Основател на хедонизма е Аристип от Кирена, който е бил ученик на Сократ. За разлика от по-късните епикурейци, Аристип и последователите му наблягат на настоящите и физическите удоволствия. Въпреки че те са забравени, тяхната философия е била по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед, разказва британският психиатър и философ, Нийл Бъртън (Neel Burton) в Psychology Today.
Древната философия, при цялата си теоретична основа, е била преди всичко изкуство на живота, което е целяло чрез самопреобразяване да контролира страстите, да облекчи страданието и да постигне мъдрост. Философията е била за душата или ума, както медицината за тялото, и професионалният философ е бил преди всичко лечител на душата. По думите на римския държавник и философ Марк Тулий Цицерон: "Ако душата не бъде излекувана, което не може да стане без философия, няма да има край на нашите нещастия." Според римския стоик Мусоний Руф "трябва да живеем като лекари и непрекъснато да се лекуваме с разум".
Това схващане за философията като терапия или изкуство на живота може да се проследи още при Сократ. След героичната му смърт от бучиниш през 399 г. пр.н.е. най-близките му ученици се разбягват, всеки с различен аспект на учението му. Докато Платон и основаната от него Платоническа академия наследяват теоретичната му страна, Антистен прегръща етичната или практическата му страна, като се застъпва за аскетичен живот на добродетели и полага основите на киническата школа. Третият му последовател, Аристип, имал съвсем различно схващане за етиката на своя учител и създал киренейската школа, която учела, че единственото присъщо благо е удоволствието, особено моментното и най-вече физическото - позиция, много по-радикална от тази, която в крайна сметка застъпва Епикур.
Животът на Аристип
Аристип от Кирена (435-356 г. пр.н.е.), който умира преди Епикур да се роди, набляга на моментните и физическите удоволствия, а не на дългосрочното удоволствие или спокойствие. За Аристип и неговите последователи киренейци удоволствието не означавало просто отсъствие на болка, а положително извличане на максимална полза от всеки момент.
Аристип е бил последовател на Сократ и веднъж се осмелил да му каже, че живее в Атина, за да не се замесва в политиката на родния си град - забележка, която настроила срещу него други ученици на Сократ, особено Платон и Ксенофонт. Аристип е първият от сократиците, който взема пари за преподаване. Когато поискал от един човек петстотин драхми за обучението на сина му, той възразил: "За толкова пари мога да си купя роб!" " Давай", отговорил той, "тогава ще имаш двама."
За Аристип се разказват много пикантни истории. Един ден Диоген Циник миел мръсотията от зеленчуците си и като го видял да минава покрай него, извикал: "Ако се беше научил да ги приготвяш за храната си, нямаше да имаш нужда да се присламчваш към царете." "А ти, Диогене - отвърнал той, - ако се беше научил да общуваш с хора, нямаше да има нужда да миеш тези зеленчуци".
Когато някой го упрекнал за разточителството му в храненето, той отвърнал: "Нима не би си купил това, ако можеше да го получиш за три обола? Добре тогава, вече не аз съм любител на удоволствията, а вие сте любител на парите."
Когато някой отбелязал, че философите винаги са пред вратите на богатите хора, той отговорил: "Лекарите винаги се обаждат на болните, но никой не би предпочел да е болен, отколкото да е лекар."
Когато Дионис I, тиранинът на Сиракуза, го попитал защо е дошъл в двора му, той отговорил: "Когато имах нужда от мъдрост, отивах при Сократ, а сега, когато имам нужда от пари, идвам при теб."
Веднъж Дионис се изплю в лицето му. Когато някой го упрекнал, че търпи това, той казал: "Щом рибарите са готови да се заливат с морска вода, за да хванат риба, не трябва ли и аз да съм готов да бъда опръскан с плюнки, за да хвана костур?"
Когато Дионис му дал да си избере от три куртизанки, той отвлякъл и трите, като обяснил: "Парис плати скъпо за това, че предпочете една от трите."
Дълго време той бил близък с куртизанката Лаис от Коринт, за която се говорело, че е най-красивата жена в цяла Гърция.
Киренейската философска школа
Но външността, особено когато става дума за хедонистите, може да бъде измамна. Аристип далеч не е бил аморален. Той просто вярвал, че трябва да извлечем максимума от всяка ситуация. Когато го критикуват за любовта му към удоволствията, той отговаря: "Най-доброто е не да се въздържаш от удоволствия, а да ги владееш, без да се притесняваш". Веднъж, когато влязъл в дома на една куртизанка, едно от момчетата с него се изчервило. Като видял това, той казал: "Не е срамно да влезеш, а да не можеш да излезеш."
В своя трактат за архитектурата Витрувий разказва историята за корабокрушението на Аристип. След като бил изхвърлен на брега на Родос, той се върнал в града и се насочил направо към гимназията, където говорил толкова красноречиво, че родосците се погрижили за всички негови нужди и за нуждите на спътниците му. Когато спътниците му пожелали да се върнат в страната си и попитали какво послание могат да носят от него, той ги заръчал да кажат следното: че децата трябва да бъдат снабдени с имущество и средства от такъв вид, че да могат да изплуват с тях дори от корабокрушение.
Въпреки че имал двама сина, Аристип определил дъщеря си Арета за своя наследница начело на киренейската школа и именно синът на Арета, Аристип Младши, официализирал принципите на киренейството.
Редица по-късни последователи на киренейската школа се отклоняват от този канон 9 например Теодор Атеист (ок. 340-250 г. пр. н. е.) набляга на умствените, а не на физическите удоволствия и определя доброто като благоразумие и справедливост. Хегесий Киринейски (ок. 290 г. пр. н. е.), който може би е бил повлиян от будистките мисионери, изпратени от Ашока Велики, твърди, че тъй като щастието е невъзможно да се постигне, целта на живота трябва да бъде избягването на болката и неприятностите. Според Цицерон той написва книга, наречена "Смърт от глад", която убеждава толкова много хора, че смъртта е за предпочитане пред живота, че Птолемей II Филаделфийски му забранява да преподава в Александрия.
Това филосовско течение отмира в рамките на един век, за да бъде заменено от епикурейството.
Авторът Нийл Бъртън (Neel Burton) е британски психиатър, философ, писател и педагог. Написал е няколко книги, включително Psychiatry (Психиатрия) (2006), Living with Schizophrenia (Да живееш с шизофрения) (2007), The Meaning of Madness (Значението на лудостта) (2008), Master your Mind (Овладей своя ум) (2009), Heaven and Hell: The Psychology of the Emotions (Раят и Адът: Психологията на емоциите) (2015), Hypersanity: Thinking Beyond Thinking (Хиперсанитет: Мислене отвъд мисленето) (2019), Stoic Stories (Стоически истории) (2022) - носител на наградата за любима книга на читателите за 2022 г.
Изтoчник: Meet the Ultimate Hedonist, Neel Burton, Psychology Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция