Според древните митове Дионис, древногръцкият бог на виното, нахлува в Индия много преди раждането на Александър Велики.
Дионис е древногръцки бог, а също и част от римския пантеон. За римляните той е известен като Бакхус и е свързан с италийския бог на плодородието и виното Либер Патер.
Според легендата гръцкият бог Дионис (Бакхус) е открил лозата и начина на извличане на нейния ценен сок, като е първият, който от него прави вино. Но Хера, жена на Зевс, водена от ревност, поразява с лудост този син на нейния неверен съпруг и смъртната Семела, и го прогонва да скита по света. Във Фригия богинята Кибела, по-известна на гърците като Рея, го излекувала и го научила на нейните религиозни обреди и той тръгнал към Азия, обучавайки хората на отглеждането на лозата. Най-известната част от скитанията му е експедицията му до Индийския субконтинент.
Интересно е, че според митовете Дионис е пристигнал в Индия и завладял земи, основавал градове и въвеждал закони. Той също така запознал индийците с виното - както и гърците.
Връзката на Дионис с Индия придобива все по-голямо значение след нашествието на Александър Македонски през 327 г. пр.н.е. в град, който гърците наричат Ниса, разположен между реките Кофени и Инд.
Според една легенда, местните хора казали на Александър Македонски, че градът им е основан от Дионис в далечното минало и градът им е посветен на бог Дионис.
Легендата има вариант, който твърди, че град Ниса е родното място на Дионис, където той се ражда от бедрото на гръцкия бог Зевс, след като собствената му майка Семела, която все още не е износила напълно Дионис в утробата си, е изгаря от светкавиците на Зевс, когато той ѝ разкрива своята божественост.
Зевс спасил сина си, като го зашил в бедрото си и го държал там, докато достигне зрялост. Затова се казва, че той се родил два пъти, след което бил поверен на грижите на някакви нимфи на планината Ниса.
Александър Велики и планината Меру, Индия
Дионис Бакхус. Кредит: Giovanni Francesco Romanelli/ Public Domain
В своя труд "Анабазисът на Александър: Книгата VIII" (Indica) Арриан от Никомедия, гръцки историк от римската епоха, който описва походите на Александър Велики, също така пише:
Нисейците не са индийска раса, а част от онези, които са дошли с Дионис в Индия; може би дори от онези гърци, които са минали на служба във войните, които Дионис е водил с индийците; може би и доброволци от [съседните] племена, които Дионис заселил там заедно с гърците, наричайки страната Нисея от планината Ниса, а самия град Ниса. А планината край града, в чието подножие е построена Ниса, се нарича Мерус заради случката при раждането на Дионис.
Според Ричард Стоунман (Richard Stoneman) в книгата му "Гръцкият опит в Индия: От Александър до индо-гърците", Александър и неговите войски са определили мястото на Ниса на близката планина. Те нарекли тази планина Меру, защото "младенецът Дионис бил скрит в бедрото (на гръцки: mēros, μηρός) на баща си Зевс".
Споменаването на планината Меру е доста често срещано в хиндуистките писания. В религиозните текстове "Курма Пурана" например се посочва, че Джамбудвипа - име, използвано в древните източници по отношение на Голяма Индия - се намира в средата на всички смъртни царства, а в центъра ѝ се издига планина Меру, блестяща като злато.
Александър и войските му смятат факта, че индийците обикновено носят шаячни дрехи и свирят на барабани и цимбали, за доказателство, "че са почитатели на Дионис", и дори разглеждат фестивал като Холи като "весел безпорядък, който [Дионис] би харесал".
Дионис нахлува в Индия
Триумфът на Дионис. Кредит: Public Domain
Нон от Панополис е най-забележителният гръцки епически поет от епохата на Римската империя, автор е на "Дионисиака". В тринадесетата книга на литературната му творба, която създава през V в. от н.е., Дионис получава заповед от Зевс да се подготви за война срещу нечестивите местни жители на Индия.
Рея, която се е грижила за Дионис като дете, получава заповед от бога да подготви войски за завоеванието. Дионисиевата армия, съставена от голям контингент вакханки или менади, се сблъсква с индийските войски, предвождани от Астрей - титан от второто поколение в гръцката митология, свързан с ветровете.
Твърди се, че по време на експедицията срещу индийците Дионис прикрива оръжията, с които екипира войниците си. Те носели копията си обвити с бръшлян.
Давал сигнал за битка, като използвал цимбали и барабани вместо тръби, и обърквал враговете, като им давал вино, за да отклони мислите им от военните приготовления към танците. Тези и други вакхански оргии били използвани във военната тактика и така Индия и различни части на света били "завладени" от Дионис.
Според Нон от Панополис индийската армия била унищожена от вакханските сили, а Дионис се смилил над враговете си. В знак на състрадание богът превърнал водата в близкото Астакидско езеро във вино.
Тогава индийците утолили жаждата си в езерото, а след като за пръв път опитали вино, се опиянили и заспали. След това изпадналите в безсъзнание индийски войски били вързани и затворени от войските на Дионис.
Докато бушувала войната между индийците и вакханките, на Олимп се разиграл друг конфликт между боговете, които симпатизирали на Дионис, и тези, които подкрепяли индийците.
Хера, подкрепяща враговете на детето на неверния си съпруг, побеждава Артемида, а Атина, която е на страната на Дионис, побеждава побеждава Арес. Аполон се сблъсква с Посейдон, но Хермес успокоил и двамата, за да предотврати избухването на нов конфликт.
След като тези индивидуални двубои приключили, Дионис се върнал в Гърция, за да заеме мястото си на планината Олимп. Въпреки това Хера, все още разгневена, привлича помощта на великаните, за да нападнат Дионис.
Дионис отново излязъл победител, като последният опит на Хера да го отстрани се оказал неуспешен. Кулминацията е последното му безпрепятствено завръщане на Олимп, по време на което той се възкачва на трона като олимпийски бог.
Според Филострат "Бакхус (Дионис) посвещава на прочутото светилище на Аполон в Делфи, в сърцето на Гърция, диск от индийско сребро с простия надпис: Дионис, син на Семела и Зевс, от Индия, за делфийския Аполон."
Поклонение на Дионис в Индия
Триумфът на Дионис. Кредит: Public Domain
Цитирайки Мегастен, древногръцки историк и индийски етнограф от елинистическия период, който описва Индия в своя труд "Indica", гръцкият географ Страбон посочва, че там имало философи, не многобройни в сравнение с други касти, но най-почитаани. Сред тях е имало и поклонници на Дионис, както и някои вакханалийски обичаи. Но индийците не пиели вино, освен в жертва.
Страбон директно противоречи на тези описания, уверявайки своите читатели, че историите на Мегастен, заедно с неговата версия за основаването на Индия от Херкулес и Дионис, са митични с малко или никаква основа в реалността.
Сър Уилям Джоунс (William Jones) е автор на съчинение за боговете на Гърция, Индия и Италия, в което предлага "съответствия между Янус и Ганеша, Сатурн и Ману или Сатяврата, Юпитер и Индра, Хермес и Нарада, Церера и Лакшми, Дионис и Рама, Аполон и Кришна".
Алтернативно, Дионис се свързва и с Шива, хиндуисткото божество. Независимо от теорията, към която човек е пристрастен или в която е убеден, Индия и Гърция несъмнено са имали вековна връзка благодарение на гръцкия бог Дионис. Това се запазва до времето на последното класическо гръцко царство в света, което се намира в Индия.
Източник: Dionysus’ Invasion of India Before Alexander the Great, Greek reporter
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари