
Преди изкуствените подсладители хората са задоволявали желанието си за сладко с натурални продукти, включително мед или сушени плодове. Стафидените вина, приготвени изсушено преди ферментация грозде са били особено популярни. Летописите показват, че тези вина, някои наречени пасум (passum), са били харесвани в Римската империя и в цяла средновековна Европа. Най-известното вино от стафиди от този период е малтийското, като разновидности от този вид са се произвеждали в цялото Средиземноморие.
Вино от стафиди: Нарастваща и намаляваща популярност през времето
Днес популярността на стафидените вина е намаляла, въпреки че някои все още са на почит. Най-известните от тях са италианските вина апасименто appassimento (буквално "изсъхване"), като например Amarone. Висококачествените съвременни стафидени вина от региона Венето в Италия се оставят да съхнат три месеца, преди да бъдат пресовани и подложени на ферментация, процес, който отнема много време.
Древните източници описват подобни техники за производство на вина от стафиди. Колумела, римски писател на земеделски теми, отбелязва, че сушенето и ферментацията заедно отнемат поне месец. Римският автор Плиний Стари споменава процес, при който гроздето се суши частично на лозата, след което се суши допълнително на решетки, преди да се пресова осем дни по-късно.
"През последните десет години изучавам процеса на създаване на това вино на археологическия обект Кносос в Крит. Макар че е известен с по-ранните си, минойски, останки, Крит е бил известен в цялата Римска империя с производството на висококачествено сладко вино от стафиди, което се е търгувало надлъж и нашир", разказва доцент Конор Трейнор (Conor Trainor) от Тринити Колидж, Дъблин, в статия на The Conversation.
Римска кана за вино (амфора), 300-400 г. сл. н.е.; снимка, направена на изложбата "Oog in oog met de Romeinen" ("Очи в очи с римляните") в музея "Гало-Ромен" в Тонгре. Кредит: TimeTravelRome /CC BY 2.0
Висококачествените вина от стафиди изискват търпение и време, но изглежда, че производителите на вино от Кносос може би не са следвали тези традиционни методи.
Археологическите проучвания на обект за производство на вино, както и на обекти за производство на контейнери за превоз на вино (амфори) в Кносос, показват, че критските производители на вино може да са мамили клиентите си от римската епоха с имитация на пасум.
Винопроизводственото наследство на Крит
Останки от винопроизводително съоръжение в Кносос представят картина на винопроизводствените практики около поколение преди римляните да завладеят Крит. По-интригуващо е, че текущите проучвания на разкрити при разкопки керамични пещи от римската епоха показват повтарящ се модел на производство на четири ключови артефакта в един район на Кносос: амфори за транспортиране на вино, поставки за амфори за пълненето им, големи керамични купи за смесване и керамични кошери.
Крит, най-големият гръцки остров, произвежда вино от хиляди години. Археологически доказателства от Миртос сочат, че винопроизводството е започнало още през 2170 г. пр.н.е. Стратегическото му местоположение между Гърция и Северна Африка го прави ценен и през 67 г. пр.н.е., след брутална тригодишна кампания, римляните завладяват острова.
След завладяването, икономиката на Крит претърпява големи промени. Римляните основават колония в Кносос, трансформират системата на управление и значително разширяват производството на вино - археолозите са открили голям брой амфори (глинени съдове, използвани за транспортиране на вино), което предполага, че критското вино е било изнасяно в огромни количества.
Римляните купували толкова много критско вино отчасти заради корабните маршрути. Зърнени пратки, които помагали за изхранването на жителите на Рим, често спирали в Крит по пътя от Александрия за Италия, което позволявало на търговците да натоварят допълнителен товар. Търсенето обаче се обуславяло и от репутацията на критското вино от стафиди, което се смятало за луксозен продукт, подобно на днешните италиански вина апасименто.
Изображение на ковчег, изобразяваща как починалата сервира вино на Изида, Египет, Римски период, 30 г. пр.н.е. - 324 г. сл.н.е. - Кралски музей на Онтарио. Кредит: Daderot /CC0
Освен вкуса, то е било ценено и заради предполагаемите си лечебни свойства. Римският военен лекар Педаний Диоскорид пише в петтомния си медицински труд "Материя Медика", че виното лекува главоболие, прогонва червеи и дори стимулира плодовитостта .
Внезапното покачване на търсенето на сладко критско вино в Рим и Неаполския залив в ранните дни на империята може да е накарало винопроизводителите да ускорят производството.
Плиний Стари описва един пряк път за приготвяне на вино от стафиди – варене на гроздов сок в големи съдове. Смесителните легени, открити в Кносос, обаче не показват следи от нагряване. Това предполага друга възможност: добавяне на мед към виното преди опаковане.
Кошерите, изкопани от керамични пещи от римската епоха и разпознаваеми по грапавите си вътрешни повърхности, предназначени за закрепване на пчелни пити, намекват за връзка между винопроизводството и меда. Подобни открития на други гръцки обекти показват, че медът и виното може да са били смесвани преди транспортиране.
Този метод би бил по-бърз и по-евтин от сушенето на грозде в продължение на седмици. Но ако критските производители са замествали традиционните техники за сушене с мед, наистина ли това е било вино от стафиди? И дали римските потребители са били наясно?
Огромните количества критско вино, внасяни в Рим, предполагат, че купувачите не са били твърде загрижени нито за едното, нито за другото. Въз основа на огромния обем вече празни амфори за вино от Крит, открити в археологически обекти в Рим, може да предположим, че населението на Рим вероятно се е интересувало по-малко от автентичността, отколкото ние днес.
Тази статия първоначално е публикувана под заглавие How I uncovered a potential ancient Rome wine scam от Конър Трейнор за The Conversation и е препубликувана под лиценз Creative Commons.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората
alabal
Най-старото живо същество на Земята: вид на 700 млн. години, който променя разбирането за еволюцията