал група хора да пристигнат в сектора за сигурност на въпросните летища и да имат измислена история и фалшиви планове за бъдещето. Екипът трябвало да разбере кои са те. Планът бил само един на хиляда души от пристигащите да е лъжец. Идентифицирането на хората от специалната група щяло да бъде толкова лесно, колкото да се открие игла в купа сено.
И така, какво направили те? Една от възможностите е да се фокусират върху езика на тялото и движението на очите, нали? Това обаче би било лоша идея. Предишно изследване установило, че тези опити (дори и на обучени полицаи) - да се опитват да хванат лъжата според езика на тялото и изражението на лицето - са чиста проба късмет. Според проучване, само 50 от общо 20 000 човека успели да направят правилно заключение с над 80% увереност. За хората, които търсят лъжата по тези признаци, би било по-лесно просто да хвърлят монета.
Екипът на Ормерод опитал нещо различно и успял да идентифицира "фалшивите" пътници в преобладаващата част от случаите. Каква е тяхната тайна? Да изоставят общоприетите техники за установяване на лъжата и да започнат отначало с някои стряскащо прости техники.
През последните години изследването на лъжата се сблъсква с разочароващи резултати. Последните работи в областта се фокусирали върху разчитането на намеренията на лъжците чрез техния език на тялото или чрез техните лица - изчервяване на бузите, нервен смях, шарене с очи. Най-известният пример е Бил Клинтън, който си пипа носа, когато отрича да има афера с Моника Люински - това за онова време е бил сигурен знак, че той лъже. Според професор Тимъти Ливайн (Timothy Levine) от Университета на Алабама в Бирминган (University of Alabama in Birmingham) идеята е, че лъжата е предизвикала у него силни емоции - нервност, вина и дори може би стряскане от предизвикателния въпрос. Дори и да си мислим, че имаме безизразно лице, можем все пак да правим леки трепвания или движения, познати като "микрореакции".
Освен това, колкото повече психолози гледат, толкова по-неуловими стават лъжците, каквито и "надеждни" ориентири да се използват. Проблемът е широката гама на човешкото поведение. Когато познаваме човека, можем да зебележим негов тик всеки път, когато казва истината. Други обаче ще разчетат този знак с друго значение. Не съществува универсален речник на езика на тялото.
Освен това някои твърдят, че можем подсъзнателно да забелязваме знаци, които съзнанието ни пропуска. Тази теза изглежда, че също е опровергана. Въпреки тези разобличаващи резултати, нашата сигурност продължава да зависи от съществуването на тези митични знаци.
По думите на Ормерод, полицаите използват въпросник със затворени въпроси ("да"/"не"). Те са обучени, след като зададат въпроса да следят за "съмнителни знаци", които могат да издадат, ако човекът мами.
"Това не им дава възможност да чуят какво им се казва, да помислят дали е правдоподобно, да наблюдават промените в поведението. Това са критично важни аспекти на разобличаването на лъжата", коментира професорът.
Според него, съществуващите протоколи са склонни към пристрастност - по-вероятно е полицаите да открият подозрителни знаци при определени етнически групи, например. "Сегашните методи всъщност спират откриването на измамата".
Очевидно е нужен нов метод. Само че, предвид лошите резултати от лабораторните тестове, какви трябва да бъдат те? Отговорът на Ормерод е обезоръжаващо прост: изместете фокуса от фините/дребни маниери на хората към думите, които те изговарят. Внимателно задълбавайте върху правилните точки за натиск, за да накарате фасадата на лъжеца да се разпадне.
Професорът и неговият колега Корал Дандо (Coral Dando) от Университета в Улвърхамптън (University of Wolverhampton) са създали поредица от принципи за водене на разговор, които да повишат шансовете ни да разкрием измама:
Използвайте отворени въпроси. Това принуждава лъжеца да разширява своята история, докато накрая се окаже уловен в мрежата на собствените си лъжи.
Използвайте елемента на изненадата. Разследващите трябва да се опитват да повишат "когнитивното натоварване" на лъжците. Това може да стане чрез задаването на неочаквани въпроси, които да са леко объркващи или такива, които да ги накарат да разкажат момент от миналото. Тези техники правят далеч по трудно удържането на лъжовната фасада.
Внимавайте за малки, проверими детайли. Ако пътникът каже, че е бил в университета в Оксфорд, може да му се зададе въпросът как е било пътуването или работата му. Ако откриете някакво противоречие обаче, не се издавайте - по-добре е да позволите на уверения лъжец да изгради още повече лъжи, отколкото да го поправите.
Наблюдавайте промените в увереността. Гледайте внимателно как стилът на потенциалния лъжец се променя, когато е предизвикан: той може да е многословен, когато се чувства в свои води по време на разговора, но също може да се затвори в себе си, ако почувства, че губи контрол над него.
Целта е повече нормален разговор, отколкото интензивен разпит. Под този нежен натиск лъжецът ще се затрупва с факти, които противоречат на историята им или пък ще започне да дава уклончиви и непостоянни отговори.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари