Привидната религиозна "толерантност" на Османската империя е била друга форма на контрол

Ваня Милева Последна промяна на 01 April 2025 в 00:00 2752 0

Привидната толерантност на Османската империя към немюсюлманските религии е била част от начина ѝ за контрол на немюсюлманското население, което е предизвикало подозренията на империята според историк от Столичния университет в Осака.

Кредит Osaka Metropolitan University
Привидната толерантност на Османската империя към немюсюлманските религии е била част от начина ѝ за контрол на немюсюлманското население, което е предизвикало подозренията на империята според историк от Столичния университет в Осака.

Публичното присъствие на различни религии в една държава звучи демократично и съвременно и макар такъв да е бил животът в Османската империя преди 200 години, тази толерантност към немюсюлманските религии е само привидна, твърди изследване, публикувано в Comparative Studies in Society and History от доцент Масаюки Уено (Masayuki Ueno) от Столичния университет в Осака.

Османската империя съществува от около 1300 г. до 1922 г. и в различни моменти от историята си е управлявала освен днешна Турция и България, Египет, Гърция, Унгария и много други. В резултат на гръцкото въстание от 1821 г. османците, които в продължение на повече от триста години са приемали хора от различни религии и изповедания в своята имперска столица – включително мюсюлмани, православни християни от предимно гръцки произход, християни арменци и евреи – сега смятат това многообразие за проблематично.

Османската империя въвежда няколко промени, за да запази контрола над населението, особено в столицата си Истанбул.

През 1826 г. това предизвика премахването на еничарския корпус, който е бил основната пречка за реформите, и реорганизацията на имперското управление, реорганизация от средата на деветнадесети век на данъчната система, армията, съдебната система и централната и местната администрация.

Въз основа на информация, събрана от османските архиви, тази статия допълнително изследва пренебрегнатото въздействие на гръцкия бунт върху немюсюлманските османски поданици, различни от гърците, и твърди, че бунтът е засилил опасенията за сигурността в Истанбул и е катализирал промени в отношението на държавата към наблюдението на населението и отношението й към немюсюлманите като цяло.

Издават се вътрешни паспорти и се извършва наблюдение не чрез проникване в немюсюлмански общности, включително гръцко население, а чрез даване на правомощия на тези немюсюлмански религиозни власти да наблюдават собствения си народ.

Зад признаването на религиите и представителството на немюсюлмански религиозни власти в управленската система стои подозрението на османците, а не политика на толерантност, заключава професор Уено, специалист по историята на християните арменци в Османската империя.

"Разкриването на тази история помага за изграждането на мост между това, което знаем за Османската империя през два периода, които са били изучавани поотделно, ранния модерен (16-ти до 18-ти век) и модерния (19-ти до началото на 20-ти век), в контекста на поредица от скорошни проучвания, които преразглеждат нашето разбиране за отношението към немюсюлманите в империята", обяснява професор Уено. "Надявам се, че това ще доведе до допълнителни дискусии."

Антиосманското въстание, започнало през март 1821 г. в османските васални държави Влахия и Молдова, води до гръцкото въстание в Морея, което тормози османското правителство в продължение на почти десетилетие и по-късно ще бъде наречено Гръцка война за независимост или Гръцка революция. В крайна сметка на 3 февруари 1830 г. в Лондон е подписан и лондонският протокол, по силата на който е официално призната независимостта на Гърция като наследствена монархия.

В гръцкото въстание участват над 2000 българи, които образуват свои поделения и имат български командири. Малко след тези събития, българите опит за въстание в Търновско и Силистра, насрочено на Великден през април 1835, известно като Велчовата завера. Преди планираната дата на бунта заговорът е разкрит и организацията, свързана с него, е разбита от османските власти с активната помощ на Русия.

Справка: Masayuki Ueno, Purifying Istanbul: The Greek Revolution, Population Surveillance, and Non-Muslim Religious Authorities in the Early Nineteenth-Century Ottoman Empire, Comparative Studies in Society and History (2025). DOI: 10.1017/S0010417524000343

Източник: Ottoman Empire’s religious ‘tolerance’ another form of control, Osaka Metropolitan University

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !