Основател на хедонизма е Аристип от Кирена, който е бил ученик на Сократ. За разлика от по-късните епикурейци, Аристип и последователите му наблягат на настоящите и физическите удоволствия. Въпреки че те са забравени, тяхната философия е била по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед, разказва британският психиатър и философ, Нийл Бъртън (Neel Burton) в Psychology Today.
Древната философия, при цялата си теоретична основа, е била преди всичко изкуство на живота, което е целяло чрез самопреобразяване да контролира страстите, да облекчи страданието и да постигне мъдрост. Философията е била за душата или ума, както медицината за тялото, и професионалният философ е бил преди всичко лечител на душата. По думите на римския държавник и философ Марк Тулий Цицерон: "Ако душата не бъде излекувана, което не може да стане без философия, няма да има край на нашите нещастия." Според римския стоик Мусоний Руф "трябва да живеем като лекари и непрекъснато да се лекуваме с разум".
Това схващане за философията като терапия или изкуство на живота може да се проследи още при Сократ. След героичната му смърт от бучиниш през 399 г. пр.н.е. най-близките му ученици се разбягват, всеки с различен аспект на учението му. Докато Платон и основаната от него Платоническа академия наследяват теоретичната му страна, Антистен прегръща етичната или практическата му страна, като се застъпва за аскетичен живот на добродетели и полага основите на киническата школа. Третият му последовател, Аристип, имал съвсем различно схващане за етиката на своя учител и създал киренейската школа, която учела, че единственото присъщо благо е удоволствието, особено моментното и най-вече физическото - позиция, много по-радикална от тази, която в крайна сметка застъпва Епикур.
Животът на Аристип
Аристип от Кирена (435-356 г. пр.н.е.), който умира преди Епикур да се роди, набляга на моментните и физическите удоволствия, а не на дългосрочното удоволствие или спокойствие. За Аристип и неговите последователи киренейци удоволствието не означавало просто отсъствие на болка, а положително извличане на максимална полза от всеки момент.
Аристип е бил последовател на Сократ и веднъж се осмелил да му каже, че живее в Атина, за да не се замесва в политиката на родния си град - забележка, която настроила срещу него други ученици на Сократ, особено Платон и Ксенофонт. Аристип е първият от сократиците, който взема пари за преподаване. Когато поискал от един човек петстотин драхми за обучението на сина му, той възразил: "За толкова пари мога да си купя роб!" " Давай", отговорил той, "тогава ще имаш двама."
За Аристип се разказват много пикантни истории. Един ден Диоген Циник миел мръсотията от зеленчуците си и като го видял да минава покрай него, извикал: "Ако се беше научил да ги приготвяш за храната си, нямаше да имаш нужда да се присламчваш към царете." "А ти, Диогене - отвърнал той, - ако се беше научил да общуваш с хора, нямаше да има нужда да миеш тези зеленчуци".
Когато някой го упрекнал за разточителството му в храненето, той отвърнал: "Нима не би си купил това, ако можеше да го получиш за три обола? Добре тогава, вече не аз съм любител на удоволствията, а вие сте любител на парите."
Когато някой отбелязал, че философите винаги са пред вратите на богатите хора, той отговорил: "Лекарите винаги се обаждат на болните, но никой не би предпочел да е болен, отколкото да е лекар."
Когато Дионис I, тиранинът на Сиракуза, го попитал защо е дошъл в двора му, той отговорил: "Когато имах нужда от мъдрост, отивах при Сократ, а сега, когато имам нужда от пари, идвам при теб."
Веднъж Дионис се изплю в лицето му. Когато някой го упрекнал, че търпи това, той казал: "Щом рибарите са готови да се заливат с морска вода, за да хванат риба, не трябва ли и аз да съм готов да бъда опръскан с плюнки, за да хвана костур?"
Когато Дионис му дал да си избере от три куртизанки, той отвлякъл и трите, като обяснил: "Парис плати скъпо за това, че предпочете една от трите."
Дълго време той бил близък с куртизанката Лаис от Коринт, за която се говорело, че е най-красивата жена в цяла Гърция.
Киренейската философска школа
Но външността, особено когато става дума за хедонистите, може да бъде измамна. Аристип далеч не е бил аморален. Той просто вярвал, че трябва да извлечем максимума от всяка ситуация. Когато го критикуват за любовта му към удоволствията, той отговаря: "Най-доброто е не да се въздържаш от удоволствия, а да ги владееш, без да се притесняваш". Веднъж, когато влязъл в дома на една куртизанка, едно от момчетата с него се изчервило. Като видял това, той казал: "Не е срамно да влезеш, а да не можеш да излезеш."
В своя трактат за архитектурата Витрувий разказва историята за корабокрушението на Аристип. След като бил изхвърлен на брега на Родос, той се върнал в града и се насочил направо към гимназията, където говорил толкова красноречиво, че родосците се погрижили за всички негови нужди и за нуждите на спътниците му. Когато спътниците му пожелали да се върнат в страната си и попитали какво послание могат да носят от него, той ги заръчал да кажат следното: че децата трябва да бъдат снабдени с имущество и средства от такъв вид, че да могат да изплуват с тях дори от корабокрушение.
Въпреки че имал двама сина, Аристип определил дъщеря си Арета за своя наследница начело на киренейската школа и именно синът на Арета, Аристип Младши, официализирал принципите на киренейството.
Редица по-късни последователи на киренейската школа се отклоняват от този канон 9 например Теодор Атеист (ок. 340-250 г. пр. н. е.) набляга на умствените, а не на физическите удоволствия и определя доброто като благоразумие и справедливост. Хегесий Киринейски (ок. 290 г. пр. н. е.), който може би е бил повлиян от будистките мисионери, изпратени от Ашока Велики, твърди, че тъй като щастието е невъзможно да се постигне, целта на живота трябва да бъде избягването на болката и неприятностите. Според Цицерон той написва книга, наречена "Смърт от глад", която убеждава толкова много хора, че смъртта е за предпочитане пред живота, че Птолемей II Филаделфийски му забранява да преподава в Александрия.
Това филосовско течение отмира в рамките на един век, за да бъде заменено от епикурейството.
Авторът Нийл Бъртън (Neel Burton) е британски психиатър, философ, писател и педагог. Написал е няколко книги, включително Psychiatry (Психиатрия) (2006), Living with Schizophrenia (Да живееш с шизофрения) (2007), The Meaning of Madness (Значението на лудостта) (2008), Master your Mind (Овладей своя ум) (2009), Heaven and Hell: The Psychology of the Emotions (Раят и Адът: Психологията на емоциите) (2015), Hypersanity: Thinking Beyond Thinking (Хиперсанитет: Мислене отвъд мисленето) (2019), Stoic Stories (Стоически истории) (2022) - носител на наградата за любима книга на читателите за 2022 г.
Изтoчник: Meet the Ultimate Hedonist, Neel Burton, Psychology Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари