Ново проучване установи, че колкото по-буквално човек разбира метафоричните изявления и колкото е по-религиозен, толкова е по-вероятно да споделя псевдодълбокомислени глупости по социалните медии, съобщава Psypost.
Новото изследване, публикувано в Applied Cognitive Psychology, използва извадка от две страни от Източна Европа - Словакия и Румъния. То възпроизвежда проучването на Гордън Пеникук (Gordon Pennycook) от 2015 г. за възприемчивостта на глупости - което означава склонността да се тълкуват безсмислени изречения като дълбокомислени изказвания.
Но за разлика от първоначалното проучване, новите изследвания проучват самото желание да се споделят глупости.
"Изучавахме когнитивните отклонения и връзката им с различни неоснователни вярвания, като паранормални твърдения, конспиративни теории и псевдознание", обяснява авторката на изследването Владимира Чавойова (Vladimira Cavojova) от Словашката академия на науките.
"Фокусирайки се върху тези неоснователни вярвания, ние сме наясно, че социалните медии са пълни с глупости (например псевдонаучни туитове, които също са част от това изследване), а Пеникук и колегите му с много оригинален начин провериха този вид възприемчивост към глупости.
"Интересувахме се и от склонността да споделяме глупости, защото социалните медии също така позволяват бързото разпространение на този вид съдържание", обяснява Кавойова.
В проучването доброволците са подложени на няколко измервания на възприемчивостта им на глупости, желанието им да споделят псевдодълбокомислени глупости, а също познавателните им способности и начин на мислене.
Примерите за псевдодълбокомислени глупости включват изявления като "Скритото значение трансформира несравнима абстрактна красота" и "Състоянието на формиране на пълно и хармонично цяло успокоява безкрайни феномени". Изследователите също така включват 10 от тутовете на Дийпак Чопра, включително един, който гласи: "Вниманието и намерението са механиката на проявлението".
Участниците бяха помолени да оценят колко дълбоки са тези мисли и колко вероятно е да споделят твърденията в социалните медии.
Кавойова и нейните колеги откриха, че хората, които са по-възприемчиви към глупостите и по-склонни да ги споделят, най-често са "онтологически объркани", по-вероятно е да вярват на конспиративни теории и по-вероятно е да са религиозни.
"Хората, които са по-склонни да обявят глупавото изявление за дълбоко, също така са по-склонни да вярват в други неоснователни неща. Освен това изглежда, че особено по-религиозни хора и хората, които имат проблеми да разграничат различни онтологични категории (например разграничаване на метафоричните изявления от фактическите изявления), са по-уязвими към трансцедентално звучащи глупости, като тези, които ъествахме ", заяви Кавойова пред PsyPost.
Например, онтологично обърканите хора тълкуват фрази като "Старият интериор знае неща от миналото" по-буквално, а не метафорично.
Изследователите също така откриват, че изявленията, които са оценени като по-дълбоки, е по-вероятно да бъдат споделени. Но желанието да се споделят глупави изявления е по-ниско от оценките им за дълбочина.
"Положителното послание е, че въпреки че хората често си падат по такива глупости, те обикновено са по-малко склонни да ги споделят", добавя Кавойова.
Проучването - както всички изследвания - включва някои ограничения.
"Основното предупреждение е, че мярката, която използвахме - мащабната скала за възприемчивост на глупости - се основава на псевдотрансцедентални глупости, които могат да бъдат критикувани като твърде тясно свързани с духовните (и предимно нюейдж) убеждения. Въпреки че са произволно генерирани и по този начин нямат таргет, хората все пак могат да намерят някакво лично значение в тях (на базата на тяхната неясност и личните си убеждения)", обясни Кавойова.
"Следователно е необходимо да се проучат и в нетрансцедентален контекст, което да ни позволи да определим какви характеристики на глупостите ги правят толкова харесвани".
"Понастоящем работим по скала, която би ни позволила да измерим възприемчивостта към глупости в нетрансцедентални области, като здраве или междуличностни отношения. Предварителните резултати показват, че хората не се доверяват на твърде на неясни твърдения, а на твърде прости, но неверни твърдения, разчитащи на неточни метафори или аналогии ", отбелязва Кавойова.
Може да се позабавлявате с този бот, както се определя като "посветен на генерирането на неограничени количества уникални вдъхновяващи цитати за безкрайно обогатяване на безсмисленото човешко съществуване".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6005
2
23.11 2018 в 13:00
15914
1
23.11 2018 в 11:36
За възприемане на религията по различен начин е необходим над средния интелект и освен това сериозна причина.
Последни коментари