Религиозните са по-склонни да споделят псевдодълбокомислени глупости

НаукаOFFNews Последна промяна на 22 ноември 2018 в 16:24 6319 2

Кредит Scott Griessel

Ново проучване установи, че колкото по-буквално човек разбира метафоричните изявления и колкото е по-религиозен, толкова е по-вероятно да споделя псевдодълбокомислени глупости по социалните медии, съобщава Psypost.

Новото изследване, публикувано в Applied Cognitive Psychology, използва извадка от две страни от Източна Европа - Словакия и Румъния. То възпроизвежда проучването на Гордън Пеникук (Gordon Pennycook) от 2015 г. за възприемчивостта на глупости - което означава склонността да се тълкуват безсмислени изречения като дълбокомислени изказвания.

Но за разлика от първоначалното проучване, новите изследвания проучват самото желание да се споделят глупости.

"Изучавахме когнитивните отклонения и връзката им с различни неоснователни вярвания, като паранормални твърдения, конспиративни теории и псевдознание", обяснява авторката на изследването Владимира Чавойова (Vladimira Cavojova) от Словашката академия на науките.

"Фокусирайки се върху тези неоснователни вярвания, ние сме наясно, че социалните медии са пълни с глупости (например псевдонаучни туитове, които също са част от това изследване), а Пеникук и колегите му с много оригинален начин  провериха този вид възприемчивост към глупости.

"Интересувахме се и от склонността да споделяме глупости, защото социалните медии също така позволяват бързото разпространение на този вид съдържание", обяснява Кавойова.

В проучването доброволците са подложени на няколко измервания на възприемчивостта им на глупости, желанието им да споделят псевдодълбокомислени глупости, а също познавателните им способности и начин на мислене.

Примерите за псевдодълбокомислени глупости включват изявления като "Скритото значение трансформира несравнима абстрактна красота" и "Състоянието на формиране на пълно и хармонично цяло успокоява безкрайни феномени". Изследователите също така включват 10 от тутовете на Дийпак Чопра, включително един, който гласи: "Вниманието и намерението са механиката на проявлението".

Участниците бяха помолени да оценят колко дълбоки са тези мисли и колко вероятно е да споделят твърденията в социалните медии.

Кавойова и нейните колеги откриха, че хората, които са по-възприемчиви към глупостите и по-склонни да ги споделят, най-често са "онтологически объркани", по-вероятно е да вярват на конспиративни теории и по-вероятно е да са религиозни.

"Хората, които са по-склонни да обявят глупавото изявление за дълбоко, също така са по-склонни да вярват в други неоснователни неща. Освен това изглежда, че особено по-религиозни хора и хората, които имат проблеми да разграничат различни онтологични категории (например разграничаване на метафоричните изявления от фактическите изявления), са по-уязвими към трансцедентално звучащи глупости, като тези, които ъествахме ", заяви Кавойова пред PsyPost.

Например, онтологично обърканите хора тълкуват фрази като "Старият интериор знае неща от миналото" по-буквално, а не метафорично.

Изследователите също така откриват, че изявленията, които са оценени като по-дълбоки, е по-вероятно да бъдат споделени. Но желанието да се споделят глупави изявления е по-ниско от оценките им за дълбочина.

"Положителното послание е, че въпреки че хората често си падат по такива глупости, те обикновено са по-малко склонни да ги споделят", добавя Кавойова.

Проучването - както всички изследвания - включва някои ограничения.

"Основното предупреждение е, че мярката, която използвахме - мащабната скала за възприемчивост на глупости - се основава на псевдотрансцедентални глупости, които могат да бъдат критикувани като твърде тясно свързани с духовните (и предимно нюейдж) убеждения. Въпреки че са произволно генерирани и по този начин нямат таргет, хората все пак могат да намерят някакво лично значение в тях (на базата на тяхната неясност и личните си убеждения)", обясни Кавойова.

"Следователно е необходимо да се проучат и в нетрансцедентален контекст, което да ни позволи да определим какви характеристики на глупостите ги правят толкова харесвани".

"Понастоящем работим по скала, която би ни позволила да измерим възприемчивостта към глупости в нетрансцедентални области, като здраве или междуличностни отношения. Предварителните резултати показват, че хората не се доверяват на твърде на неясни твърдения, а на твърде прости, но неверни твърдения, разчитащи на неточни метафори или аналогии ", отбелязва Кавойова.

Може да се позабавлявате с този бот, както се определя като "посветен на генерирането на неограничени количества уникални вдъхновяващи цитати за безкрайно обогатяване на безсмисленото човешко съществуване".

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

6005

2

Богомил

23.11 2018 в 13:00

Средностатистическият религиозен е с по-нисък коефициент на интелигентност от този на нерелигиозните хора, според други изследвания! Няма противоречие!Интелигентността определя способността да опознаваме света и да си обясним случващото се. По-ниско интелигентните хора трудно си обясняват света и за тях е по-лесно да вярват, вместо да мъчат да разберат.Толкова е просто!"Най-много мразим да мислим", казал шопът! Средностатистически означава, че може да има и високоинтелигентни вярващи, но те не са определящи!

15914

1

поп Дръвчо

23.11 2018 в 11:36

Тя, за мнозинството поклонници, религията Е набор от псевдодълбокомислени глупости, чието единствено качество е че са нашите псевдодълбокомислени глупости.

За възприемане на религията по различен начин е необходим над средния интелект и освен това сериозна причина.