Прегърни тъмната си страна: Нов поглед върху негативните емоции

Ваня Милева Последна промяна на 20 февруари 2025 в 00:00 1393 0

Негативни емоции

Кредит Free Malaysia Today CC BY 4.0

Негативните емоции като на информационни сигнали и могат да бъдат полезни.

Психологът и автор Итън Крос представя нова гледна точка върху негативните емоции, подчертавайки тяхната важност за нашето оцеляване и щастие. Той смята, че вместо да ги потискаме, трябва да се научим да ги разбираме и управляваме правилно.

Произходът на идеята за "смъртните грехове"

Концепцията за негативните емоции като нещо вредно има дълбоки исторически корени. Още през IV век сл. н. е. философът и аскет Евагрий Понтийски се оттегля в пустинята, за да медитира върху спасението на душата. Той вярва, че физическите желания и емоции пречат на духовното извисяване. Според него най-вредните сред тях са похотта, чревоугодничеството, леността, алчността, гневът, гордостта, суетата и отчаянието.

С течение на времето неговите идеи са доразвити, а през 590 г. папа Григорий I оформя познатия ни списък на седемте смъртни гряха, премахвайки отчаянието, сливайки гордостта и суетата в един грях и добавяйки завистта. Макар да са възникнали в един напълно различен исторически контекст, тези грехове остават актуални и днес, защото човечеството винаги е възприемало някои емоции като опасни и разрушителни.

Седемте смъртни гряха на Йеронимус Бош (около 1500 г.). Картината описва подробно седемте смъртни гряха по часовниковата стрелка. Кредит: Wikimedia Commons

Историческите опити за контрол над негативните емоции

През вековете хората са прилагали драстични методи, за да се справят с нежеланите емоции. Итън Крос описва в книгата си Shift как някои от най-ранните опити за терапия включват трепанация – пробиване на дупки в черепа, за да се "освободят" лошите духове, причиняващи тревожност и депресия.

Освен това, в различни исторически периоди са били използвани екзорсизми, кръвопускане, изгаряне на вещици и дори лоботомии, които до средата на XX век са били приемани за легитимна медицинска практика. Учудващо е, че през 1949 г. дори е присъдена Нобелова награда за развитието на лоботомията. Днес обаче тези методи изглеждат варварски, тъй като науката е открила далеч по-разбираеми и ефективни подходи за регулиране на емоциите.

Друга картина на Бош (1488–1516), изобразяваща лекар, който трепанира пациент. Творбата е озаглавена The Stone Cutting, но е известна и като The Cure of Folly. Кредит: Wikimedia Commons

Как науката обяснява емоциите?

Съвременните учени разглеждат емоциите като координирани реакции на организма към определени ситуации. Например при загуба на близък човек настъпва тъга – процесите в организма  се забавят, умът се обръща към размисъл, а поведението ни сигнализира нужда от утеха. Обратно, гневът активира тялото за действие и предупреждава околните да се отдръпнат.

Въпреки че емоциите често протичат по този предвидим начин, хората не реагират еднакво в една и съща ситуация. Културни и личностни различия оказват влияние върху начина, по който преживяваме и изразяваме чувствата си. Крос подчертава, че емоциите са еволюционно обусловени и имат своята функция, независимо дали са позитивни или негативни.

Полезната страна на негативните емоции

Вместо да ги възприемаме като нещо, което трябва да бъде елиминирано, Крос предлага да гледаме на негативните емоции като на информационни сигнали. Те ни предупреждават за потенциални проблеми и ни помагат да реагираме адекватно.

Крос прави паралел между емоциите и физическата болка:

  • Болката предупреждава, че нещо в тялото ни е наранено и изисква внимание.
  • Негативните емоции алармират за проблеми в социалната или личната ни среда и ни мотивират да действаме.

Например, завистта, често заклеймявана като порок, може да бъде полезна. Ако човек завижда на нечий успех, това може да го стимулира да се развива и да преследва собствените си цели, вместо да потъва в самосъжаление.

Още по-драстичен пример е липсата на страх. Крос споменава случая на жена, позната като "S.M.", която поради мозъчно увреждане, не изпитва страх, наречено вродена нечувствителност към болка (или CIP - congenital insensitivity to pain). В резултат на това тя многократно попада в опасни ситуации, защото не разпознава рисковете. Това доказва, че негативните емоции не са проблем сами по себе си, а ключът е в правилния им контрол.

Отпечатък на "Завист" от Седемте смъртни гряха на Питер Брьогел Стария. Разбирането на тази негативна емоция от 16-ти век не съвпада съвсем с констатациите на съвременната психология. Кредит: Wikimedia Commons

Как да контролираме негативните емоции?

Крос подчертава, че целта не е да потиснем негативните емоции, а да ги преживяваме в правилната степен. Ако са прекалено силни или продължителни, те могат да станат разрушителни. Ето защо е важно да използваме научно доказани техники за регулиране на емоционалното състояние.

Той прави разлика между популярните "бързи решения" и реалните стратегии. Въпреки че практики като медитация, ароматерапия и упражнения могат да помогнат, те често са представяни като универсални решения, а всъщност няма една-единствена техника, която да работи за всички.

Някои ефективни подходи включват:

  • Смяна на средата – например, ако работното място ви напряга, преместването в кафене или парк може да помогне.
  • Сетивни стимули – слушането на любима музика или вдишването на приятни аромати може да подобри настроението.
  • Избягване на ненужни конфликти – въпреки че често се казва, че трябва да "преживяваме" емоциите си, понякога е по-здравословно да пропуснем определени неща и да продължим напред.

Крос отбелязва, че всеки човек трябва да намери собствен набор от инструменти за емоционално регулиране. Повечето хора разчитат на 3-4 техники, които променят с времето. Например, ако някога сте намирали утеха в воденето на дневник, но сега то не ви помага, можете да опитате с медитация или преосмисляне на перспективата.

Заключение: Баланс, а не отричане на емоциите

Итън Крос не подкрепя идеята за емоционален аскетизъм. Според него, емоциите не трябва да се потискат, а да се разбират и управляват правилно. Целта не е да търсим само позитивни преживявания, а да се научим да се движим плавно между различните емоционални състояния и да използваме емоциите си като полезен инструмент за по-добър живот.

В крайна сметка, негативните емоции не са врагове – те са част от човешкото съществуване и могат да бъдат ценни съюзници, ако знаем как да работим с тях.

Източник: Embrace your dark side: A new perspective on negative emotions, bigthink

    Най-важното
    Всички новини